О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
София 23.09.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Бонка Дечева
от съдията Д. Ц. гр.д. № 1009/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 478 от 20.03.2009 г. по в.гр.д. № 531/08 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 144 от 10.12.2007 г. по гр.д. № 574/04 г. на Асеновградския районен съд в следните части:
– с която са поставени в дял на С. Т. П. допуснатите до делба движими вещи;
-с която С. К. Г. е осъдена да заплати на С. Т. П. сумата над 670 лв. до 11 064.10 лв., представляваща стойността на направени в съсобствен на страните недвижим имот подобрения, в това число 4 430 лв. погасени вноски по заем за строителство към ДКС;
– с която е отхвърлен предявеният от С. К. Г. против С. П. иск за обезщетение за ползуването на допуснатия до делба недвижим имот до размера на сумата 2 614.45 лв.;
като в отменените части е постановено друго, с което:
– допуснатите до делба движими вещи са изнесени на публична продан;
– са отхвърлени предявените от С. П. против С. К. искове по чл. 286, ал.1 ГПК/ отм./ за разликата над сумата 670 лв. до пълния предявен размер от 11 213 лв.;
– С. Т. П. е осъден да заплати на С. К. Г. сумата 2 614.45 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена вследствие ползуването на допуснатия да делба недвижим имот лично само от ответника.
Със същото въззивно решение е оставено решението на Асеновградския районен съд в останалата му част, с която допуснатият до делба недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от сграда, построен в отстъпено право на строеж в УПИ ХІ- 2785 в кв. 223 по КПР на гр. А., заедно с ? ид. част от избата, от тавана и от общите части на сградата, е изнесен на публична продан, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на С. К. за сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение за ползуване на съсобствения на страните лекотоварен автомобил.
Против въззивното решение са подадени касационни жалби от двете страни по делото.
С. К. Г. обжалва същото в частта, с която е отхвърлена претенцията й за сумата 18 000 лв., съединена при условията на евентуалност с иск по чл. 30, ал.3 ЗС за заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за ползите от вещта, от които е лишена. В жалбата са изложени подробно доводи за неправилност на решението в тази част и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че изводите на въззивния съд са изведени в нарушение на процесуалните правила относно разпределянето на доказателствената тежест между страните. В изложението към касационната жалба сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос чия е доказателствената тежест по отношение на иск с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и за кои факти, както и по материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за ползите, от които е лишен съсобственика, след като писмено е поискал от другия съсобственик да му заплати обезщетение за ползуването на общата вещ и за правопрекратяващите, правопогасяващите и правоотблъскващите факти и възражения спрямо тази претенция. Счита, че по отношение на тези въпроси са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като са решени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от С. Т. П. в частта му, с която движимите вещи са изнесени на публична продан, отхвърлени са предявените от него искове по чл. 286, ал.1 ГПК/ отм./ за разликата над 670 лв. до 10 259 лв., присъдено е обезщетение на ищцата по чл. 31, ал.2 ЗС за разликата над 1 440 лв. до 2 614.45лв. В жалбата са развити подробни доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваните части поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят обосновава приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК с твърдението, че с въззивното решение съдът се произнесъл по релевантни за изхода на спора материалноправни и процесуалноправни въпроси, на които е дадено разрешение в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона. Като разрешени в противоречие с практиката на ВКС са формулирани въпросите за прекратяване на съсобствеността върху движимите вещи чрез изнасянето им на публична продан и за задължението на съда служебно да назначи експертиза по формиране на реални дялове за съсобствениците, както и въпроса какво качество има съпругът, който по време на брака влага свои лични средства за извършване на подобрения в имот – съпружеска имуществена общност и може ли да се ползува от правата по чл. 72 и чл. 74 ЗС или отношенията между съпрузите следва да се уредят по правилата на общия състав на чл. 59 ЗЗД. По първия въпрос се позовава на противоречие с ТР № 1/ 2000 г. и представеното решение по гр.д. № 522/ 2002 г. на ВКС, І г.о., а по втория обосновава противоречие с постановките на ТР № 85/ 1968 г. на ОСГК на ВКС и ППВС № 6/1974 г. Като относими към основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са формулирани въпросите за приложимостта на Закона за деноминацията на лева към исковете за заплащане на подобрения и въпросът следва ли при присъждане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС съдът да държи сметка за местонахождението на недвижимия имот и възможностите за отдаването му под наем.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид изложените в касационните жалби и приложенията към тях по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК доводи, приема следното:
По касационната жалба от С. К. Г.
Въззивният съд е отхвърлил предявения от С. К. иск по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение по съображения, че не е установено през посочения период лекотоварният автомобил да е ползуван лично от ответника С. П.. Изводът е основан на показанията на част от разпитаните по делото свидетели и заключението на автотехническата експертиза, според които за периода от 21.01.2004 г. до 19.03.2007 г. автомобилът е изминал само 284 км., както и че за този период ответникът е пътувал с него само два пъти до гр. Пловдив във връзка със смяна на регистрационните номера.
В тази част въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса как се разпределя доказателствената тежест между страните по иск по чл. 31, ал.2 ЗС и по- точно следва ли съсобственик, който е отправил покана до другия съсобственик да му заплаща обезщетение за ползуването на общата вещ да доказва, че вещта се ползува от другия съсобственик или е достатъчно да се установи, че след поканата вещта не му е предоставена за ползуване. В представеното от жалбоподателката решение на В. окръжен съд от 20.06.2006 г. по гр.д. № 532/05 е застъпено становището, че релевантно за уважаване на иск по чл. 31, ал.2 ЗС е дали ищецът е бил възпрепятствуван да се ползува от общата вещ, а не дали вещта се е ползувала реално от ответника.
По касационната жалба от С. Т. П..
За да постанови прекратяването на съсобствеността по отношение на допуснатите до делба движими вещи да се извърши по реда на чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ чрез изнасянето им на публична продан, въззивният съд е приел, че страните не са ангажирали доказателства за възможността да бъдат формирани два реални дяла съобразно правата им върху същите. Това разбиране на въззивния съд е в противоречие с константната съдебна практика по приложението на чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./, която приема, че този начин на ликвидиране на съсобствеността е приложим само когато някоя вещ е неподеляема и не може да бъде поставена в един от дяловете. Налице е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в тази част по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване и в частта, с която претенцията по сметки от С. П. е отхвърлена за разликата над 670 до 10 259 лв. Въпросите какво качество има съпругът, който по време на брака влага свои лични средства за извършване на подобрения в имот – съпружеска имуществена общност и може ли да се ползува от правата по чл. 72 и чл. 74 ЗС или отношенията между съпрузите следва да се уредят по правилата на общия състав на чл. 59 ЗЗД, както и за приложимостта на Закона за деноминацията на лева към исковете заплащане на подобрения, са от значение за точното прилагане на закона – основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за касационно обжалване на решението в частта, с която С. П. е осъден да заплати на С. К. обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за разликата над 1 440 лв. до 2 614.45 лв. Формулираният от жалбоподателят въпрос следва ли при присъждане на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС съдът да държи сметка за местонахождението на недвижимия имот и възможностите за отдаването му под наем, не е от значение за точното прилагане на закона, доколкото по него има изобилна съдебна практика, която приема, че дължимото обезщетение се съизмерва със средния пазарен наем за процесния период, определен за съответния имот съобразно неговия характер и предназначение. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, като при определяне размера на дължимото обезщетение е изхождал от заключението на тройната съдебна експертиза, в което е определен именно средният пазарен наем за жилището, съобразно неговото конкретно местоположение и характеристики. Що се отнася до това, че съдът е кредитирал заключението на тройната съдебна експертиза, а не на единичната, този въпрос не може да бъде обсъждан в настоящата фаза на касационното производство, тъй като е относим към правилността на решението, а не към основанията за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 20.03.2009 г. по в.гр.д. № 531/08 г. на Пловдивския окръжен съд по жалба от С. К. Г. в частта, с която е отхвърлена претенцията й по сметки за сумата 18 000 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за ползуването на лекотоварен автомобил марка “Ситроен С 25 ”.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 20.03.2009 г. по в.гр.д. № 531/08 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба на С. Т. П. в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на допуснатите до делба движими вещи, както и в частта, с която предявената от него претенция по чл. 286, ал.1 ГПК/ отм./ е отхвърлена за разликата над 670 лв. до 10 259 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 478 от 20.03.2009 г. по в.гр.д. № 531/08 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която С. Т. П. е осъден да заплати на С. К. Г. сумата над 1440 до 2 614.45 лв., представлява обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за ползуване на съсобствения на страните недвижим имот.
УКАЗВА на жалбоподателката С. К. Г. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 360 лв. и представи доказателстства за това в съда.
УКАЗВА на жалбоподателя С. Т. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 228 лв. и представи доказателства за това в съда.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: