Решение №83 от 7.10.2019 по нак. дело №288/288 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

1
Р Е Ш Е Н И Е

№. 83

гр.София , 07 октомври 2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря Невена Пелова
и прокурора от ВКП Николай Любенов
след като изслуша докладваното от съдия Атанасова наказателно дело №288/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв. С.,защитник на подсъдимия Т. Б. срещу въззивна присъда № 22 от 27.09.2018г., постановена по внохд №340/2018 г. по описа на Врачански окръжен съд, на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
В жалбата оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с липсата на годни доказателства, събрани по реда на НПК, за участието на подсъдимия в процесното деяние.Твърди се , че не е възможно осъдителната присъда да почива на оговор, както и на показанията на починало лице, от чието съдържание не се доказва престъпната деятелност на подсъдимия. Моли се присъдата на ОС-Враца да бъде отменена изцяло и подсъдимият Б. признат за невиновен.
В допълнението към касационната жалба са посочени касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като изложената аргументация обаче обосновава единствено недоволството за допуснати съществени процесуални нарушения. Акцентира се на извода на съда, направен по отменената присъда на ВОС, „че едно лице не може да бъде осъдено на оговор и то от лица, сключили споразумение с прокуратурата“. На следващо място се оспорва, че по делото не съществува свидетел Х. Г., така както е приел съда, а също така и, че неправилно са били кредитирани показанията му в отделни части, а в други отхвърлени. Посочва се, че делото е следвало да бъде разгледано в един общ процес по отношение и на тримата подсъдими, а не то да приключи със споразумение за двама от тях. Твърди се, че съдът незаконосъобразно е приобщил показанията на св.Р., депозирани по отмененото дело, а същевременно не е обсъдил съобщеното от св.Р., както и , че обвинението е било за стълб с размери 14 метра, а свидетелите са предоставили фактически данни за стълб с размери 7 метра. В заключение посочва, че присъдата почива единствено на показанията на свидетели, които преди това са били обвиняеми по делото и които са сключили споразумение с прокуратурата.
В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия-адв.С. поддържа касационната жалба и допълнението по съображенията, изложени в тях и с направеното искане – за отмяна на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита постановената нова присъда от Врачански окръжен съд за законосъобразна. Намира, че не са допуснати претендираните процесуални нарушения. Изразява становище за оставяне без уважение на касационната жалба.
В последната си дума, подсъдимият Т. Б. заявява, че е невинен.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №27 от 21.09.2016 г., постановена по нохд №339/2015г., Козлодуйски районен съд е признал подсъдимия Т. И. Б. за виновен в извършването на две престъпления:
– по чл.216, ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което му е наложил наказание три месеца лишаване от свобода и
– по чл.197, т.3 вр. чл.195 ал.1, т.2 и т.4 пр.1, 2 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23 от НК е било определено едно общо и най-тежко наказание, а именно шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.
С присъдата в тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски.
По въззивна жалба на подсъдимия, пред Врачански окръжен съд е било образувано внохд №397/2016г., приключило с решение №120 от 14.12.2016 г., с което първоинстанционната присъда по нохд №399/2015 г. на Районен съд – Козлодуй е била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото, Козлодуйски районен съд с присъда № 9 от 23.05.2018г., постановена по нохд №592/2016г., е признал подсъдимия Т. И. Б. за невинен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал в извършването на престъпления по чл.216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.2 и т.4, пр.1, 2 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК.
По протест на РП-Козлодуй с искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова, с която подсъдимият Б. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му обвинения е било образувано внохд 340/2018г. по описа на Врачански окръжен съд.
Делото е приключило с нова въззивна присъда № 22 от 27.09.2018г., с която присъда № 9 от 23.05.2018г. е била отменена изцяло и подсъдимият Т. Б. признат за виновен, както следва:
– за това, че на 26.08.2002г., в землището на [населено място], общ.Оряхово, в местността „Гладно поле“, в съучастие като извършител с Х. Г. и И. Б. противозаконно е унищожил чужда недвижима вещ-1 бр.стълб ЖР на стойност 949,50 лв., собственост на „Напоителни системи“ЕАД [населено място]-престъпление по чл.216 ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, но поради изтекла абсолютна давност и на основание чл.305, ал.5 от НПК вр. чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1, т.3 от НК не му е наложил наказание;
– по същото време и на същото място, след предварителен сговор с Х. Г. и И. Б., чрез използване на техническо средство-оксижен и МПС, е отнел чужда движима вещ – части от стълб ЖР на стойност 440 лв. от владението на „Напоителни системи“ЕАД [населено място], като вещта е била без постоянен надзор, с намерение противозаконно да я присвои, като случаят не е маловажен и вещта е заместена до приключване на досъдебното производство – престъпление по чл. 197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.1, 2 и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК, но поради изтекла абсолютна давност и на основание чл.305 ал.5 вр. чл. 81 ал.3 вр. чл.80 ал.1, т.3 от НК не му е наложил наказание.
Именно тази въззивна присъда е предмет на настоящата касационна проверка.
Оплакването на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения е лишено от основание.
На първо място, защитата счита, че като не е разгледано делото по общия ред и за тримата обвиняеми /подсъдимия Б. и неговите съучастници Г. и Б./ е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правата на Т. Беломорски.
Глава 29 от НПК урежда въпросите, свързани със споразумението за решаване на делото в досъдебното производство. Основанията, при които споразумение не се допуска са изрично визирани в разпоредбата на чл.381 ал.2 и 3 от НПК и обхваща определена категория дела, както и хипотезата, когато с престъплението са причинени имуществени вреди, които не са възстановени или обезпечени. Други хипотези за недопускане на споразумение, законът не предвижда. Съгласно изричната норма на чл.381 ал.7 от НПК, не съществува пречка споразумение да бъде постигнато само за някои от лицата, когато производството е водено срещу няколко обвиняеми. Така, че с факта на постигане и одобряване на споразумение относно двама от съпроцесниците на подсъдимия Б. не се нарушават неговите права, още повече, че производството по отношение на него е протекло по общия ред – най-голяма гаранция за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с възможност за оспорване на доказателства и представяне на допълнителни такива, подкрепящи тезата на подсъдимия.
Изразеното от защитата съмнение, че именно поради коментираните груби процесуални нарушения, допуснати от съда, той след одобряване на споразуменията се е отвел /без искане от страна на защитата и подсъдимия/, не намира опора в законовия регламент. По аргумент от разпоредбата на чл.384а от НПК, произнасянето по споразумение, постигнато с някои от подсъдимите или за някое от престъпленията, се осъществява от съдебен състав, различен от този, който разглежда делото по отношение на останалите подсъдими или за другите престъпления.
На следващо място, не съществува пречка обвиняемите, за които производството е приключило със споразумение да бъдат разпитани в качеството на свидетели /чл.118 ал.1 т.1 от НПК/, както и да бъдат прочетени обясненията им, дадени пред съдия на досъдебното производство или пред друг съдебен състав, при условията на чл.281 ал.1 от НПК / чл.281 ал.2 от НПК/. И в двата случая заявеното от тях обаче подлежи на много внимателна преценка и анализ и съпоставянето им с другите доказателства по делото, предвид предходното им процесуалното качество. По настоящото дело, въззивната инстанция законосъобразно е изключила от доказателствения материал приобщените по реда на чл.281 ал.2 от НПК обяснения на св.И. Б. от досъдебното производство, в качеството му на обвиняем, доколкото тези обяснения не са били дадени пред съдия- задължителна предпоставка за тяхното прочитане в съдебното заседание. По-нататък, доводът на защитата, че осъдителната присъда е постановена само на оговор, правилно е преценен от решаващия съд като несъстоятелен. На първо място И. Б. и Х. Г. са свидетели в производството, а не подсъдими, поради което оговор между тях принципно е невъзможен. Като свидетели същите носят наказателна отговорност за показанията си. Освен това техните показания не са изолирани, а намират подкрепа и в останалите доказателства по делото. В тази насока контролираната инстанция е изложила подробни и аналитични съображения, с които ВКС се съгласява. Корелацията между информацията, предоставена от Г. и Б. и тази, съдържаща се в показанията на свидетелите С., И., П. и Р., ведно с писмените доказателствени източници е позволила на въззивната инстанция да направи верен извод за участието на подсъдимия в инкриминираните му престъпления. Обстоятелството, че св.Р. е починал дава възможност на съда да прочете показанията му, дадени пред друг съдебен състав /чл.281 ал.1 т.4 пр.2 от НПК/, както законосъобразно е сторил ВОС. Горното изобщо не представлява процесуално нарушение. Тъкмо обратното, след като съдът е преценил,че показанията на починалия свидетел имат значение за правилното решаване на делото, той е длъжен да приложи горната разпоредба, ако са налице основания за това.
На следващо място в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че предмета на престъплението представлява железорешетъчен стълб с височина 7 метра, като именно този предмет е залегнал и в диспозитива на новата присъда. Както правилно е отбелязал решаващия съдебен състав, установения по-висок размер на предмета на посегателство-14 метра, е без правно значение, тъй като съдът не може сам да изменя обстоятелствената част на обвинението, а и по-ниската височина е в полза на подсъдимия.
Невярно е и становището, релевирано в касационната жалба, че липсват „годни доказателства по реда на НПК“ за участието на подсъдимия в престъпното деяние. Негодността на доказателствата е налице само тогава, когато те са установени не по реда на НПК или в нарушение на този ред. ВОС е обърнал внимание на процесуалната годност на доказателствата, като е изключил онези от тях, които са събрани в нарушение на процесуалния ред и не е израждал изводите си по фактите на базата на тях. Така, че да се твърди негодност на всички доказателства, обосноваващи авторството на подсъдимия в инкриминираните му деяния, е неприемливо. Възможно е защитата да е имала предвид, че доказателствата в съдържателно отношение не обосновават престъпно поведение на подсъдимия Б., което също е лишено от основание, предвид изложеното по-горе.
Що се отнася до обстоятелството, че в мотивите към присъдата св.Х. Г. е посочен с различни, но сходни собствени имена, то е очевидно, че се касае за техническа грешка при изписването, която не се отразява на качеството на съдебния акт, още повече, че липсват каквито и да е било съмнения относно неговата самоличност.
И на последно място, упрека на защитата към съда, че не е назначил психиатрична експертиза на св.Г., е неоснователен. Видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 27.09.2018 г. по внохд №340/2018 г., защитата не е заявила претенция за назначаването на такава експертиза, а е посочила, че „няма доказателствени искания“. Наред с това, по делото липсват обективни данни за наличието на психиатричен проблем у св.Г., което да е налагало неговото обследване и изясняване чрез специализирани знания от областта на психиатрията.
В заключение, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата и доказателствените източници, значими за обективната и субективна съставомерност на процесните деяния, поради което не са налице пороци, които да поставят под съмнение правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 22 от 27.09.2018 г., постановена по внохд № 340/2018 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1

2

Оценете статията

Вашият коментар