3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 836
гр. София, 13.11.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 ноември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №490/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Иванова А. и П. Т. А. и двамата от [населено място] срещу решение №554 от 09.04.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4408/2011 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение от 24.10.2011 г. по гр.д. № 13 771/2010 г. на СГС, ГК, 1 с-в в частта, с която е отхвърлен искът на касаторите срещу ЗК [фирма]- [населено място] за присъждане на застрахователнно обезщетение в хипотезата на чл.226 от КЗ за разликата между уважената част от по 80 000 лева до пълнопредявените размери от по 300 000 лева за първия ищец и от по 200 000 лева за втория. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в отговора на същата счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че доколкото е подадена въззивна жалба само от ищците относно занижения размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди претендирани на основание чл.226 КЗ, то с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд са установени със сила на пресъдено нещо основанията за ангажиране отговорността на ответното дружество като застраховател на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил причинил виновно ПТП в резултат, на което е починал единственият син на ищците Т. А.-р. 1992 г.. Съдът е преценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания на двамата родители от смъртта на сина им на 18-та година от живота му в размер на 120 000 лева на всеки един от тях, като е редуцирал обезщетението с 1/3, с оглед приетото до този размер съпричиняване, изразяващо се в липса на заключен предпазен колан от страна на пострадалия от ПТП и е присъдил общо по 80 000 лева на всеки.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД и по специално за задължението на съда да изложи мотиви относно конкретните факти и обстоятелства във връзка с изключително тежките душевни страдания на ищците.
Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС 4/68 .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по тях е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касатите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №554 от 09.04.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №4408/2011 г. в обжалваната част: за разликата между уважената част от по 80 000 лева за всеки един от ищците до пълнопредявените размери от 300 000 лева за С. Иванова А. и от 200 000 лева за П. Т. А..
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.