3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 833
София, 30.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 846/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Г. срещу решение от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 9084/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 06.04.2009 г. по гр.д.№ 199916/2007 г. на Софийски районен съд, 40-ти състав и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу Държавен фонд „Земеделие” иск с правно основание чл.254 ГПК (отм.) за признаване за установено, че не дължи на ответника присъдените с изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 01484/2005 г. на СРС, 70 състав суми общо в размер на 4 320 лв.
В касационната жалба се излага доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон, а допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД по отношение на договорното задължение към Държавен фонд „Земеделие за възстановяване на фактурната стойност на предоставен под формата на стоков кредит посадъчен материал, предназначен за производство и реализация на съответната селскостопанска продукция в договорени от страните размери при наличието на обективни причини за неизпълнение на така поетото по договора непарично задължение.
Ответникът Държавен фонд „Земеделие” оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага доводи и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол въззивен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания резултат и отхвърли предявения иск по чл.254 ГПК (отм.), въззивният съд споделил изводите на районния съд, че ищцата като земеделски стопанин пълно и точно е изпълнила задълженията си по договора с ответника, като е закупила от посочена от него фирма картофи за засаждане от клас „Елит” и клас „А”, че както преди, така и след засаждане на получения посадъчен материал е спазила технологичните изисквания за наторяване, напояване, обработване и др., но независимо от направеното от Института за защита на растенията – [населено място] изследване, според което произведените от ищцата картофи за негодни за търговски цели. Като се позовал обаче на паричния характер на задължението на ищцата, въззивният съд приел, че по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че поради липсата на съдебна практика по поставения от касаторката материалноправен въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 9084/2009 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касаторката В. М. Г. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 86,40 лв., в което да се впише, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: