О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 28.02.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4056 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 2.03.2016 год. по гр. д. № 9973/2014 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 2.04.2014 год. по гр. д. № 41620/2011 год. на Софийския районен съд, с което е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с разгърната площ 155 кв. м., състояща се от първи етаж: три стаи, вестибюл, кухня, входно антре и тоалетна, подпокривно пространство /мансарден етаж/: четири помещения и вестибюл, ведно с избено помещение и 66.99 % ид. ч. от дворното място, върху което е изградена сградата, представляващо УПИ ХV-5 в кв. 201 по плана на [населено място], м. „П.-Б.”, при описаните съседи, при първоначална цена в размер на 267 982.72 лв., като получената при публичната продан сума се разпредели между съделителите Р. И. Н. и А. И. Н. при равни квоти. Със същото решение съделителите са осъдени да заплатят дължимата държавна такса.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба в срок от съделителката А. И. Н., чрез пълномощника й адв. М. Р., с оплаквания за неговата процесуална недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост, с молба за отмяната му. Касаторката поддържа, че не е налице произнасяне по подадената от нея молба за правна помощ, което е довело до прекъсване срока за предявяване искането за възлагане на имота. Допуснатото процесуално нарушение е довело до нарушаване правото й на защита. Иска въззивното решение да бъде обезсилено, респ. отменено ведно със законните последици от това и й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съделителят Р. И. Н. не е взел становище по касационната жалба.
В приложеното към жалбата на касаторката изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същата се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните процесуалноправни въпроси касаят съображенията на въззивния съд относно наличието на произнасяне по молбата за правна помощ с отказ такава да бъде предоставена в първата фаза на делбата, което поставя въпроса за предоставянето на правната помощ във втората фаза на делбата, съгласно разпореждането на първоинстанционния съд в този смисъл. Този въпрос обуславя следващия, свързан с реализиране правото на защита от страна на касаторката във втората фаза на делбата, в частност относно предявяването на искане за възлагане на делбения имот в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК. Касаторката поставя и въпрос за приложението на чл. 259, ал. 2 ГПК по аналогия в хипотезата на липса на произнасяне от съда по молбата за предоставяне на правна помощ по отношение горния срок за предявяване на претенция за възлагане, в контекста на принципа на служебното начало в процеса, задължението на съда да съдейства на страните и решаване на спора според общия разум на закона.
Счита, че отговорите на тези въпроси, подробно формулирани в изложението, ще доведат до точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
Предмет на спора пред въззивния съд е способът за извършване на делбата. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приел, че при липса на заявена претенция за възлагане в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК неподеляемият делбен имот следва да се изнесе на публична продан, с оглед извършване на делбата между страните.
Съдът обсъдил оплакванията на въззивницата за нарушаване правото й на защита и изложил съображения относно произнасянето по подадената от нея молба за предоставяне на правна помощ, по която е постановен отказ, който е съобщен на страната и не е обжалван от нея по предвидения в закона ред. С оглед на това приел за недопустимо последващо произнасяне по законосъобразността на този отказ в рамките на въззивното разглеждане на спора по извършване на делбата. Съдът съобразил личното участие на страната в хода на съдебното производство, в което същата не е заявила искане за възлагане на имота. Последното не може да се приеме за обусловено от липса на предоставена правна помощ, каквато същата не е поискала повторно.
Формулираните от касаторката в изложението въпроси обосновават направения от въззивния съд извод за изнасяне на делбения имот на публична продан, като единствен способ за извършване на делбата при липса на заявена претенция за поставяне в дял на някой от съделителите. Горният извод следва от приетото от съда в обжалваното решение за наличието на постановен отказ да се предостави правна помощ на касаторката по подадената от нея молба в първата фаза на делбеното производство и липсата на такава във втората фаза, с оглед наличието на преклузивния срок за заявяване на искането за възлагане на имота. Т. е. изводът на въззивния съд относно способа за извършване на делбата между страните е обусловен от наличието на предпоставките по чл. 348 ГПК – делбеният имот е неподеляем и не може да се постави в дял, тъй като искане за това не е направено в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК, видно от данните по делото за участието на касаторката в съдебните заседания във втората фаза на делбата. Горното обосновава извод за относимост на поставените от касаторката въпроси за изхода на делото, които следва да се обобщят и конкретизират съобразно правомощието на касационната инстанция в следния смисъл: Допуснато ли е нарушение на правото на страната да й бъде осигурена правна помощ по подадена молба по чл. 95, ал. 1 ГПК в хипотезата, при която съдът е отказал такава в първата фаза на делбата по изложени съображения и постановил при условие, че делбата бъде допусната, молбата да се докладва във втората фаза, което не е сторено. Горният въпрос, в контекста на основните принципи на гражданския процес и задължението на съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните с оглед реализиране техните права, е особено значим в производство по извършване на съдебната делба с оглед реализиране правото на възлагане на неподеляем имот при наличие на предвидените в закона предпоставки, свързано с преклузивен срок за това.
По този въпрос не се констатира съдебна практика, поради което и касационното обжалване следва да се допусне при приложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По горните съображения настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1823 от 2.03.2016 год. по гр. д. № 9973/2014 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от А. И. Н., чрез адвокат М. Р., касационна жалба против него.
С оглед освобождаване от внасяне на държавна такса от А. Н., на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: