О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 832
С., 03.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 138/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от М. В. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Й. от САК, и частна касационна жалба от [фирма] [населено място], подадена от О. Т. в качеството му на изпълнителен директор, срещу определение № 452 от 09.07.2013 г. по в. ч. т. дело № 461/2013 г. на Варненски апелативен съд, ТО в частта, с която е потвърдено определение № 2 047/21.05.2013 г. по т. д. 1 621/2012 г. на ОС [населено място] за прекратяване на производството по предявения от М. С. в условията на евентуалност иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решения на ОС на ответното търговско дружество.
По съображения, изложени в частните касационни жалби, се иска отмяна на въззивното определение.
По частната касационна жалба на М. В. С. – В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни актове на ВКС.
По частната касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от изпълнителния директор – не е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частните касационни жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са насочени към подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 1 621/2012 г. на ОС [населено място] е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от М. В. С. от [населено място] (акционер в АД, притежаващ 47 % от капитала) против [фирма] [населено място]. Ищецът моли да бъде признато за установено, че Общи събрания на акционерите на ответното дружество на 18.04.2011 г. и на 03.05.2011 г. не са провеждани и решенията за които се твърди, че съществуват не са взети, поради което да се прогласят за нищожни. В условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 74 ТЗ в случай, че се приеме, че посочените Общи събрания са проведени, то същите се нередовно свикани и решенията следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. Взетите решения на посочените ОС са: предявяване на иск срещу С. за причинени вреди на акционерното дружество; освобождаването му като член на Съвета на директорите; промени в устава и седалището на АД и избор на нови членове на СД. Тъй като решенията на ОС касаят и представляващият АД О. Т. (освободен като член на СД), който също твърди, че ОС не е провеждано, съдът е назначил особен представител на ответника – адв. С. Т. от ВАК. С допълнителна искова молба от 13.08.2012 г. ищецът уточнява претенциите си – прогласяване нищожност на решенията на ОС и евентуално отмяната им по реда на чл. 74 ТЗ. С нова молба от 17.04.2013 г. М. С. се позовава на хипотезата за нищожност по чл. 75, ал. 2 ТЗ, тъй като решенията противоречали на влязло в сила решение по т. д. № 2 960/2011 на В..
С определение № 2 047/21.05.2013 г. ОС [населено място] прекратява производството по евентуалния иск по чл.74 ТЗ, поради изтичане на преклузивния тримесечен срок за предявяването му и оставя без разглеждане възраженията на ищеца за нищожност на процесните решения на Общите събрания в хипотезата на чл. 75, ал. 2 ТЗ. Този съдебен акт е обжалван пред ВАпС, който с определение № 452 от 09.07.2013 г. по в. ч. т. дело № 461/2013 г. потвърждава първоинстанционното определение в прекратителната му част и в тази част въззивното определение е предмет на подадените частни касационни жалби.
По частната касационна жалба на М. В. С.:
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпроси, които той счита, че са от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК. От данните по делото, обаче, е видно, че релевантен в случая е въпросът: Може ли съдът да се произнесе по допустимостта на евентуалния иск преди да разгледа главния иск?
Съгласно чл. 130 от ГПК съдът може да прекрати производството по делото, когато при проверка на исковата молба констатира, че искът е недопустим, освен ако преценката за допустимост зависи от установяване на твърдените в молбата факти – на базата на ангажирани по делото доказателства при оспорването им от ответника. В конкретния случай, лично ищецът е посочил датата на процесните Общи събрания ( 03.05.2011 г. и 18.04.2011 г.), чиито решения иска да бъдат отменени като незаконосъобразни и тези дати, съдържащи се в представените протоколи, не са оспорени от ответника. Съгласно чл. 74, ал. 2 ТЗ искът за отмяна решенията на Общото събрание се предявява в 14 – дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е редовно поканен, а в останалите случаи – в 14 – дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от провеждането на ОС. Този пределен срок е преклузивен и с неговото изтичане се преклудира правото на акционера, респ. съдружника да предяви иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ Исковата молба е подадена на 12.06.2012 г. и с оглед данните по делото, предявеният евентуален иск за отмяна на решенията на ОС е изначало процесуално недопустим, поради изтичането на максималния тримесечен срок, считано от датата на провеждането им. В тази връзка правилно производството е прекратено в тази му част, тъй като разглеждането на евентуалния иск въобще не е поставено в зависимост от изхода на спора по главния иск.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Нормата на чл. 74 ТЗ е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението й е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика на ВКС. Аналогично е положението и по отношение приложението на чл. 130 ГПК.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд в обжалваната част.
По частната касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена от изпълнителния директор О. Т.:
Видно от данните по делото, [фирма] [населено място] се представлява от назначеният му от съда на основание чл. 29, ал. 4 от ГПК особен представител – адв. С. Т. от ВАК. Частната жалба срещу въззивното определение е подадена и подписана от изпълнителния директор на дружеството – О. Т., но същият не е легитимиран да обжалва постановения съдебен акт в този процес, тъй като в хода на производството са констатирани противоречия в интересите на представляван и представител, което е наложило назначаването на особен представител на ответното търговско дружество, който да защитава правата му по конкретното дело. Отсъствието на процесуална легитимация на Т. като представляващ дружеството по това дело предопределя и липсата на право да обжалва постановеното определение, тъй като защитата на ответника се осъществява от назначения от съда особен представител. При тези фактически данни, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 452 от 09.07.2013 г. по в. ч. т. дело № 461/2013 г. на Варненски апелативен съд, ТО в частта, с която е потвърдено определение № 2 047/21.05.2013 г. по т. д. 1 621/2012 г. на ОС [населено място] в частта му за прекратяване на производството по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на „Петрол холдинг” АД [населено място] Т. срещу определение № 452 от 09.07.2013 г. по в. ч. т. дело № 461/2013 г. на Варненски апелативен съд, ТО в частта, с която е потвърдено определение № 2 047/21.05.2013 г. по т. д. 1 621/2012 г. на ОС [населено място] за прекратяване на производството по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ.
В частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в 1 – седмичен срок от получаване на съобщението, в останалата част същото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: