О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
София, 25.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2761 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт И. Ц., против въззивното решение без номер от 11 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 217 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2014 г., с което е потвърдено решение без номер от 12 март 2014 г., постановено по гр.д. № 70102 по описа на районния съд в гр. Монтана за 2013 г., с което е отхвърлен предявеният от банката иск за обявяване за недействителен спрямо нея на договора, с който Д. И. Г. и Г. М. Г. даряват на Г. И. Д. и З. И. Д., чрез законния им представител И. Д. И., поземлен имот в [населено място], ведно с намиращите се в имота сграда хангар и две еднофамилни жилищни сгради.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че не е доказано увреждането от сключената сделка. Сочи се, че дарителите са знаели за съществуването на собственото си солидарно задължение към банката, изразяващо се в поета потенциална тежест по изпълнение на договора за кредит, и са знаели, че атакуваната сделка е обективен факт, създаващ ситуация за накърняване на интереса на кредитора. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците Г. М. Г. от [населено място], Д. И. Г., Г. И. Д. и З. И. Д. – тримата от [населено място] и последните двама чрез законния си представител И. Д. И., чрез процесуалния си представител адв. И. И. в отговор на касационната жалба се излагат доводи за неоснователността на касационната жалба.
Въззивният съд не е приел тезата на ищеца, че, независимо от безспорното му качество на кредитор и обявяването на кредита за предсрочно изискуем, атакуваната сделка представлява увреждащо интересите на кредитора действие, тъй като банковият кредит е обезпечен с две договорни ипотеки в полза на банката върху две магазинни помещения, а съдлъжници по договора са и съпругата на кредитополучателя и дружество. Сочи се, че не може просто да се твърди, че всяка разпоредителна сделка на длъжника е увреждаща кредитора, след като договорът е обезпечен с ипотеки в полза на банката с имоти на значителна стойност, има съдлъжници, и е заключено, че няма убедителни за съда доказателства, че обезпечението не е достатъчно, а банката от своя страна не е доказала разполага ли длъжникът с друго имущество, от които би могла да се удовлетвори. Не са споделени разрешенията на първата инстанция, че договорът за дарение е привидна сделка, прикриваща покупко-продажба, обективиран в споразумение между Г. и третите лица помагачи З. и Й. С..
Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по уточнения от състава на съда обусловил изхода на спора въпрос увреждаща ли е разпоредителна сделка с имот при положение, че длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с което да погаси задължението си. Касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е различно от това, дадено от ВКС в цитираното от касатора решение № 320 по гр.д. № 1379/2012 г., ІV г.о. Останалите цитирани от касатора решения – решение по т.д. № 299/2008 г., ІІ т.о. и гр.д. № 1294/2009 г., ІV г.о. разрешават в общ план кога е налична увреждаща сделка, а решение по т.д. № 136/2010 г. не е ясно на кое отделение на търговската колегия на ВКС е, за да може да се преценява относимостта му. Тъй като касационното обжалване се допуска по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се приеме, че дори и да са съществували във времето противоречиви съдебни решения, съдебната практика на ВКС е довела до съответното уеднаквяване на разрешенията, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК няма да послужи за целите на допускането на касационното обжалване в настоящия случай.
За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 239,10 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение без номер от 11 ноември 2014 г., постановено по в.гр.д. № 217 по описа на окръжния съд в гр. Монтана за 2014 г.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателство за внесена по сметката на ВКС държавна такса от 239,10 лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представянето на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: