О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
София 26.06.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1585/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. К., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат К. К., срещу въззивно решение №2430 от 06.12.2012 г. по гр. дело №2867/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №4303 от 19.07.2012 г. по гр. дело №19207/2010 г. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.61 ЗЗД и при условията на евентуалност чл.59 ЗЗД за осъждане на С. Г. П. да му заплати сумите 5 474 лв. – стойност на извършени СМР и 2 000 лв. – мораторна лихва за периода 01.01.2008 г.- 03.12.2010 г. и за осъждане на К. Г. З. да му заплати 6 031 лв. – стойност на СМР и 2 100 лв. – мораторна лихва за периода 01.01.2008 г.- 03.12.2010 г. Въззивният съд е приел, че ищците, в това число И. А. К., както и ответниците по делото, към 2006 г. са били собственици на отделни самостоятелни обекти в сграда, находяща се в [населено място], на ъгъла на [улица]и [улица]№**,**а,**. Със споразумение от 22.11.2005 г. ищците по делото са се задължили да поемат за своя сметка делът от разходите за строителството на общите части на сградата, които се падат на ответниците – както направените до подписване на споразумението, така и тези, които ще се извършват в бъдеще; да поемат за своя сметка извършването на строителни и довършителни работи в жилищните обекти на ответниците срещу задължението на последните да им прехвърлят на тях или на посочено от тях лице правото на собственост върху апартамент /ателие/ и част от магазин №3. По делото е доказано извършването на уговорените СМР, представляващи извършени довършителни ремонтни работи по общи части и отделни обекти, собственост на ответниците. Те са извършени въз основа на сключения договор за изработка от 22.11.2005 г., който е развален с получаване на препис от исковата молба от ответниците. Процесните СМР са извършвани за периода след сключване на споразумението от 22.11.2005 г. и цялата 2006 г., т.е. при действието на договора, поради което те са осъществени на договорно основание, а не при липса на такова. Налице е неизпълнение на задължението на ответниците да бъде прехвърлен недвижим имот. Ищците развалят с изявлението си по исковата молба горепосочения договор. Но те не са предявили искове за връщане на дадено по развален договор на основание чл.55 , ал.1, пр.3 ЗЗД, нито навеждат твърдения, че са претърпели вреди от неизпълнение на договор и претендират за заплащане на обезщетение по чл.88, ал.1, пр.2 ЗЗД. Ето защо предявените искове по чл.61 ЗЗД , при условията на евентуалност по чл.59 ЗЗД, както и искът за мораторна лихва се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ответниците по касационната жалба С. Г. П. и К. Г. З., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за това дали са приложими за предварителните договори правилата на чл.87 и сл. ЗЗД; ако е изтекла погасителната давност за сключване на окончателен договор, може ли страната, изпълнила задълженията си по предварителния договор, да иска връщане на даденото от нея на извъндоговорно основание; за това дали посочената от ищеца правна квалификация е задължителна за съда и за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №2430 от 06.12.2012 г. по гр. дело №2867/2012 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите въпроси за това дали посочената от ищеца правна квалификация е задължителна за съда и за разликата между разглеждането на непредявен иск и погрешната правна квалификация на предявения иск са обусловили крайното решение и са решени в противоречие с практиката на ВКС /решение №71 от 02.02.2010 г. по гр. дело №138/2009 г. на ВКС, III г.о./ Останалите повдигнати от жалбоподателя въпроси не са обуславящи изхода на спора.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 312.10 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2430 от 06.12.2012 г. по гр. дело №2867/2012 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на И. А. К., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 312.10 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.