Р Е Ш Е Н И Е
N 831
София ,26.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесети октомври , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Бонка Дечева
При участието на секретаря Даниела Никова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1899 по описа за 2008 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а , ал.1 ГПК /отм./.
С. Х. И., като правоприемник по реда на чл.120 ГПК/отм./ на ответницата Б е подал касационна жалба срещу решение от 20.12.2007 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е извършена трансформация в пари на задължението за престиране на грижи и издръжка по сключеният договор с н.а. № 8* т.05, н.д. № 542 от 2003 г. С решението е постановено ищците Д. И. И. , Б. И. Х. и Х. И. Х. да заплащат ежемесечно на пето число на текущия месец сумата 269,85 лв., представляваща паричния еквивалент на договорената натурална престация по договора. Прави оплакване за недопустимост на решението, като произнесено по процесуално недопустим иск , тъй като ищците са поискали с исковата молба изменение на договора от съда, което е недопустимо вместо да се определи паричен еквивалент за договорената престация. Съдът се е произнесъл по петитум който не е заявен. Прави се евентуално оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението, предвид възприетото в мотивите и към двете решения, че Б. С. е отказвала да приеме договорените грижи и издръжка. В касационната жалба се посочва, че неизпълнението е било трайно поради което не е допустима неговата трансформация. На последно място е направено оплакване за размера на държавната такса, която в разрез със справедливостта е определена в размер на 750, 98 лева.
Ответниците Д. И. И. , Б. И. Х. и Х. И. Х. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното :
Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна , срещу съдебен акт , който е неблагоприятен за нея в срока по чл.218в, ал.3 ГПК/отм/ , започнал да тече на 27.12.2007 г. и изтекъл на 27.01.2008 г., а касационната жалба е подадена на 24.01.2008 г. с вх. № 988 в рамките на определения законен срок.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Великотърновския окръжен съд е потвърдил първостепенното решение, с което е призната трансформация по сключеният между , поч. на 4.02.2008 г. и покойният й син И. Х. И. , поч. на 3.1.2005 г . договор за прехвърляне на 4/6 ид.ч. от недвижим имот- апартамент срещу задължението за издръжка и гледане, която е престирана в миналото , а и занапред с н.а. № 8* т.05, н.д. № 542 от 2003 г.
Иска е бил предявен от преживялата съпруга на И. Х. И. , която е страната по договора по силата на СИО и неговите наследници Д. И. И. , Б. И. Х. и Х. И. Х.. В исковата молба се посочва ,че Б. С. е отказвала съдействие за изпълнението от тяхна страна на договора за издръжка и гледане. Действително петитума на исковата молба не е формулиран прецизно , но съдът като е преценил направеното искане “ за определяне на паричен еквивалент на дължимата натурална престация”, което е съобразил с изложените фактически обстоятелства по исковата молба е правилно е преценил , че е предявен иск по чл.97, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 95 ЗЗД. В обстоятелствената част на иска подробно е описано , че прехвърлителката отказва да приеме договорените грижи като не допуска снахата и внуците си в жилището, не им позволява да го почистват, не приема приготвената от тях или трето лице храна , в случая уговорените грижи чрез социалния патронаж . Правилно е прието, че при тези данни следва да извърши трансформация на натуралната престация в нейния паричен еквивалент. Постановените решения на съдилищата са съответни на предявеният иск.
Правилно съдилищата , обсъждайки подробно събраните гласни доказателства са намерили , че е налице забава на кредитора, който отказва да приеме изпълнението на задължението в натура. При договора за гледане и издръжка прехвърлителя като кредитор има задължението да прехвърли собствеността на вещта и да предаде владението , ако не е уговорено друго.
За да се изпълни уговореното по договора е необходимо именно прехвърлителя да окаже кредиторско съдействие при получаването на насрещната натурална престация. Действително прехвърлителя има правото да изисква и правото да получи договорените грижи и издръжка, без това да му е вменено като договорно задължение, т.е. да е елемент от насрещната договорна престация. Без неговото участие обаче е невъзможно изпълнението на договорения облигационен резултат което е насрещното задължение на длъжника. Ето в този смисъл е необходимо кредитора да оказва съдействие ежедневно и непрекъснато . Когато отказва това съдействие, дори пречи за неговото изпълнение, кредитора се лишава от договорения натурален резултат и следва да се задоволи с паричния му евивалент. Забавата на кредитора обаче не следва да уврежда длъжника. В този случай правилно е преценено, че при отказ на прехвърлителя по договор за гледане и издръжка да приема престацията в натура, то приобретателя за да бъде изправна страна по договора, следва да предостави парично изпълнение в пълен размер. Размера на паричният еквивалент е определен правилно след остойностяването на издръжката и на грижите с оглед нуждите на прехвърлителката. По своята същност и характер изпълнението на задължението не търпи забава. То трябва да се извърши цялостно и не е допустимо да се дели на периоди, а трябва да бъде постоянно, системно и непрекъснато. Това обуславя и задължението на длъжника веднага да премине към паричния еквивалент на дължимата натурална престация.
Постановеното решение е правилно , допустимо и обосновано и следва да се остави в сила. Въззивният съд е изградил своите правни изводи, като е обсъдил задълбочено приобщения доказателствен материал . Неговото произнасяне е съответно на предявеният иск , тъй като се обляга на въведеното в исковата молба спорно материално право, очертано с фактическите обстоятелства и направеното искане. Решението е допустимо и съответстващо на приложимата материално правна норма.
Решението е правилно и в частта, с която са присъдени разноските в съответствие с чл.64, ал.2 ГПК/отм./.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение от 20.12.2007 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Великотърновския окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: