4
гр. д. № 1232/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 830
София, 08.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 7 юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1232/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. Д. А., В. Д. Н., И. Г. А. В. Г. Д., Я. Г. В., Д. Г. Д., Й. А. Й., А. А. У. и К. А. Й., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5, офис 1, срещу решение от 23.04.2010 г. по гр. д. № 75/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 1.12.2004 г. по гр. д. № 19/2004 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Централен кооперативен съюз иск за ревандикация на 1425 кв. м., съставляващи част от ПИ 55 по КП на к. к. „Чайка” от 2003 г., включваща реални части от имоти с пл. №№ 332, 333, 334, 335 и 336 по КП „Крайбрежието” от 1956 г., очертани с червен и черен контур и повдигнати в жълт цвят в скицата към заключението на в. л. Д. П.. касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност на решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 3 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира следното:
За да отхвърли исковете съдът е приел за установено, че от наследодателя на ищците Д. В. А. е бил отчужден недвижим имот с площ от 1425 кв. м., намиращ се в м. „А.” (Ламбур пунар”), представляващ имоти пл. №№ 332, 333, 334, 335 и 336 по КП, за мероприятие почивна станция на Централен кооперативен съюз през 1957 г., за което е обезщетен парично. Отчуждените имоти са включени в терен, отреден за посоченото мероприятие със заповед № 824 от 27.02.1957 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройство издадена на основание § 19 от временните правила за прилагане на ЗПИНМ. Строителството на почивната база е извършено въз основа на одобрени строителни книжа издадени през 1959 г. Не са намерени строителни книжа за изграждането на хотелски комплекс „С.”, а само строителни билети …от 23.01.59 г. от 15.09.59 г. и от 03.02.1960 г.
Със заповед № 38 от 20.04.1993 г., издадена от председателя на комитета по туризъм при МС на основание §1 от ДР на ЗК и ПМС 192/1991 г. по направено искане от Ц. за връщане на одържавено имущество, е наредено на [фирма] да предаде одържавения хотелски комплекс „С.” заедно с прилежащата му територия от 26120 кв. м., в кв. 25 по плана на к. к. „Чайка”. За този имот Ц. се е снабдил с констативен н. а. за собственост № 97, т. ХХІV, н. д. № 11304/1994 г. като за придобивно основание е посочена нормата на §1 от ДР на ЗК и ПМС № 192/1991 г.
Установено е също, че касаторите са направили искане за отмяна на отчуждаването по реда на чл. 4 ЗВСНОИ, по което е бил постановен отказ от кмета, по съображение за реализиране на мероприятието. Отказът е бил обжалван и с решение от 21.10.11994 г. по г. д. № 176а/1994 г. Варненски окръжен съд е отменил отчуждаването за площ от 1425 кв. м., съставляваща част от поземлен имот № 55 по КП от 2003 г.
Пред въззивния съд са приети едночленна и тречленна експертизи, които достигат до различни изводи дали спорния имот е част от прилежащия и обслужващ сградите терен. Тричленната експертиза достига до извода, че само 108 кв. м. от отчуждения терен попада в прилежащия към базата терена (тази площ е повдигната в синьо на скицата към заключението, а останалите 1217 кв. м. са извън него и са незастроени (повдигнати в жълто на скицата към заключението – л. 198 от гр. д. № 75/07 г. на В.). Съобразила е и това че не са представи данни за действителния капацитет на хотелите.
Първоинстанционният съд е намерил, че ищците не се легитимират като собственици на имота, тъй като решението за отмяна на отчуждаването не е породило вещно действие. Това е така, защото по делото ищците не установяват да са върнали полученото обезщетение при отчуждаването му.
С обжалваното решение въззивният съд е провел косвен съдебен контрол за валидността на проведената процедура по отчуждаване на имота и е достигнал до извода, че заповедта за отчуждаване на имота е била подписана от зам. министъра на министерството на комуналното стопанство и благоустройство, извън пределите на предоставената му компетентност, поради което е нищожна и не е породила правни последици. Изводът е обосновал с това, че съгласно чл. 4, ал. 4 от Правилника на министерството министърът е могъл да делегира своите права на заместниците си, но доколкото по делото няма данни да е упражнил това си правомощиe, то заповедта е била издадена от некомпетентен орган, поради което отчуждаването е ненадлежно извършено, а от това следва, че не е била налице една от предпоставките за отмяната му.
На следващо място е приел, че дори и отчуждаването да е било валидно, имотът не е останал неусвоен за мероприятието, той е част от прилежащия към сградите терен, поради което не е била налице и втората от предпоставките по чл. 4 ЗВСНОИ, за отмяна на отчуждаването. От тук е намерил, че ищците не се легитимират като собственици на имота и искът е неоснователен.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени за изхода на спора материалноправни въпроси относно това: – придобил ли е Ц. право на собственост върху терена през 1957 г., когато е бил отчужден за мероприятие на тази организация; подлежал ли е имота на възстановяване в полза на Ц. на основание §1 от ПЗР на ЗК след като не е установено това право да е придобито преди отнемането му и на какво основание; легитимират ли се касаторите като собственици на спорния терен, след като са провели процедурата по отмяна на отчуждаването за него и са възстановили полученото при отчуждаването обезщетение на имот.
Разрешението от съда въпроси обуславят крайния изход на спора. Решаването им е от значение за точното прилагане на закона, поради което следва да се допусне касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.04.2010 г. по гр. д. № 75/2007 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 230 лв. и представят доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: