О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 839
София, 12.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3798 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ТБ [фирма] чрез адвокат З. К. срещу решение № 225/25.07.2014 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/, гражданска колегия, трети състав по в.т.д. № 156/2014 г., потвърждаващо решението на Плевенски окръжен съд /ПлОС/ в частта му, отхвърляща установителен иск на касатора по чл.422 ал.1 ГПК за разликата над 7148.36 евро до пълния предявен размер от 33904.76 евро и в частта, в която е определен начален момент, от който следва да се начислява законна лихва върху главницата – 05.08.2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за необоснованост и неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Р. П. П. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПлОС е предявен иск по чл.422 ГПК от касатора – ТБ [фирма] /с предишно фирмено наименование [фирма]/ срещу Р. П. за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата 33904.76 евро на основание договор за кредит от 31.01.2008 г. ПлОС е уважил иска за 7148.36 евро със законна лихва върху тази сума от 05.08.2011 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 33904.76 евро и за законната лихва за периода от 30.09.2010 г. до 05.08.2011 г. ВТАС е потвърдил решението в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част и в частта на определения начален момент на законна лихва от 05.08.2011 г. ВТАС е приел, че на Р. П. е отпуснат потребителски кредит от 28100 евро на 31.01.2008 г., който след като е бил реструктуриран с 970 евро е в размер на 29070 евро. За обезпечаване на кредита П. е учредил договорна ипотека върху свой недвижим имот. На 12.08.2010 г. банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита, поради непогасяването му. С оглед на това неизпълнение банката е подала заявление по чл.417 ал.2 ГПК, издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 653/2010 г. на ЧСИ. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и е предявен иск по чл.422 ГПК от банката, уважен частично от ПлОС. За да потвърди решението на ПлОС в обжалваната му отхвърлителна му част и определения начален момент на законна лихва върху дължимата главница, ВТАС се е позовал на заключения на ССЕ, установяващи размера на погасената част от заема и остатъка от същия, като са взети предвид извършената публична продан на ипотекирания недвижим имот и намаляване на дължимата част от кредита със сумите от проданта. Съдът е приел, че удовлетворяването на част от вземането в рамките на изпълнителното производство следва да се приспадне от дължимата сума, предмет на установителния иск, което би съответствало на действителното правно положение.
Формулираният от касатора въпрос е: „Подлежи ли на проверка в исковия процес и следва ли да се вземат предвид събрани по принудителен ред суми в изпълнителното производство?” Въпросът е обуславящ изхода на спора и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото разрешението на този въпрос от ВТАС е в противоречие с т.9 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради приетото наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението на ВТАС, на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 1226.24 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225/25.07.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, трети състав по в.т.д. № 156/2014 г., потвърждаващо решението на Плевенски окръжен съд в частта му, отхвърляща установителен иск на ТБ [фирма] по чл.422 ал.1 ГПК за разликата над 7148.36 евро до пълния предявен размер от 33904.76 евро и в частта, в която е определен начален момент, от който следва да се начислява законна лихва върху главницата – 05.08.2011 г.
УКАЗВА на касатора ТБ [фирма] с адрес [населено място], [улица] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1226.24 лв. /хиляда двеста двадесет и шест лева и 24 ст./ и представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.