Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
София, 11.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Д.Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2783 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по касационната жалба на прокурор при Софийска градска прокуратура С.Д. срещу въззивното решение на СГС от 10.V.2018г. по гр.д. № 16331/2017г. в осъдителните му части по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, ведно със законна лихва, и за разноски. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, алтернативно – намаляване размера на обезщетението.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1012/28.ХІІ.2018г. в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД.
Ищецът – ответник по касационната жалба Н. М. П. чрез процесуалния си представител адвокат Р.Г. е заел становище за нейната неоснователност.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 27.ІІІ.2017г. по гр.д. № 16028/2016г. в уважителната му част за присъждане на законна лихва за определен период и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил поради погасяването й по давност претенцията на Н. П. за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 21.ІІІ.2011г. – 19.ІІІ.2013г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ПРБ е осъдена да заплати на П. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение за престъпление, ведно със законната лихва от 20.ІІІ.2013г. до окончателното изплащане.
Съдът е приел, че са налице предвидените в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ предпоставки за отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени вреди. Взето е предвид, че на 15.VІІІ.2010г. П. е задържан за 24 часа от органите на МВР във връзка с досъдебно производство за престъпление по чл.158а ал.1 НК и че с постановление на РП В. е задържан за още 72 часа. На 15.VІІІ.2010г. е извършен личен обиск на П. и му е взет материал за биологична експертиза. Не са констатирани от медицинска експертиза травматични увреждания в областта на ануса и половите органи на ищеца. По отношение на него е отказано вземането на мярка за неотклонение „задържане под стража“. С постановление от 23.ІІ.2011г., влязло в сила на 21.ІІІ.2011г., наказателното производство относно П. е прекратено.
Установени от доказателствата по делото, събрани и чрез съдебно-психиатрична експертиза и показания на свидетели, кредитирани като основаващи се на лични впечатления и съобразно чл.172 ГПК /тези на св.С./, са причинени на ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с наказателното производство неимуществени вреди, изразяващи се в изживян стрес за деяние, което не е извършил, той се затворил в себе си, не могъл да спи добре, изпитвал неудобство сред колеги и приятели, след освобождаването му от ареста не се върнал към нормалния си начин на живот – напуснал София и заминал заедно със св.С. в отдалечено населено място, където е непознат, защото в селото на майка му всички го познавали и ще го свързват с нещо, което не е извършил, изпитвал страх, че ще бъде разпознат; наказателното производство оказало влияние върху работата му /главен асистент в Института на растенията/ и контактите с колегите, то забавило процедурата в БАН по докторантурата му, бил разсеян и неконцентриран; според психиатричната експертиза ищецът е преживял остра стресова реакция, като от друг експерт по друго дело му е поставена диагноза протрахирана депресивна реакция, продължила /по данни на ищеца/ седем месеца, наказателното преследване оказало влияние на когнитивно ниво – невъзможност за пълноценна концентрация, забава във вземането на решения, на емоционално ниво – тревожност, потиснатост, чувство на дълбоко унижение, обида и срам пред приятели и колеги; негативно на емоционалните преживявания на ищеца са се отразили и изключително тежките условия в ареста. Прието е, че не са установени твърденията за изпитани стрес и притеснения от действията по вземане на биологичен материал, от регистрирането на резултатите в НИКК на МВР, както и от изземването на лични вещи при обиска, за разпространение от ответника на информация в медиите за наказателното производство относно ищеца, за нарушение в интимен аспект на взаимоотношенията на ищеца със св.С., не е нарушено и правото му на придвижване, поради което за такива вреди ПРБ не следва да носи отговорност.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид образуване на наказателно производство без да е извършено престъпление, което е превишаване на правата на компетентните органи, краткият срок на наказателното преследване, но и високата обществена укоримост на повдигнатото обвинение, нарушените социални контакти след приключване на наказателното производство, затрудненията в професионалната реализация на ищеца, обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, при което е направен извод, че обезщетение в присъдения размер е в съответствие с принципа за справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, основана и на ППВС № 4/1968г., споделяна напълно от настоящия състав, че определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е по справедливост, която се извежда въз основа на съвкупна преценка на всички установени по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към вида и степента на вредите.
Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Изложени са съображения за необсъждане на възраженията на ответника, вкл. във въззивната му жалба, за непълнота на доказателствата за претендираните неимуществени вреди, за занижен интензитет на вредите предвид краткия срок на наказателното производство, липсвали наложени мерки за процесуална принуда, в т.ч. мярка за неотклонение „задържане под стража”, както и тежки, трайни и необратими последици за физическото и психическо състояние и развитие на ищеца, било настъпило минимално и незначително влошаване на здравословното му състояние, нямало доказателства от обвинението да са засегнати в значителна степен професионалната сфера и обществената му репутация, обвинението е добило публичност не по вина на ответника, размерът на обезщетението не следвало да бъде източник на обогатяване на пострадалия, присъденото обезщетение било прекомерно. Иска се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, алтернативно – намаляване размера на обезщетението.
Касационната жалба е частично основателна.
Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие незаконното му обвинение в извършването на престъпление. Правилно е и приетото, че дължимото се обезщетение за вредите следва да бъде определено в съответствие с установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, като се подложат на преценка всички установени по делото обстоятелства, имащи отношение към вида и тежестта на вредите, респективно на преживените от тях болки и страдания. В противоречие с тези постановки и с процесуалните правила, обаче, въззивният съд не е подложил на преценка оплакването на касатора във въззивната му жалба във връзка с приетата по делото експертиза. Съдът е съобразил заключението на съдебно-психологичната /а не психиатричната, както е приел/ експертиза, въпреки че то е основано и на диагноза „протрахирана депресивна реакция”, поставена от лекар – психиатър в съдебно-психиатрична експертиза, приета по друго дело, водено от ищеца, и на твърдения на последния за времетраенето й, без представени по настоящото дело каквито и да било медицински документи в тази насока. Не е съобразено и че в исковата си молба ищецът няма твърдение за такова заболяване в причинна връзка с наказателното производство. Това е довело до необоснованост на постановеното въззивно решение.
Установените по делото от представените доказателства, в т.ч. свидетелски показания и заключение на съдебно-психологична експертиза /без изводите в него, основани на диагноза „протрахирана депресивна реакция”/, обстоятелства – обвинение за извършване на тежко престъпление с висока обществена укоримост, задържане четири денонощия в помещения без светлина и санитарен възел, в среда на други задържани лица, невземане на мярка за неотклонение, кратък срок на наказателното производство /15.VІІІ.2010г. – 21.ІІІ.2011г./, остра стресова реакция при внезапното и със силен отрицателен заряд събитие – задържането, изразила се в притеснение, страх, дискомфорт, уплаха, несигурност за бъдещето, напрегнатост, неконцентрираност, без качествени промени в съзнанието и без заболяване, изискващо медикаментозно лечение, медиен отзвук, дистанциране на и от колеги, срам пред колеги, познати и близки, временно пребиваване извън София поради страх да не бъде разпознат, засягане на честта, достойнството и обществената репутация, попречило за кандидатстване за преподавателска длъжност в ЛТУ – налагат извод, че обезщетение в размер на шест хиляди лева е в съответствие със заложения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост предвид и обществено-икономическите условия в страната към момента на възникване на вземането /март 2011г./. Съдът счита, че тези обстоятелства не обосновават висок интензитет на негативните емоционални изживявания на ищеца, които да са довели до трайни и необратими последици за него. Съдът отчита и че не е установено, включително и от показанията на св.С., по какъв начин и за колко време се е забавила докторантурата му в БАН, при което е невъзможна преценката относно наличието на причинна връзка с наказателното производство, респективно и за степента на увреждането от това.
При това положение и на основание чл.293 ал.1 и ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разликата над 6000лв. до 10000лв. и спорът да бъде разрешен по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, като претенцията за тази разлика и за законната лихва върху нея, считано от 20.ІІІ.2013г. до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлена. В останалата му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на СГС, ГО, ІІ-ри Б състав, № 2904/10.V.2018г. по гр.д № 16331/2017г. в осъдителната му част за разликата над 6000лв. до 10000лв. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. М. П. от София срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 6000лв. до 10000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие незаконно обвинение за престъпление по чл.158а ал.1 НК, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.ІІІ.2013г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на СГС, ГО, ІІ-ри Б състав, № 2904/10.V.2018г. по гр.д № 16331/2017г. в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: