1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
София, 01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 2141 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Н. М. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. С. Ц. от АК-София, против въззивно решение № 1488 от 20.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 122 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в, с което като е потвърдено решение от 11.01.2010 г., постановено по гр.д. № 2581/2005 г. на Софийски градски съд, ГО, І-9 с-в, е уважен предявеният иск от А. П. К. от [населено място] срещу Л. Н. М., с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 152 и чл. 209 ЗЗД, като е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], сключен между М. К. И. като продавач и Л. Н. М. – купувач, оформен в нотариален акт № 042, т.ІІ, рег. № 6317, дело № 242/2004 г. на нотариус с рег. № 206 при Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, като сключен в противоречие със закона и този нотариален е отменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК/отм./ В жалбата се поддържат оплаквания и подробни съображения за недопустимост на въззивното решение, с твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, респ. неговата неправилност.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят твърди, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните правни въпроси от касатора са – допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск; допустимо ли е при квалифициране предмета на делото съдът да излиза извън пределите на заявеното в исковата молба и да основава квалификацията си на писмени документи, представляващи негодни доказателствени средства; относно задълженията на съда и страните, както и реда за събиране на доказателства и за прилагане на разпоредбата на чл. 134 ГПК/отм./, както и допустимо ли е с показанията на един и същи свидетел да се установяват както предпоставката за допускане на свидетелски показания/загуба на документ не по вина на страната/, а така и съдържанието на евентуално изгубения документ. По първия въпрос се позовава се на задължителна съдебна практика, която представя, както следва: решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; по втория правен въпрос се позовава на задължителна съдебна практика, както и на противоречива такава, както следва – решение № 620 от 25.06.1993 г. по гр.д. № 211/1993 г. на ВС, І г.о., решение № 75 от 06.02.2009 г. по гр.д. № 5445/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 25 от 12.02.2001 г. по гр.д. № 536/2000 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 941 от 30.12.2009 г. по гр.д. № 1673/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 426 от 22.05.2009 г. по гр.д. № 1825/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 454 от 02.04.2007 г. по гр.д. № 363/2005 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 45 от 20.04.2010 г. по т.д. № 516/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 277 от 13.07.2009 г. по гр.д. № 1107/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение от 23.04.2010 г. по гр.д. № 526/2000 г. на ВКС, І г.о., решение № 606 от 12.07.2000 г. по гр.д. № 23/2000 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 300 от 23.04.2001 г. по гр.д. № 874/2000 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1191 от 09.10.2008 г. по гр.д. № 5277/2007 г. на ВКС, V г.о. Представените определения по чл. 288 ГПК не съставляват съдебна практика, съобразно приетото в т. 1 на ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д. № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС. По третия въпрос твърди, че разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба А. П. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. И. от АК-София в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище, че липсват основанията за допускането й до касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – оценяем иск с цена над 5000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което като е потвърдено първоинстанционното решение е уважен предявеният иск, съдът е приел, че предвид изложените от ищеца и неговите процесуални представители твърдения по делото, спорното право следва да се квалифицира по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – иск за прогласяване нищожност на процесния договор за продажба като противоречащ на закона. Приел е, че от данните по делото е установено, че процесния договор е сключен в пряко нарушение на чл. 152 и на чл. 209 ЗЗД, тъй като от една страна е сключен като съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението на майката на ищеца по сключен с ответника договор за заем не бъде изпълнено, кредиторът – ответникът ще стане собственик на вещта – процесния апартамент, и в този смисъл като съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение за кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Освен това е приел за установено от свидетелските показания на св. С. относно съдържанието на предварителния договор между същите страни по продажбата и на твърдяната уговорка за обратно изкупуване, на собствено основание водеща до нищожност на продажбата по силата на изричната разпоредба на чл. 209 ЗЗД.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос от процесуално естество, поставен в изложението за допускане на касационното обжалване, а именно – допустим ли е иск за прогласяване на нищожността на целия договор за покупко-продажба на недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съответно – процесуално допустимо ли е съдебното решение, постановено по такъв иск.Този въпрос е обусловил изхода на делото, решен е от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите два правни въпроса са релевантни, но същите не са решени от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика, а в съответствие с нея, а разрешаването на третия правен въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по приложението на чл. 134 ГПК/отм./ е формирана трайна съдебна практика, съобразена от въззивния съд в обжалвано решение, поради което по тях не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С оглед на горното, на касатора Л. Н. М. следва да се укаже да внесе дължимата държавна такса, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на Върховния касационен съд в размер на 259,58 лв., като в противен случай производството по делото пред касационната инстанция ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 1488 от 20.07.2012 г., постановено по в.гр.д. № 122 по описа за 2011 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 с-в.
УКАЗВА на касатора Л. Н. М. от [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 259,58 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: