3
гр. д. № 929/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 83
София, 02.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 19 юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 929/2018 год.
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по молба на К. М. К. с искане за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 111 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.
С определение № 96 от 12.04.2018 г., постановено на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, искането е допуснато до разглеждане по същество като допустимо.
Ответникът по молбата я намира за същество за неоснователна, тъй като с доказателствата се установяват факти, които вече са били установени по делото, поради което не са новооткрити.
За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, І г. о. взе предвид следното:
С касационното решение, отмяна на което се иска, е отменено решение № 2126 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 2179/2015 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, с което предявеният от молителя К. К. срещу С. и М. А. иск за собственост на 1/2 ид. ч. от УПИ 1034 па РП на [населено място], с. о. „Планова” е отхвърлен и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на молителя К., че М. А. и С. А. са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на [населено място], с. о. „Планова”, при граници УПИ №№ 1035, 1036, 1037, 1033 и път, на основание давностно владение, осъществявано от 20.08.2003 г. до постановяване на решението.
Състав на касационния съд е достигнал до този извод след като е приел за установено от фактическа страна, че М. А. и С. А. са установили фактическа власт върху имота през 2003 г., когато са сключили договор за покупко-продажба на 1/2 ид. ч. от имот с площ 1000 кв. м., съставляващ имоти пл. №№ 1034 и 1035 по действалия КП. Правният извод е изведен и от събраните гласни доказателства. След като договорът е бил развален с влязло в сила решение, това е прекъснало течението на давностния срок по отношение на 1/2 ид. ч. от имот пл. № 1034, но не и за останалата, който не е била предмет на договора. Приел е за установено, че А. са владяли спорната част от имота от 2003 г. до предявяване на иска. В мотивите съдът е обсъдил писмени доказателства, съдържащи данни за това, че А. са регистрирали като постоянен адрес, административният адрес на спорния имот през 2007 г., и е приел, че този факт е неотносим към факта на упражняване на фактическа власт върху имота.
Решението на касационния съд е било предмет на производство по отмяна, образувано по искане на К., въз основа на което е било образувано гр. д. № 2493/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. Към молбата са били представени различни писмени доказателства, съдържащи сведение, че А. са били регистрирали и посочвали като постоянен адрес, този в [населено място]. С решение № 128 от 19.10.2017 г. Молбата е оставена без уважение, като е прието, че адресът, на който М. А. е била постоянно регистрирана, е факт, който не би променил решаващите изводи на съда относно установеното владение върху 1/2 ид. ч. от имота.
Въз основа на горното настоящият съдебен състав намира, че представените писмени доказателства не са новооткрити. Те са различни, от представените в предходното производство по отмяна, но с тях молителят не установява факт, който не му е бил известен, или за който не е могъл да се снабди с доказателство по време висящността на процеса. Фактът, който се иска да бъде установен с тях, е регистрацията на постоянен адрес от М. и С. А. на административния адрес на имота, предмет на спора, в [населено място]. Той е могъл да бъде установен чрез удостоверение, издадено от националната база данни за физическите лица. Наред с това той е бил установен в хода на процеса и обсъден от касационния съд.
За да обуслови основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, новооткритото обстоятелство следва да е от значение за изхода на разрешения с влязлото в сила решение гражданскоправен спор. Фактът, който молителят иска да установи, е неотносим към въпроса дали А. са упражнявали фактическа власт върху спорния имот, който е бил решаващ за изхода на спора. Няма изискване фактическата власт да се упражнява с непрекъснати действия. Достатъчно е да се осъществяват такива, от които се създава убеждение, че лицето ползва имота за себе, че осъществяването им е спокойно и явно и не е прекъсвано. Съобразно това молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. М. К. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 111 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 1442/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: