О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 24.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1625 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 16.05.2011 г. по гр. д. № 226/2010 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ – А въззивен състав, е отменено решението от 29.07.2009 г. по гр. д. № 26 169/2008 г. на Софийски районен съд, 43 състав и вместо него предявеният от [фирма] със седалище [населено място] против М. П. П. от [населено място] установителен иск – за признаване за установено, че последната дължи на дружеството сумата от 7 540. 91 лв. – главница за ползвана топлинна енергия за периода м. февруари 2005 г. до м. април 2007 г. за топлоснабден имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0 и сумата от 1 512. 41 лв. – лихва за забава върху главницата, за времето 01.04.2005 г. – 15.05.2008 г., ведно със законната лихва от 01.09.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, е отхвърлен.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответницата П. не следва да отговаря по предявения иск, тъй като предвид настъпилия в хода на процеса факт – отказ от наследството на майката Е. Г. П., която е била абонат по договор за доставка на топлинна енергия за имота с ищеца и респ. заварен потребител на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката – ЗЕ (съобразно и изменението с ДВ, бр. 76/2006 г.) същата не се явявала нейн законен наследник и в този смисъл собственик (съсобственик) на топлоснабдения имот – т. е. не била потребител на въпросната енергия за битови нужди.
Против решението на Софийския градски съд е постъпила касационна жалба от [фирма] – [населено място].
Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос, обусловил атакуваното решение – за приложението на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ в случаите на наследяване на „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” – който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по жалба – М. П. П., чрез своя пълномощник, изразява становище за недопускане до касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение от 16.05.2011 г. по гр. д. № 226/2010 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ – А въззивен състав.
Формулираният в изложението към касационната жалба правен въпрос обуславя решението по делото и има претендираното значение за точното прилагане на закона, поради което разглеждането му се основава на преценката на конкретните данни по случая и налага допускането му до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.05.2011 г. по гр. д. № 226/2010 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ – А въззивен състав.
УКАЗВА на [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд на РБ държавна такса в размер на 181. 07 лв. за разглеждане на жалбата, като в противен случай тя ще бъде върната.
След представяне на вносния документ за платена държавна такса по жалбата делото да се докладва на председателя на Четвърто ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.