Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
София,10.02.2010г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1509/ 2009г. по описа на Върховния касационен съд
Производството е по пар.2,ал.3 от ПР на ГПК/нов/,във вр. С чл.218а ГПК/стар/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. Г. В. срещу решение от 10.07.2007г. по гр.д. № 2997/2005г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл.97 ГПК. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответниците Д. А. К., Д. П. И., Б. П. И., А. П. И., В. Д. И., Р. Д. Ч. и Х. М. А. не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 16.08.2004г. по гр.д. №5786/1998г. на СРС, е признал за установено по отношение на П. , А. и И. В. , че собственици на съответните идеални части от апартамент, на първи етаж, ул.”Б”93, гр. С., заедно с избено помещение и 9,8% от общите части на сградата и дворното място са: Д. А. на 78/360 идеални части, Д. П. – на 26/360идеални части, Б. П. на 26/360идеални части, А. П. на 26/360идеални части, В. Д. на 39/360идеални части, Р. Д. на 39/360идеални части и Х. М. на 48/360 идеални части, като е отменил нот.акт №15881995г. на нотариус при Софийски РС в частта му, с която С. В. е призната за собственик над 78/360 идеални части от описания в него имот. Съдът е приел за установено, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта му, с която е признато за установено по отношение на Е. и В. К. , че собственици на идеални части от апартамент, на първи етаж, ул.”Б”93,гр. София, заедно с избено помещение и 9,8% от общите части на сградата и дворното място са Д. А. с 78/360ид.части, Д. П. с 26/360 ид.части, Б. П. с 26/360ид.части, А. П. с 26/360 ид.части, В. Д. с 39/360 ид.части, Р. Д. с 39/360 ид.части и Х. М. с 48/360 ид.части на дворното място и сградата, описани по-горе, като ги е осъдил да предадат собствеността на тези идеални части на ищците и е отменил нот.акт №68/1996г. на нотариус при Софийски РС за разликата над 78/360 идеални части право на собственост на Е. К.
За да уважи предявеният съдът е приел, че наследниците на С. В. не са изключителни собственици на апартамент в гр. С., а такива са всички наследници на А. И. и Велика П. становено е било по делото, че общите праводатели са починали – А. И. е починал през 1973г., а съпругата му Велика П. е починала през 1974г., като са оставили за наследници -, син П. А. , дъщеря Д. А. , син Д. А. починал 1976г. и оставил за наследници – съпруга В дъщери Велика и Р. Д. , като наследник на общите праводатели е и синът им В. А. починал 1990г. и оставил за наследник -. Съдът е приел за установено, че с нот.акт №73/33г. на нотариус при Софийски РС общия наследодател А е закупил дворното място и построил процесния апартамент, в който първоначално след неговата смърт са живяли съпругата му Велика П. и сина им В. А. със съпругата си Х. И. , а след 1990г. синът на дъщерята С. А. –И. Г. със семейството си. През 1995г. с нот.акт №158/95г. на нотариус при Софийски РС С. А. е призната за собственик по обстоятелствена проверка и давност на процесния апартамент и с нот. акт №68/1996г. на нотариус при Софийски РС на 29.03.1996г.го е продала на внучка Е. И.
Въззивният съд, преценявайки доказателствата по делото правилно е приел, че С. А. и нейните наследници не са отблъснали владението на останалите наследници на А. И. и Велика П. Правилно е прието, че сънаследникът е владелец само на своята идеална част, а е държател на идеалните части на останалите, затова, за да се приеме, че той владее само за себе си цялата вещ, е необходимо да обективира промененото отношение като извърши действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за новото субективно отношение към вещта. В разглеждания случай И. Г. е доказал упражняването на фактическа власт през периода от 1990г. до предявяване на исковата молба през 1997г., но снабдяването на майка му С. А. , която е притежавала друг апартамент в същата жилищна сграда, с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка през 1995г. макар и да показва собственическо отношение към вещта, не установява правото й на собственост. Като се има пред вид, че всеки от сънаследниците може да се ползува от общата вещ, вижда се, че не е достатъчно един от сънаследниците да се ползува сам от вещта, за да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено. Необходимо е сънаследникът да е извършил такива действия, от които да се вижда, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена, че ако те се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. Сънаследникът ще е отнел владението върху вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуща да се ползуват от общата вещ по никакъв начин. Същото ще бъде, когато другите сънаследници не са се опитали да се ползуват от общата вещ, но сънаследникът се ползува от нея по такъв начин, който показва, че я счита за своя. В разглеждания случай С. А. е ползувала апартамента като е допуснала в него своя син И. Г. и не е допускала други сънаследници до ползуването му. Но след тази манифестация другите сънаследници са се противопоставили с предявяване на исковата молба за установяване правото им на собственост чрез предявяване на исковата молба за собственост. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснатото владение в продължение на 10 години. В настоящия случай по делото не са събрани доказателства, че С. А. и след нейната смърт сина й жалбоподателя И. Г. са владяли целия апартамент за себе си повече от десет години до предявяване на иска по чл.97, ал.1 ГПК/отм./
При така установените обстоятелства по делото и съобразно разпоредбата на чл.218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвъртог.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предявеният срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК правилно е уважен като основанелен и правилно са установени частите на ищците при спазване разпоредбите на чл.5, чл.8 и чл.9 ЗН. Обжалваното решение е постановено при спазване на материалния и процесуален закон.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о
Р Е Ш И :
О С Т А В Я В С И Л А решение от 10.07.2007г. по гр.д. № 2997/2005г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: