Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
София, 01.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 1106/2018г.
Производството е по чл.307,ал.2 ГПК.
Образувано е по молба на С. Г. С., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Й. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 18/04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. С последното /след отмяна на въззивно решение № 7997/29.11.2012 г. по гр. д. № 6584/2012 г. на Софийски градски съд/ спорът е решен по същество, като е признато за установено по отношение на С. Г. С., че А. Г. Г., Б. Г. Г. /наследници на починалата в хода на делото С. С. Й./, Т. Р. С. и С. Р. С. /наследници на починалия в хода на делото Р. С. С./, са собственици на 5/6 /пет шести/ ид.ч. от имот пл. № 1515, в кв. 5 по плана на [населено място], м. „С. г. – 1ч.”, а по отменения кадастрален план съставляващ имот пл. № 71, полигон 15 в м. „Д. – 3 км.” с площ 597 кв. м., при съседи по документ за собственост: А. С., Ц. С., Д. З. и М. П..
Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, на молителя са станали известни нови писмени доказателства, представени по гр. д. № 29236/2015 г. на Софийски районен съд в открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2016 г. Делото е образувано от ищците Г. за делба на самостоятелен обект в сграда върху поземления имот, предмет на решението, чиято отмяна се иска, а молителят е конституиран като трето лице помагач. Новите писмени доказателства – нотариален акт № 17, дело № 3533/1968 г. и скица, се отнасят до собствеността на трето неучаствало в производствата лице – К. Д. К.. Молителят поддържа, че те са от съществено значение за изводите на съда относно собствеността върху процесния имот, както и че същите не са могли да му бъдат известни по време на процеса. Твърди, че от новооткритата скица, издадена от СО С. от 01.06.1995 г. категорично се установява, че имот № 68 граничи на изток с имот 1243а, сега 1488, за който молителят поддържа, че е на праводателя му Г. С. Й.. Между двата имота не е имало имот с планоснимачен № 71, такъв не е съществувал нито към датата на съставяне на нотариалните актове на Т. К. от 1962 г. и на К. К. от 1968 г., нито към 1973 г., когато е изработен кадастралният план.
Ответниците по молбата А. Г. Г., Б. Г. Г. и С. Р. С., [населено място], я оспорват като неоснователна. Твърдят, че посоченият нотариален акт не е ново писмено доказателство, а е бил включен в доказателствения материал пред първоинстанционния съд /стр. 49 от делото/. Данните от представената към молбата за отмяна скица, издадена през 1995 г. за имот планоснимачен № 68 не съставляват нови обстоятелства и същата не би могла да се определи като ново доказателство, с което молителят не е могъл да се снабди.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното :
Молбата за отмяна е процесуално допустима.
С атакуваното решение е прието, че страните по делото основават правото си на собственост на наследство и реституция. Ищците като наследници на С. и Т. С. се позовават на съдебно решение по адм.гр.д.№607/1993г. за отмяна на отчуждаването. Ответникът също се позовава на наследствено правоприемство от С. К. и на отмяна на отчуждаването със заповед от 27.08.1992г. С оглед това, че съгласно приложените по делото скици двата възстановени имота се застъпват частично, съдът се е позовал на заключенията на приетите технически експертизи, според които имотите на насрещните страни по нотариалните им актове от 1936г. и от 1958г. нямат общи съседи.По отношение на ищците са налице всички материалноправен предпоставки за реуституция по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. По отношение на ответника липсва първата предпоставка- имотът да е бил собственост на лицето, от което е отчужден. Имотът на наследодателя С. К. съгласно нотариален акт за собственост не съвпада с отчуждения, респ.с възстановения имот.Имотът, за който е проведено производство по чл.32,ал.1,т.2 ЗТСУ /отм./ и е нанесен в КП от 1983г., не е идентичен с притежавания от наследодателя имот.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1,т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Приложените към молбата писмени доказателства не са нови по смисъла на чл.303, ал.1 т.1 ГПК. Нотариален акт №17/1968г. за собственост на имот на трето на делото лице К. Д. е представен и приет по делото в първоинстанционното производство в СРС – съдебно заседание на 16.06.2003г. /лист 49/, т.е. той е включен в доказателствения материал по делото при инстанционното му разглеждане. Представената като новооткрита скица, издадена от СО С. на 01.06.1995 г., за същия имот, издадена на наследниците на К. Д., също не може да се прецени като ново доказателство по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. От една страна тя съдържа информация, която не съставлява новооткрито обстоятелство и не може да индивидуализира спорния имот, т.е. да установи нови обстоятелства, релевантни за делото. От друга страна няма никакви данни по делото молителят да не е могъл да се снабди с това доказателство при проявена грижа за защита на интересите си в процеса и да го представи пред инстанциите по същество. Дори да не му е му било известно, той е могъл по време на инстанционното разглеждане на делото и да включи въпроса в задачите на техническата експертиза, която е имала за предмет на изследва ситуирането на процесния имот по кадастралните планове. Производството по отмяна не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане. Приложените доказателства не могат да се преценят като относими и рефлектиращи върху решаващите изводи за това, че имотът не е бил собственост на наследодателя на молителя.
Всички останали доводи на молителя са за неправилност на влязлото в сила съдебно решение и могат да се направят само по реда на инстанционния контрол, който вече е изчерпан. Те се отнасят до приетото по съществото на спора от решаващия съд и не могат да бъдат предмет на проверка в настоящото производство. Производството за отвяна по реда на чл.303 ГПК е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е съдебна инстанция на исковия процес.
След като не са налице сочените основания за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на производството на ответниците по молбата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложените доказателства, както следва : на Б. Г. Г. 600 лева и на А. Г. Г. 400 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. С., [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Й. Г., за отмяна на влязло в сила решение № 18/04.04.2014 г. по гр. д. № 2324/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ОСЪЖДА С. Г. С., [населено място], да заплати разноски за производството по чл.307 ГПК, както следва : на Б. Г. Г. – 600 лева и на А. Г. Г. -400 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: