О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София 2.08. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 312/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по с. стопанство “Гео Милев”, гр. М., подадена от пълномощника й адв. В. Ц. срещу въззивно решение № 332 от 27.10.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение от 10.06.2009 г. по гр. д. № 1749/2008 г. на Казанлъшкия районен съд и вместо него е постановено ново, с което уволнението на Х. Х. Д. е признато за незаконно и е отменена заповед № 54/26.09.2008 г. на директора на гимназията, с която на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност “учител по физическа култура” и на основание чл.225, ал.1 КТ е присъдено обезщетение в размер на 3879.54 лв.
В изложението се поддържа, че с обжалваното решение е дадено разрешение на процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т 3 ГПК.
Ответницата Х. Х. Д. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Х. Д. искове срещу П. г. по с. стопанство “Гео Милев”, с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителя не отговаря на тях. Приел е, че заеманата от ищцата длъжност е била “учител по физическа култура” и към тази длъжност нови образователни изисквания не са въведени, поради което прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1,т.6 КТ е незаконно.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос касаещ приложението на чл.235, ал.2 ГПК. Поддържа се, че в нарушение на посочената процесуална норма въззивният съд изградил вътрешното си убеждение, че заеманата от ищцата длъжност “учител по физическо възпитание” към момента на възникване на трудовото правоотношение с допълнителните споразумения по чл.119 КТ не е променена в “учител” след допълнително натоварване на функциите и на учител по друг учебен предмет, което е в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изградил изводите си за недоказаност на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на доказателствата по делото, като е приел, че с представените допълнителни споразумения е променяно трудовото възнаграждение, но не и характера на работата, като елемент от съдържанието на трудовото правоотношение. Следователно поддържа се твърдение за неправилност на решението поради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което не е основание за допускане до касационно обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният от жалбоподателя въпрос- в случаите, в които длъжността “учител” е открита за работно място, съвместяващо преподавателска работа по два учебни предмета, при условията на чл. 7 във вр. с чл.4, ал.2 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите на преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета разполага ли работодателят с възможността да промени изискванията за заемане на тази длъжност, като постави различни изисквания за образование по отношение на различните учебни предмети, които се изпълняват – не е обусловил решаващите изводи на съда, за да приеме, че приложеното от работодателя основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ в конкретния случай не е налице. Съдът е приел, че изпълняваната от ищцата трудова функция е “учител по физическо възпитание” и тя отговаря на изискванията за заемането й. Въведените изисквания за длъжността “учител по немски език” нямат връзка с характера на работата изпълнявана от ищцата. Работодателят не е доказал с допълнителните споразумения да е изменена трудовата функция на ищцата и за “учител по немски език”, а обстоятелството, че нормите на преподавателска работа по физическо възпитание не са покривани от 2005 г. и ищцата фактически е водила и обучението по немски език не означава, че е настъпила промяна в трудовото правоотношение. Изводът на съда е, че работодателят не е доказал законността на уволнението, тъй като ищцата отговоря на изискванията за заеманата от нея длъжност “учител по физическо възпитание”, поради което не е налице основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ. Ето защо по поставения въпрос не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Налице е обаче основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос – може ли да се уважи заявеното от работодателя възражение за прихващане между обезщетението при незаконно уволнение и обезщетението, при уволнение поради неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ. Приетото от въззивния съд, че полученото от ищцата обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1077. 65 лв. не следва да се прихване от присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3879.54 лв., тъй като е добросъвестно получено е в противоречие с даденото разрешение на този въпрос в приложеното решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр.д. № 933/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. При тези данни, Върховният касационен съд намира, че даденото разрешение на правния въпрос посочен от жалбоподателя е разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Водим от горното, Върховният касационен съд, IІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 332 от 27.10.2009 г. по гр.д. № 409/2009 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която иска на Х. Х. Д. по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ е уважен за сумата над 2801.89 лв. и до 3879.54 лв.
Указва на П. г. по с. стопанство “Гео Милев”, гр. М. да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 21.54 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: