Р Е Ш Е Н И Е
№ 831
гр. София,20.01.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на четвърти ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1689/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2 ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл.218а, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на И. П. И. от гр. С., срещу въззивно решение № 499 от 17.01.2008 г. на Софийски градски съд ВК, ІV- Д отд. по в.гр.д. № 215/2007 г., с което е оставено в сила решението от 11.03.2005 г. на Софийския районен съд, 44 с-в, по гр.д. № 5062/1999 г., с което е отхвърлен предявеният от И. П. И. против С. А. Р. от гр. С., иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК. В жалбата на касатора са развити оплаквания за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Подробни съображения са развити в писмена защита от пълномощника на касаторката адв. А от АК-София.
Ответницата по жалбата, С. А. Р. от гр. С., не представя писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./, като пълномощниците й адв. С от АК-София и адв. В от АК-София оспорват жалбата и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Подробни съображения са развити в писмени защити.
Третото лице помагач „З”ЕО. , ч. адв. З от АК-София оспорва касационната жалба като неоснователна.
Третото лице помагач ЖСК”Български художник” не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предявен е от И. П. И. против С. А. Р., иск с правно основание чл. 38а ЗЖ. , за предаване на владението върху апартамент № 1* находящ се във вх. И, ет. 2, на жилищен блок № 9, гр. С., ул. „Т” № 3, състоящ се от антре, дневна-бокс, един балкон и стая, с площ от 55,38 кв.м., при описани съседи, ведно с мазе № 1, с площ от 5,11 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и дворното място.
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 11.03.2005 г. на Софийския районен съд, 44 с-в, по гр.д. № 5062/1999 г., с което е отхвърлен предявеният от И. П. И. против С. А. Р. от гр. С., иск с правно основание чл. 38а ЗЖ. , за предаване на владението върху апартамент № 1* находящ се във вх. И, ет. 2, на жилищен блок № 9, гр. С., ул. „Т” № 3*ъззивният съд е приел, че ЖСК”Български художник” притежава 8 500/20 595 идеални части от дворното място, съставляващо към 19.05.1994 г., парцел **** от кв. 133”д”, м. „К” гр. С. и по силата на чл. 92 ЗС построената в парцела сграда принадлежи на всички съсобственици на земята. Оттук е направен извод, че след като Ж. не е изключителен собственик на сградата, не може да извършва разпределение на обектите в нея между член-кооператорите, в т.ч. и на ищцата касатор, поради което не може да бъде проведен успешно и иск по чл. 38а ЗЖ. , тъй като член-кооператорът не е материалноправно легитимиран да претендира предаване на процесното жилище срещу трети лица.
Въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.
Предявеният иск е с правно основание чл. 38а ЗЖСК. Основателността на този иск се предпоставя от установяване на следните обстоятелства : ищецът да е член-кооператор на ЖСК; в съдържанието на членственото правоотношение да съществува правомощие на ищеца спрямо Ж. да получи след построяване на сграда на конкретен жилищен обект, индивидуализиран с разпределителен протокол; този обект да е собственост на ЖСК; обектът да се държи не от ищеца, а от ответника.
По делото е установено, че през 1994 г. Съюзът на българските художници/СБХ/ е прехвърлил на ЖСК”Български художник” собствените си 8 500/20599 идеални части от парцел ****, кв. 133д от м. „К”, гр. С..а. № 183 и н.а. № 184/1994 г./. На Ж. е издадено строително разрешение, но не е отстъпено право на строеж по предвидения в закона ред. Отстъпването на право на строеж е винаги формална сделка, по делото не е представен писмен договор за такова отстъпване, което означава, че такъв договор не е сключен. Влиза в сила презумпцията по чл. 92 ЗС и тъй като парцелът е съсобствен между Ж трето за спора лице, то и сградата, в която се намира процесният имот се притежава в режим на съсобственост. ЖСК”Български художник” е придобила собствеността върху 8 500/20 599 идеални части от сградата, респ. толкова ид.ч. от апартаментите в същата сграда.
Ищцата е наследница на И. Г. П. , приет за член кооператор на Ж. , на когото с протокол-разпределителен списък по решение на ОС на Ж. , проведено на 09.11.1991 г. е разпределен процесният апартамент № 103 от бл. 9. С писмена молба от 23.11.1992 г. с нотариална заверка на подписа, адресирана до П. на Ж. ищцата е поискала да бъде приета като член-кооператор на мястото на дядо си И. П. , който е изразил съгласието си затова в нотариално заверена декларация от 20.11.1992 г. С протокол от 22.05.1993 г. на ОС на ЖСК”Български художник” е взето решение процесният апартамент № 1* разпределен на член-кооператора И. П. , починал, предвид отказа на законния му наследник – син П. И. П. от 20.03.1993 г. в полза на дъщеря си – И. И. , да бъде разпределен на ищцата И, приета за член-кооператор на негово място при условията на чл. 23 ЗЖСК.
Установено е, че на 20.04.1995 г. между праводателя на третото лице помагач на ответника „Б” ЕО. и ответницата С е сключен предварителен договор за продажба и строеж на процесния апартамент, който й е бил предаден с протокол от 02.11.1995 г.
При тези фактически данни настоящата инстанция намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска по чл. 38а ЗЖСК. Ищцата е член-кооператор в Ж. , процесният жилищен имот й е разпределен с решение на ОС на Ж. , ответницата владее същия без да има правно основание за това. Основният спорен въпрос дали Ж. е собственик на имота, чието предаване се иска, следва да бъде разрешен в смисъл, че ЖСК”Български художник” е съсобственик на 8 500/20 599 ид. части от сградата, респективно толкова идеални части от апартаментите в същата сграда, включително процесният апартамент. В тази насока са неоснователни доводите на ответницата, че обстоятелството, че Ж. не е изключителен собственик на спорната вещ, прави невъзможно уважаването на предявения иск. Като се изходи от характера на иска следва да се приеме, че правото на съсобственост на Ж. е достатъчно за осигуряване на активната легитимация на ищцата. Това е така, тъй като искът има суброгаторен характер – с него се дава възможност на лица, които нямат вещни права върху даден имот, но са в членствено правоотношение със собственика Ж. , да искат предаване на имота вместо собственика. Идеята на закона е, че при бездействие на Ж. член-кооператорът, на който имотът е отреден/т.е. той има право да го получи в бъдеще като своя собственост като това право е елемент от членственото правоотношение между него и ЖСК/, трябва да може да го претендира пряко от владелеца на имота. В този смисъл с иска по чл. 38а ЗЖ. се предявяват за защита чужди вещни права, когато ищецът е легитимиран в същия обем, в който е легитимиран собственика – ЖСК. Това е така, тъй като ако Ж. има право да ревандикира вещта от владелеца, то и член-кооператорът, на който жилището е отредено, би могъл да упражни тези права в същия обем. И понеже като съсобственик на апартамента Ж. би могла да го ревандикира от всяко владеещо трето лице несобственик изцяло, а не само до обема на притежаваните идеални части, то и член-кооператорът, който упражнява чужди права, може да ги ползва в същия обем. Или както ответникът не би могъл да отблъсне иска за вещна защита на Ж. поради това, че Ж. е само съсобственик, а не изключителен собственик на имота, така не би могъл за отблъсне иска на член-кооператора, който по силата на закона пряко упражнява правата на ЖСК. Наличието на съсобственост върху построената сграда, в която Ж. има определени идеални части, не отменя правото й да извършва разпределение на обектите в нея по реда на чл. 28, ал. 1, т. 5 и чл. 35, ал. 1 ЗЖСК. Правото на съсобственика да си служи с цялата вещ обуславя правомощието на Ж. да иска връщането на цялата вещ от всяко лице, което я държи или владее без правно основание. Оттук произтича и производното право на всеки член-кооператор за иска връщането на обекта, който му е разпределен от Ж. от всяко трето лице, което не черпи права от отношенията си с някой от другите съсобственици. По делото няма данни за такива правоотношения, тъй като ответницата С е получила владението върху спорния апартамент от строителя на сградата „Б”ЕО. , въз основа на сключения между тях договор за строителство, а това дружество не е съсобственик на земята, а оттук и на сградата. Като е приел, че наличието на съсобственост върху спорния апартамент е пречка за уважаването на иска по чл. 38а ЗЖ. , въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, след отмяната спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция като предявеният иск бъде уважен.
При този изход на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати на касаторката направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 360 лв., на основание чл. 64 ГПК/отм./
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 499 от 17.01.2008 г. на Софийски градски съд ВК, ІV- Д отд. по в.гр.д. № 215/2007 г., с което е оставено в сила решението от 11.03.2005 г. на Софийския районен съд, 44 с-в, по гр.д. № 5062/1999 г., с което е отхвърлен предявеният от И. П. И. против С. А. Р. от гр. С., иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК.
ОСЪЖДА С. А. Р. от гр. С., ж.к. „Е”, ул. „Т” № 3, бл. 9, вх. И, ет. 2, ап. 103, да предаде на И. П. И. от гр. С., ул. „Ц” № 59, ет. 3, ЕГН **********, на основание чл. 38а ЗЖ. , владението върху следния недвижим имот: апартамент № 1* находящ се във вх. И, ет. 2, на жилищен блок № 9, гр. С., ул. „Т” № 3, със застроена площ от 55,38 кв.м., състоящ се от антре, дневна-бокс, един балкон и стая, при съседи : от север – ап. 109 на второ ниво, от юг – ап. 102, от запад – граници между ап. № 012 и № 109 от второ ниво и от изток – двор, заедно с мазе № 1, с площ от 5,11 кв.м., и съответните идеални части от общите части на сградата и припадащите се части от дворното място, съставляващо парцел **** от кв. 133д по плана на гр. С., м. „К”.
ОСЪЖДА С. А. Р. да заплати на И. П. И. деловодните разноски в размер на 360/триста и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: