6
Р Е Ш Е Н И Е
№83
гр. София, 09 май 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при секретаря……..….Марияна Петрова…………..……и в присъствието на прокурора……….…..…Тома КОМОВ……..…..…изслуша докладваното от председателя на състава касационно дело № 207 по описа за 2017 г.
Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия Т. Н. А. и служeбния му защитник адв. К. Ц. срещу въззивно решение № 305 от 02.12.2016 г., постановено по внохд № 484/16 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС), с което изцяло е потвърдена присъда № 51 от 31.05.2016 г. по нохд № 468/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд (ПОС).
С жалбите се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Като съществени процесуални нарушения се изтъкват изписването на име на лице, различно от подсъдимия, в мотивите на съдебните актове на инстанционните съдилища и липсата на произнасяне по иззетите и приобщени по делото пари. За нарушение на материалния закон, довело до определяне на явно несправедливо наказание, се сочи двойното отчитане на опасния рецидив – като квалифициращо обстоятелство и като отегчаващо вината такова. Наложеното наказание се счита за явно несправедливо предвид липсата на превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и демонстрирания от въззивния съд обвинителен уклон при оценката на стойността на наркотичното вещество, несъобразена с квалификацията „особено големи размери”. Направено е искане за намаляване на кумулативно наложените наказания лишаване от свобода и глоба, мотивирано с не отчитане на самопризнанието на подсъдимия, изразеното разкаяние и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и с необходимостта А. да полага грижи за двете си деца и тежко болната си майка.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция касаторът се представлява от упълномощен защитник адв. К. Б.. Последният поддържа подадените касационни жалби по изложените в тях съображения, като до даване ход на делото, на основание чл. 351, ал. 3 от НПК, представя писмена защита, изхождаща от него, както и такава, саморъчно изготвена от подсъдимия. Посочените защити преповтарят изложените в касационните жалби основания за проверка и данните в тяхна подкрепа. В допълнение подсъдимият развива довод за неефективната му защита пред Пловдивския апелативен съд поради назначаването на служебен защитник непосредствено преди съдебното заседание и невъзможността за последния да се запознае с делото.
Представителят на ВКП намира подадените жалби за неоснователни поради липса на посочените в тях касационни основания.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 51 от 31.05.2016 г., постановена по нохд № 468/2016 г. ПОС е признал подсъдимият Т. Н. А. за виновен в това, че на 23.10.2015 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, като извършител в съучастие с М. Ц. М. също като извършител, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери – хероин с нето тегло 499,0 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин ДАМ 57.9 тегловни процента на стойност 59 880 лв. (съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 и пр. 4, т. 4 във вр. с ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а във вр. с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от осем години, търпимо на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, и на наказание глоба в размер на 50 000 лв.
С присъдата на основание чл. 59, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият А. е бил задържан по ЗМВР и НПК, както и времето, през което спрямо същия се е реализирала мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 23.10.2015 г., до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.
Със същата присъда подсъдимата М. Ц. М. е призната за виновна в това, че на 23.10.2015г. в [населено място], като извършител в съучастие с Т. Н. А. също като извършител, без надлежно разрешително е държала с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери – хероин с нето тегло 499,0 грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин ДАМ 57.9 тегловни процента на стойност 59 880 лв. (съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимата М. е била задържана по ЗМВР и НПК, считано от 23.10.2015 г. до 27.10.2015 г., включително, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК, е постановено отнемане в полза на Държавата на предаденото остатъчно количество от наркотичните вещества, предмет на престъплението, в размер на 496.0 грама, изпратено на съхранение в ЦМУ, отдел „ МРР – НОП” [населено място], както и унищожаването им след влизане в сила на присъдата.
С присъдата ПОС се е произнесъл още по веществените доказателства – вещи без стойност, които следва да се унищожат след влизане в сила на присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на двамата подсъдими направените в хода на досъдебното производство разноски за химическа експертиза в размер на по 40 лв. за всеки от тях.
Въззивното производство пред ПАС е инициирано само по жалба на подсъдимия Т. Н. А. и е приключило със сега обжалваното решение № 305 от 02.12.2016 г., постановено по внохд № 484/16 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери подадените жалби за неоснователни.
Оплакването за изписване като подсъдим на лице с фамилия А. вместо А. (стр. 9 – гръб от въззивното решение и в мотивите на първоинстанционната присъда – стр. 96 от нохд № 468/2016 г. по описа на ПОС) не може да бъде разгледано на плоскостта на процесуалните нарушения, още повече да бъде прието като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Допуснатата грешка от техническо естество не води до неясноти по основните въпроси от предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Осъдителната присъда на ПОС е постановена след провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК. Делото е разгледано по посочената диференцирана процедура след признание от страна на А. и М. на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Прочитът на последния поставя извън съмнение обстоятелството по отношение на кои две лица Окръжна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение, за какви деяния и при каква форма на съучастие.
Липсата на произнасяне от съдилищата по иззетите и приобщените по делото като веществени доказателства парични средства не представлява процесуално нарушение, а още по – малко съществено такова. В случай, че съдът е пропуснал да се произнесе по веществените доказателства с присъдата по реда на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, процесуалният закон дава възможност за поправянето на този пропуск с постановяването на определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
Лишено от фактическо основание е и твърдението за ограничено право на защита на подсъдимия в производството пред ПАС. От данните по делото е видно, че същото е образувано на 09.09.2016 г. по въззивна жалба на упълномощен от А. защитник, съдържаща сходни с развитите пред настоящата инстанция доводи за материална незаконосъобразност, нарушения на съдопроизводствените правила и несправедливост на наложените от първостепенния съд наказания. Със саморъчно изготвена молба, постъпила по делото на 24.10.2016 г. (стр. 20), подсъдимият се е отказал от защитата на адв. Д. Б. и направил искане за назначаване на служебен защитник. Съдът незабавно е предприел необходимите действия във връзка с осигуряване защитата на А., задължителна с оглед повдигнатото му обвинение, като е изпратил искане до Адвокатския съвет на Адвокатската колегия – [населено място] за определяне на защитник. На същата дата за служебен защитник на подсъдимия А. е определен адв. К. Д. Ц. (стр. 23). Последният се е запознал с делото на 27.10.2016 г. (стр. 25) и е конституиран в производството с протоколно определение на ПАС след изразеното съгласие на подсъдимия в проведеното съдебно заседание от 01.11.2016 г. (стр. 26 – гръб). Изложените обстоятелства опровергават твърдението на А. за назначаване на защитник непосредствено преди съдебното заседание на ПАС от 01.11.2016г., което не е дало възможност на последния да осъществи своевременно и адекватно защитата на подсъдимия.
В подадените касационни жалби неоснователно е отправена критика срещу инстанционните съдилища във връзка с индивидуализацията на наказанието на А.. Действително, в мотивите на първоинстанционния съд квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив” е отчетено и като отегчаващо такова, в нарушение на нормата на чл.56 от НК. Това нарушение е било констатирано от въззивния съд (стр. 39 от мотивите по внохд 484/2016 г.), но не е обосновало различен за подсъдимия резултат предвид наличието и на други отегчаващи отговорността му обстоятелства – механизмът и условията на извършване на престъплението, сочещи на по – висока степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид; водещата роля на А. в задружната престъпна дейност и проявената от него престъпна упоритост. Така посочените обстоятелства са обосновали съответен извод за превес на отегчаващите вината обстоятелства, който настоящият състав напълно споделя. Оценката на втората инстанция за значително надхвърляне на изискванията за наличието на второто квалифициращо обстоятелство „особено големи размери” не съставлява индиция за обвинителен уклон, както се твърди в подадените жалби. Същата е част от дейността на съда по отмерване степента на обществената опасност на деянието, която правилно е приета за висока.
От наложените на А. наказания, лишаването от свобода, определено по-близо до максимума на санкционните рамки, е съответно на завишената обществена опасност на деянието и дееца. Такова е и кумулативното наказание глоба, определено в среден според законовите рамки размер. Спазена е и императивната разпоредба на чл. 58, ал. 1 от НК за редукция на наказанието лишаване от свобода с една трета. Направеното от подсъдимия самопризнание правилно е отчетено единствено като изискуема предпоставка за разглеждане на делото пред ПОС по реда на съкратеното съдебно следствие. Доводите на защитата за направено от подсъдимия още в досъдебната фаза на производството самопризнание и за оказано съдействие за разкриване на обективната истина, излагани и пред долните инстанции, са приети за неоснователни. Изложените в тази насока съображения се споделят от касационния съд не следва да бъдат повтаряни. Доводите в писмената защита на подсъдимия за несправедливост на наказанието, доколкото в подобни казуси съдилищата са налагали по – леки наказания, няма как да бъдат споделени. Това е така, тъй като не е налице идентичност при осъществяване на престъпленията и на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанието.
Твърдението за неглижиране от страна на долните инстанции на обстоятелствата, че А. има деца и болна майка, за които е необходимо да полага грижи е неоснователно, доколкото съображенията в посочения смисъл не са останали извън вниманието на съдилищата.
Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 305 от 02.12.2016 г., постановено по внохд № 484/2016 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: