Р Е Ш Е Н И Е
N 835
гр. София 09.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ТЕОДОРА
при секретаря Виолета Петрова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 2440 / 2008 г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Д. Б. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 427 от 24.03.2008г. по гр.д. № 3201/2007г.
Ответникът О. с. по з. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд е отменил решението на А. районен съд № 136 от 09.11.2007г. по гр.д. № 473/2007г. и вместо него е постановил друго при условията на чл.208 ал.1 ГПК /отм./, с което е отхвърлил иска на Р. Д. Б. по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на наследниците на Д. С. А. , починал през 1975г., на гора от 37.075 дка в ревир „Б” в землището на с. К., Община А..
Касационното обжалване е допуснато с определение № 68 от 11.11.2008г. на ВКС, Второ гражданско отделение на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречивото тълкуване от Пловдивския окръжен съд и А. районен съд на разпоредбата на чл.3 ЗВСГЗГФ относно предпоставките за възстановяването на собствеността в различните хипотези.
По настоящото дело въззивният съд е приел, че за да се признае право на възстановяване на гори по реда на чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ в хипотезата на чл.3 ал.2 и 3 ЗВСГЗГФ е небходимо ищецът да установи , че той респективно неговият наследодател е бил член на кооперация, съществуването, прекратяването или преобразуването й след 09.09.1944г. , собствеността на тази кооперация върху ревира, от който се претендира възстановяване на собственост в идеална част към момента на заличаването или преобразуването. След преценка на доказателствата съдът е направил извод, че те не установяват по пряк и категоричен начин статута на кооперация „С”, чийто член-кооператор се твърди, че е бил наследодателят на Р. Б. Изложил е и съображения, че правото на възстановяване на собствеността може да бъде признато само на земи, от ревирите, които са притежавали кооперациите към момента на преобразуването им, а в случая към този момент собственик на ревир „З” е била кооперация „З” , в която Д. А. не е членувал.
В приложеното към касационната жалба решение на № 137 по гр.д. № 478/2007г. на А. районен съд е прието, че правното основание за придобиване на собственост на кооперацията не е от съществено значение за възстановяването на собствеността на правоимащите лица, след като те установяват в производството по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ, че са притежавали гори, които са включени в държавния горски фонд.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че по поставените в изложението за допускане на касационното обжалване въпроси, от значение за решаване на настоящия спор е правилно становището, възприето в обжалваното решение.
Двете алинеи на чл.3 ЗВСГЗГФ уреждат различни хипотези на възстановяване на собствеността върху гори, които са внесени в кооперации. В ал.2 е регламентирано, че бившите собственици имат право да си възстановят собствеността , когато г. са притежавани от член-кооператори, съдружници и акционери на юридически лица, заличени от регистрите след 9 септември 1944 г. в съсобственост като идеални части от ревира. В ал.3 е предвидено правото на възстановяване на собственост върху г. и земите от горския фонд на същите юридически лица , които не са били заличени, а само са преобразувани след 9 септември 1944 г. Следователно разликата между двете хипотези се състои в статута на кооперацията, в която са внесени земите. Ако тя е била преобразувана, но не е заличена – приложима е ал.3 на чл.3 от ЗВСГЗГФ. Ето защо изводът на съда в обжалваното решение, че правото на възстановяване може да се признае само ако се докаже, че земите на ищеца са били собственост на кооперацията, в която той е членувал е законосъобразен. Действително чл. 3 ал.1 ЗВСГЗГФ дава право за възстановяване на всички гори, включени в държавния горски фонд, но това не означава, че ищецът по иска по чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ е длъжен да установи само факта на одържавяването. Правото на възстановяване по чл.3 ал.2 и 3 ЗВСГЗГФ е свързано със собствеността върху конкретен ревир към определен момент и поради това по правилото на чл.127 ал.1 ГПК/отм./ ищецът следва да установи, че кооперацията, в която е членувал е притежавала земи в ревира, от който претендира възстановяване.
В разглеждания случай съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на закона като е приел, че ищцата Р. Д. Б. като наследник на Д. С. А. не може да претендира възстановяване на гори от ревир „Б” като член на кооперация „С”. При сливането на кооперация „З” с кооперация „С” ревирът е принадлежал на кооперация „З”. С факта на преобразуването членовете-кооператори на кооперация „С” не са придобили права и от имуществото на влялата се кооперация „З” , защото в хипотезата на чл.3 ал.3 ЗВСГЗГФ законът изрично свързва правото на възстановяване с членственото правоотношение към момента на преобразуването, а към този момент Д. С. А. не е членувал в кооперация „З”. Следователно законосъобразно въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ за признаване правото на възстановяване на ищцата на гори от ревир „Б” и не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното въззивно решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд №427 от 24.03.2008г. по гр.д. № 3201/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: