5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
гр.София, 08.12. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Д. Драгнев
А. Цонев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 60183 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 121 от 16.05.2016 г., постановено по в. т. д. № 69 по описа за 2016 г. на Варненския апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 143 от 12.11.2015 г. по т.д. № 270 по описа за 2015 г. на Шуменския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на [фирма] сумата от 68 640 лв., представляваща цена на 110 тона амониева селитра, както и 10 451,56 лв. мораторна лихва върху главницата.
Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. При фактическо неполучаване на стоката купувачът длъжен ли е да плати нейната стойност?
2. При фактическо неполучаване на родово определени вещи и липсата на съгласие между страните прехвърлено ли е правото на собственост върху тези родово определени вещи и дължи ли плащане посоченият във фактурата получател?
3. Съставлява ли изявление за разваляне на договор уведомление, изпратено от купувача и получено от продавача, в което се заявява, че поради неполучаване на стоките, описани във фактура и поради недоставянето им в срок купувачът няма интерес от доставката им?
4. При осчетоводяване като стоки на път и възстановяване на ползвания данък добавена стойност за същите тези стоки, счита ли се, че посоченият във фактурата получател е признал тази сделка?
5. Данъчна фактура, в която липсва реквизит, посочен изрично в чл.114, ал.1 от ЗДДС, представлява ли доказателство за сключена търговска сделка?
6. Представляват ли злоумишлени действията на бивш съдружник в дружество с ограничена отговорност, който по силата на пълномощно е сключил сделка, получил е стоките по нея, но не ги е предал в патримониума на упълномощителя?
Ответникът по касационната жалба [фирма] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 3 000 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на [фирма] срещу [фирма], в която е посочено, че [фирма] е доставило на ответното дружество 110 тона амониев нитрат. Купувачът не е заплатил цената от 68 640 лв., а вземането е прехвърлено на ищцовото дружество, поради което това дружество е предявило искове за заплащането и, както и за мораторна лихва върху главницата в размер на 10 451,56 лв.
В отговора на исковата молба касаторът е оспорил получаването на стоката и представителната власт на лицето М. Х., посочено във фактурата като получател и подписало експедиционните бележки за транспортиране на товара. Признал е, че е уведомен за цесията, но в отговор на уведомлението е заявил, че е развалил договора за продажба поради неизпълнение.
Шуменският окръжен съд е уважил исковете, а Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за продажба. Този извод е основан на фактурата, експедиционните бележки, подписани от М. Х., упълномощена да сключва сделки от името на ответното дружество с пълномощно, подписано от управителя на това дружество/стр.23 по описа на Ш./, на включването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, на посочването на задължението във финансовите отчети за 2013 и 2014 г. и на ползването на данъчен кредит за стоката. Д. на ответника за липсата на реквизит на фактурата не е бил възприет, тъй като тази фактура включва минимално задължителните според чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити, между които не е мястото на сключване на сделката.
Въззивният съд подробно е обсъдил възражението на ответното дружество, че цената не се дължи, тъй като стоката фактически не е била получена и го е счел за неоснователно, понеже приемането на стоката е извършено от пълномощника М. Х.. Собствеността върху родово определените стоки е преминала в този момент, а фактическото предаване на предмета на доставката е извън фактическия състав на продажбата и следва да бъде разрешено в рамките на мандата. Съдът е посочил също, че след приемане на стоката дружеството не е имало право да развали договора.
При тези мотиви на въззивния съд отговорите на четвъртия и петия въпрос са от значение за изхода на спора относно наличието на договор за продажба, първите два въпроса са свързани с възражението на ответното дружество, че стоката не е получена, а третият-с възражението за разваляне на договора. Дадените от въззивния съд разрешения на тези въпроси са съобразени с материалния и процесуалния закон и не противоречат на цитираната от касатора практика на ВКС. По делото е налице такава съвкупност от доказателства, от която е безспорно наличието на договор за продажба, дори ако на четвъртия и петия въпрос се отговори в желания от касатора смисъл. Според въззивния съд сделката не се доказва само с помощта на фактурата, а и с останалите доказателства по делото/отразяване в счетоводството, ползване на данъчен кредит, експедиционни бележки, подписани от упълномощено лице/. Този извод на съда съответства на указанията относно доказателствените средства за установяване на търговските сделки, дадени в решение №114 от 26.07.2013 г. по т. д. № 25582012 г. на Първо Т.О. на ВКС и цитираните в него други решения на ВКС. За разлика от хипотезата, за която е постановено решение № 62 от 25.06.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на Второ Т.О. на ВКС, в настоящия случай са представени документи/експедиционни бележки/ подписани от лице с представителна власт, а фактурата е била приета в счетоводството на дружеството. Следователно дори липсата на някой от посочените в чл.114, ал.1 от ЗДДС реквизити на фактурата не би променила извода за съществуването на договора за покупко-продажба. Същото се отнася до отбелязването в счетоводството, че стоките са на път. Доказателствената стойност на това отбелязване касае само фактическото получаване на стоката. Касаторът обаче не прави необходимото разграничение между фактическото пристигане на стоката в седалището на дружеството и получаването и приемането на стоката като правно действие на купувача, необходимо, за да се породи задължението за плащане на цената. Когато не е уговорено друго, мястото на предаване на родово определената вещ е по местожителството/седалището/ на продавача към момента на пораждане на задължението съгласно чл.68, буква „в” от ЗЗД. Ето защо експедиционните бележки, подписани от упълномощеното лице/стр.11 и стр.12 по описа на Ш./, представляват изявление за приемане на стоката и не е необходимо продавачът да доказва, че стоката фактически е получена в седалището на купувача. Следователно отговорите на въззивния съд на първите два въпроса също не противоречат на материалния закон.
След като предаването на стоката е извършено още през 2013 г., шестмесечният срок за разваляне на продажбата съгласно чл.197 от ЗЗД към момента на изявлението от 2015 г. отдавна е изтекъл, поради което това възражение е неоснователно. Цитираното от касатора решение № 456 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 1294/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС касае невъзможността да се унищожи по съдебен ред вече развален извънсъдебно договор и няма никакво отношение към настоящия случай. Затова отговорът на третия въпрос не може да промени изхода на спора и да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
От шестия въпрос на касатора може да се заключи, че пълномощникът не е изпълнил задължението си да транспортира и предаде стоката в седалището на това дружество. Както е посочил въззивният съд в мотивите си, това неизпълнение не засяга задълженията на продавача по договора за продажба, поради което е без значение за изхода на спора. Последвалото напускане на съдружника, който е бил упълномощен да сключи сделката и претенцията му за заплащане на неговия дял от дружеството не представляват сами по себе си доказателства за злоумишлено поведение във вреда на ответното дружество при сключването на договора за продажба, което може да доведе до нейната недействителност по смисъла на чл.40 от ЗЗД. Ето защо по шестия въпрос на касатора също не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не трябва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 3 000 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,
Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 121 от 16.05.2016 г., постановено по в. т. д. № 69 по описа за 2016 г. на Варненския апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма]-ЕИК:127585277, да заплати на [фирма]-ЕИК:203421622, сумата 3 000/три хиляди/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: