3
определение по ч.гр.д.№ 47 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
[населено място], 19. 02. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 47 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Ц. Х. срещу определение /неправилно наречено решение/ № 466 от 22.11.2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о., постановено по гр.д.№ 639 от 2012 г. по описа на Първо г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Х. Ц. Х. за обезсилване и отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК на влязло в сила решение № 107 от 09.04.2012 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о. по гр.д.№ 104 от 2012 г., постановено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
В писмен отговор от 24.01.2013 г. пълномощникът на ответника по частната жалба Агенция „М.” оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /молител по делото за отмяна на влязло в сила съдебно решение/, в срока за обжалване, посочен в чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на състав на ВКС, който съгласно чл.274, ал.2, изр.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: За да постанови определението си за оставяне без разглеждане на подадената от Х. Х. молба за отмяна на решение на ВКС, с което на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е уважена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, съставът на ВКС, Четвърто г.о. е приел, че на отмяна по реда на чл.303, ал.1 от ГПК не подлежат решения на ВКС, с които се уважават молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения и се връща делото за ново разглеждане от въззивния съд. Приетото в обжалваното решение е правилно и в съответствие със задължителната практика на ВКС /ППВС № 2 от 29.11.1977 г. по гр.д.№ 1 от 1977 г. , т.2/, според която на отмяна по реда на чл.231, ал.1 от ГПК /отм./ /аналогичен на чл.303, ал.1 от ГПК от 2008 г./ подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, тоест които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото в тях разрешение на правни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения. Решението на ВКС, постановено в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е уважена молбата за отмяна и поради това делото е върнато за ново разглеждане, не е такъв акт- тъй като с него нито се формира сила на присъдено нещо по гражданскоправния спор между страните, нито съдът се произнася по касаещи този спор материалноправни въпроси, нито слага край на производството по делото.
Обосновано е прието за недопустимо и искането за обезсилване на решението на ВКС, Второ г.о. по гр.д.№ 104 от 2012 г. поради недопустимостта на това решение. Недопустимостта на съдебното решение е основание по чл.270, ал.3 от ГПК и по чл.281, ал.1, т.2 от ГПК за неговото въззивно и касационно обжалване, когато решението подлежи на такова обжалване. Когато решението не подлежи на обжалване /каквото е решението на ВКС, постановено по молба за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК/, това решение, дори и да е недопустимо, не може да бъде отменено нито по повод подадена срещу него жалба, нито по повод подадена молба за отмяна по реда на чл.303, ал.1 от ГПК.
Поради всичко гореизложено частната жалба е неоснователна и обжалваното с нея определение /неправилно наречено решение/ на ВКС по гр.д.№ 639 от 2012 г. следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 466 от 22.11.2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто г.о., постановено по гр.д.№ 639 от 2012 г. по описа на ВКС, Първо г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Х. Ц. Х. за обезсилване и отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК на влязло в сила решение № 107 от 09.04.2012 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о. по гр.д.№ 104 от 2012 г., постановено на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.