Решение №834 от 26.10.2009 по гр. дело №136/136 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 834
 
София, 26.10.2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА
  ЧЛЕНОВЕ:  КОСТАДИНКА АРСОВА
                                      БОНКА ДЕЧЕВА
 
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 136 /2009 година.
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/, във вр. с пар.2, ал.3 от ГПК
Образувано е по касационни жалби, подадени от Т. К. Д. и М. Я. Д. против решение от 11.07.2006г., постановено по гр.д. № 866/2005г. на Бургаски окръжен съд и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 05.02.2008г., с които е оставено в сила решението на Бургаски РС по гр.д. № 1601/2004г. в частта, с която са отхвърлени предявените от тях обективно съединени искове по чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване за нищожна сделката, оформена с нот. акт № 343/20.06.2002г., с която те са продали на внука си Л. Н. К. и Р. П. К. собствения си апартамент, находящ се в гр. Б., комплекс “Л” апартамент № 7 бл. 53, вх.3, ет.3 за сумата 8625 щ.д. поради липса на съгласие, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави. Основното решение се обжалва и в частта, с която е отменено решението на РС, с което е уважен предявеният при евентуалност иск за унищожаване на същия договор поради измама и вместо това е отхвърлен и този иск.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Ответниците по касация Л. Н. К. и Р. П. К. не вземат становище. Ответникът Н. Г. Д. оспорва жалбите и моли решението да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационните жалби против основното решение и решението за поправка на очевидна фактическа грешка са подадени против подлежащи на обжалване въззивни решения на Бургаски окръжен съд по реда на ГПК /отменен/, изхождат от процесуално легитимирана страна, постъпили са в срок, поради което съдът ги преценява като допустими
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
По делото се установява следното: Ищците Т. К. Д. и М. Я. Д. са придобили с н.а. № 109,т. ХІV/02.10.1992г. апартамент, находящ се в гр. Б., комплекс “Л” апартамент № 7 бл. 53, вх.3, ет.3. Обезпечили са договор за заем, който са сключили с трето лице за сумата 8625 щ.д. с договорна ипотека върху същия апартамент, оформена с н.а. № 343,т.ІІ/20.06.2002г. С нот. акт № 343/20.06.2002г. Т. и М. Д. са продали на внука си Л. Н. К. по време на брака му с Р. П. К. собствения си апартамент за сумата 8625 щ.д. Твърдят в исковата молба, че искали да обезпечат дълга към внука си, след като той изплатил дължимата от тях сума по договора за заем, като учредят ипотека в негова полза, но подписали предложеният им проект за договор за продажба. В становищата си в хода на делото твърдят, че внук им е погасил дълга им към третото лице, а те са му продали апартамента, за да го продаде и закупи две гарсониери – едната за него, а другата – за тях. По делото е установено, че внукът Л. К. е платил паричния дълг на ищците към третото лице и ипотеката е заличена. Л. К. и съпругата му продават апартамента с н.а. № 191,т.І/22.03.2004г. на ответника Н. Г. Д..
Възззивният съд е приел, че сделката, с която Т. и М. К. са продали на внука си Л. К. собствения си апартамент не е нищожна на нито едно от предявените основания, защото от становището им личи, че те са имали воля за продажба, че тя не заобикаля закона и не е сключена в противоречие с добрите нрави. Съдът е приел, че сделката не е нищожна и като привидна, тъй като страните по нея не са съставили обратно писмо, с което да заявяват нежеланието си да настъпят правните последици от сделката. Въззивният съд не е споделил изводите на РС, че сделката е унищожаема поради измама, защото очакването приобретателя да им купи една гарсониера не е съществувало при сключване на сделката, а е възникнало по-късно. Дори да е имало уговорка между страните по сделката след продажбата, внукът да купи две гарсониери за себе си и за тях, то неизпълнението й би могло да се приеме неизпълнение на договора и да е основание за разваляне, но не е основание за унищожаемост поради измама.
В частта, с която въззивният съд е намерил, че сделката не е нищожна на нито едно от предявените основания, решението е правилно. От становището на ищците, застъпено в хода на производството, а и от твърденията в исковата молба се налага извода, че ищците са разбирали, че сключват договор за продажба на собствения си апартамент, за това, че внук им погасява техен дълг към трето лице. Мотивите, поради които са сключили тази продажба са без значение, тъй като продажбата е казуален договор и основанието му винаги е за купувача – да придобие право на собственост, а за продавачите – да получат пари, или да погасят свой паричен дълг / в хипотезата на даване вместо плащане- чл. 65 от ЗЗД /. Щом ищците са съзнавали смисъла и значението на правния акт, който извършват и са изразили воля за това, подписвайки нот. акт, сделката не е сключена при липса на съгласие и не е нищожна на това основание.
Заобикаляне на закона е налице, когато с позволени правни средства се постига правен резултат, който е забранен от правото. Със сключването на продажбата, ищците са целели да прехвърлят правото на собственост на внука си за това, че е погасил техен дълг към трето лице, поради което и цената на сделката е равна на дълга. Този резултат е съобразен от закона. Нормата на чл.65 от ЗЗД изрично предвижда възможност да се прехвърли собственост за погасяване на дълг, ако кредитора е съгласен. Затова не е налице хипотезата на заобикаляне на закона.
Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала. Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори може да се приеме за противоречие с добрите нрави до колкото те определят границата на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Към момента на сключване на сделката, пазарната цена на апартамента е била около 17 500 лв., видно от назначената СТЕ, а левовата равностойност на 8625 щ.д. при курс 1,70 лв. към същия момент е 15525 лв., т.е. не е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, поради което не може да се приеме, че сделката е сключена при противоречие с добрите нрави. Следва да се има предвид и това, че продажбата е сключена между роднини по права линия, при който вид сделки еквивалентността се преценява наред с други морално етични съображения и имуществени отношения.
Изводите на въззивния съд по евентуално предявеният иск за унищожаемост са правилни и обосновани. Фактическият състав на измамата по чл. 29, ал.1 от ЗЗД изисква 1.да е сключена сделка, 2.едната страна по сделката да е била в заблуждение относно характера и /или/ последиците от сделката, 3.заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и 4. сделката да е сключена поради заблуждението. От показанията на св. К се установява, че ищците са разбирали, че продават апартамента на внук си, защото е погасил задължението към третото лице и са желали този резултат, за да може той да го продаде и да купи два апартамента за него и за тях. Следователно последиците от сделката са прехвърляне на собствеността, а те са разбирали и желаели този резултат. Правните очаквания – купувачът /техен внук/ да купи два апартамента са ги мотивирали да сключат договора за продажба, но мотивите за сключване на сделката продажба, когато е съзнаван характера й, не са елемент от състава та чл. 29 от ЗЗД. Не реализирането на правните очаквания, поради които е сключена сделката не е основание за унищожаемостта й поради измама.
По изложените съображения, основното въззивно решение и решението, за поправка на допусната очевидна фактическа грешка са правилни, съобразени със закона и обосновани, поради което следва да се оставят в сила. Съобразно този резултат, на ответника Н. Г. Д. следва да се присъдят деловодни разноски за настоящата инстанция до доказания размер – 100 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.07.2006г., постановено по гр.д. № 866/2005г. на Бургаски окръжен съд и решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 05.02.2008г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА Т. К. Д. и М. Я. Д. да заплатят на Н. Г. Д. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 100 лв.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top