ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 837
София, 18. ноември 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2712 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 507/18.04.2019 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 291/2019, с което е потвърдено решение № 4441/18.12.2018 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 38272018, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване на нищожност на договор за дарение и договор за покупко-продажба подари липса на основание по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, както и по чл. 17 ЗЗД за прогласяване привидността на договорите, като прикриващи договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, както и за разваляне на договорите по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът П. М. Д., представляван от адв. Ст. Х. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на липсата на съществените уговорки на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот за действителността на сключения окончателен договор и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да основе решението на установените по делото факти и обстоятелства, като обсъди всички доказателствата относно правно релевантните факти (когато липсват писмени доказателства за полагани грижи в минало време и при доказана липса на доходи от страна на ответника), които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Не се позовава и не прилага противоречива съдебна практика на ВКС.
Ответникът по жалбата И. Н. К., представляван от адв. Н. А. от ПАК, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, като с пълномощно от 03.06.2010 г. е упълномощил ответника да го представлява пред всички административни органи, пред Община Пловдив, Данъчни служби, НАП, АГКК- СГКК- [населено място], Енергоснабдяване, ВиК, КАТ, Пожарна, както и всички държавни и общински органи във връзка с изготвяне на проекти за бъдещо строителство, ПУП, Ел.схема, ВиК схема, издаване на становища и други и всякакви действия от името на упълномощителя. С пълномощно от 07.02.2013 г. ищецът е упълномощил ответника да получава месечната му пенсия и полагащите му се социални помощи, както и да го представлява пред ЕВН, ВиК, ТЕЛК, НОИ, НАП, данъчна служба и др. Съгласно приетите по делото доказателства ищецът е с влошено здравословно състояние (100 % степен на увреждане с чужда помощ), постъпвал е многократно за лечение в болница, като ответникът е бил негов придружител. С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.07.2013 г. страните, в присъствието на свидетели, са се споразумели ищецът да прехвърли на ответника процесния имот, като вместо цена е оставено празно място и е отразена благодарността на ищеца към ответника за полаганите от него минали грижи (денонощно изключителни грижи за него през последните 14 години, поради болестите му и слепотата му; също така, купувачът е организирал и финансирал очните операции на двете очи, които са възстановили в голяма степен зрението му; ищецът признава, че е получавал и е уверен, че ще получава от ответника за в бъдеще до живот; признава, че ответникът е полагал денонощно изключителни грижи за здравето му, като освен труд и емоции е изхабил и лични средства в размер многократно надвишаващ продажната цена на процесния имот, предмет на договора, включително и като ежемесечна парична издръжка в натура – грижи и пари; заявява, че като достоен човек, уважаващ себе си и нежелаещ да бъде длъжник продава процесния имот за тук посочената стойност, тъй като реално ответникът е полагал човешки грижи и е разходвал собствени средства, чийто паричен еквивалент значително надвишава стойността на този имот; ищецът признава, че през целия този 14 годишен период на боледуване е получавал не от другиго, а само от ответника безплатно дърва и въглища всяка зима и е живял и ще живее до края на дните си в наследствения имот на ответника, без да е заплащал и да заплаща, какъвто и да е наем, поради което продава процесния имот на цена, която да компенсира част от загубите на ответника. В чл. 2 от договора е посочено, че собствеността и владението са предадени на 30.07.2010 г. Ответникът е декларирал, че е съгласен и купува процесния имот и потвърждава, че е полагал 14 г. грижи за ищеца и ще полага грижи за продавача в дългите дни на боледуване, също така е организирал и финансирал очните операции, възстановили частично зрението му, както и е поел задължението да осигури всички необходимо за сключване на окончателен договор. На 08.08.2013 г. ищецът е дарил на ответника с нотариален акт 1/100 идеална част от процесния имот, като на същата дата му е продал останалите 99/100 ид. части от процесния имот за сумата от 9000 лв., която продавачът е заявил, че е получил от купувач изцяло, на същата дата преди подписване на договора. По делото е приет като доказателство нотариално заверен отговор от страна на ответника от 08.04.2016 г., в който посочва, че отказва да разпише разписка, тъй като не става въпрос посочените в разписката в брой пари девет хиляди лева, а за еквивалент на положени грижи, медицински и битови към ищеца, който още през 2001 г. е започнал да живее в наследствения имот на ответника и както е препратено към съдържанието на предварителния договор и е посочено, че сумата в размер на 9.000 лв. не е дадена в брой, а под формата на разходи, лична ангажираност и подобрения. Предвид диагнозата на ищеца, същият е със засягане на 4-те крайника с невъзможност да се движи, първоначално е получавал пенсия за инвалидност, след което е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 339,78 лв. и добавка за чужда помощ в размер от 88,61 лв. В резултат на проверка на ТД НАП е установено, че ответникът за периода 2013 г., 2014 г. и 2015 г. не е упражнявал трудова дейност (поради ангажираност със здравословното състояние на ищеца). С дадените от ответника обяснения по реда на чл. 176 ГПК е заявил, че се е грижил за ищеца 33 месеца, като парите 9.000 лв. не са дадени в брой, а под формата на разходи и лична ангажираност и подобрение на къщата, в която живее. Посочва, че гореописаната нотариално заверена декларация, касаеща сумата от 9.000 лв. и други обстоятелства, е подписана от него, за да даде обяснения на ищеца, че го е гледал и е хвърлял пари за него; твърди, че неговият син го е гледал него, за да се грижи за ищеца, който получавал 235 лв. – пенсия. Посочва, че пълномощното от 03.06.2010 г. е изготвено с намерението да се бутне старата къща и да се направи ново строителство, в което ищецът да бъде обезщетен, да живее в ново жилище и да се полагат грижи за него, поради което е направен предварителния договор за покупко-продажба, тъй като не може цялата кооперация да е на негово име, а ответникът да тегли кредити и да строи кооперация, като ищецът е дал съгласие, защото с жена му са съсобственици на другата част на имота, но строителството не се осъществило. Относно полаганите грижи за ищеца са взети предвид показанията на разпитаните свидетели.
По отношение на валидността на сключения договор за дарение въззивният съд е приел, че не е налице посочения порок – липса на основание, тъй като видно от съдържанието му, същият притежава основните реквизити на договор за дарение. Изложени са съображения, че не се оспорва, автентичността на положените от страните подписи, респ. че, ищецът сам, е подписал лично договора за дарение в качеството си на „дарител“; не се оспорва и съдържанието на същия договор. Твърденията на ищеца, че при сключването му е смятал, че ще получава грижи за в бъдеще, с оглед здравословното си състояние, както и че след като такива грижи не бил получил, то договорът за дарение се явявал сключен без основание, респ. „неговите мотиви“, не обуславят липсата на основание на договора. Въззивният съд е приел, че при договора за дарение като безвъзмездна сделка, обичайно е, чувството на благодарност да е довело дарителя до сключване на договор за дарение и сключеният между страните на 05.07.2013 г. предварителен договор, който също не се оспорва от страните е доказателство за това. Доколкото от твърденията на ищеца се поддържа, че това основание на договора за дарение, всъщност, не се е осъществило, тъй като към момента на сключване на договора за дарение ищецът смятал, че ще прехвърли своята ид. част от спорния имот срещу задължение за гледане и издръжка от страна на ответника за в бъдеще, с оглед на здравословното си състояние, но такъв договор, впоследствие, след договора за дарение не бил сключен, нито е получавал грижи от страна на ответника, въззивният съд е посочил, че визираните обстоятелства биха могли да се отнесат към хипотеза за отмяна на договора за дарение (чл. 227, ал. 1, б. “в“ ЗЗД), но не касаят основанието на договора за дарение. Предвид изложеното, предявеният иск за нищожност на договора за дарение поради липса на основание (или сключен при неосъществено основание) е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни са приети оплакванията, че е налице основание за разваляне на договора за дарение, тъй като съдът не е сезиран с иск за разваляне на договор за дарение, респективно с иск за отмяна на дарението.
По отношение на договора за продажба въззивният съд е приел, че същият притежава основните реквизити, не е оспорена автентичността на положените от страните подписи, с оглед събраните по делото доказателства, в това число и признание от ответника, сумата от 9000 лева не е била получена, но независимо от този факт нейното договаряне като насрещна престация за получаване на собствеността върху процесния недвижим имот, сочи налично основание, на което е сключен договорът за продажба на недвижим имот. Предвид изложеното, предявеният иск за обявяване нищожност на договора поради липса на основание – неплащане на посочена в договора сума е отхвърлен като неоснователен.
По отношение на оплакванията на ищеца е прието, че съдът не е бил сезиран със самостоятелен иск за разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, нито договорът е относително недействителен, поради това, че ответникът признава неплащането на цената, тъй като мотивите на страните, с оглед на които са сключили договора за продажба не се отразяват върху наличието на основание на сключения договор. Като неоснователно е прието и оплакването на ищеца, че съдът не е посочил дали приема, че договорите за дарение и продажба са симулативни с цел да се прикрие договор за гледане и издръжка. В заключение въззивният съд е приел, че липсват доказателства, от които да се направи несъмнен положителен извод, че договорите за дарение и покупко-продажба са симулативни (привидни) договори. Прието е, че представеният предварителен договор съдържа, само, очаквания на ищеца ответникът да се грижи за него, както до сключването на този договор; но не е изразена воля на ответника за полагане на грижа и издръжка на ищеца за в бъдеще време, съответно, не е налице постигнато между страните съгласие за поемане на издръжка и гледане от ответника спрямо ищеца за в бъдеще време. Прието е, че сключените между страните договори за дарение и покупко-продажба на недвижим имот се явяват валидни, действителни договори, поради което и не прикриват друга сделка между страните, в т.ч. и договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, по см. на чл. 17 ал. 1 от ЗЗД, поради което не следва да се разглежда и предявеният евентуален иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане; в т.н. не следва да се разглежда въпросът какви са договорните задължения на ответника за полагане на грижи и даване на издръжка на ищеца, в т.ч. и събираните в тази насока доказателства по делото.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият процесуалноправен въпрос да обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил по същество установената съдебна практика, че е длъжен да основе решението на установените по делото факти и обстоятелства, като обсъди всички допустими доказателства, включително тези от разпита на свидетели, относно правно релевантните факти, както и че предварителният договор доказва волеизявленията на страните преди да се обвържат от окончателен договор, но правното естество на договора (в т.ч. на предварителния) зависи не от неговото наименоване, а от съдържанието на уговорените насрещни права и задължения. Предварителният договор може да има значение на обратно писмо или на т.нар. начало на писмено доказателство при разкриването на симулация, но само ако няма данни за промяна на волята на страните при сключването на окончателния договор. Страните могат да се съгласят за прехвърлянето на собственост срещу предоставени в миналото издръжка и грижи, но те могат да се съгласят и за извършването на дарение, като благодарност за стореното. Те могат да се съгласят и за паричната оценка на предоставената издръжка и положените грижи, но те могат да се съгласят също и да приемат полученото, вместо уговорена цена (datio in solutum). Няма пречка, след направената по съгласие на страните парична оценка на предоставената издръжка и положените грижи, те да се съгласят в последствие приобретателят да продължи за определено време да предоставя изцяло или допълва издръжката или да плаща периодично определена сума (рента) и/или полага определени по обем грижи, но такова задължение следва да бъде поето от приобретателя, то не може да се предполага в отговор на очакванията на насрещната страна.
Повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като негов предмет са правоотношения във връзка със сключените окончателни договори.
При този изход на делото касаторът П. М. Д. следва да бъде осъден да заплати на ответника И. Н. К. разноските в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 507/18.04.2019 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 291/2019.
ОСЪЖДА П. М. Д. да заплати на И. Н. К. сумата 600,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.