Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр. София, 19.03.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Т. И., като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 957 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма], чрез пълномощника му адвокат Р. Г., против въззивното решение от 30.05.2011 год. по гр. д. № 24/2011 год. на Добричкия окръжен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е отхвърлен иска на касатора срещу Д. П. Г. за делба на УПИ * в кв. 29 по плана на [населено място], с площ от 2 490 кв. м.
Касаторът поддържа оплакване за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като вместо това се допусне съдебна делба на съсобствения недвижим имот.
Ответникът не е взел становище по жалбата.
С определение № 1127 от 7.12.2011 год. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по релевантния за спора въпрос за допустимостта на съдебната делба на земята като обща част на отделните сгради в УПИ, при установените факти за наличие на жилищна сграда с лятна кухня и гараж, изключен от съсобствеността, като е прието, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с разясненията в ППВС № 2/82 год., т. 1, б. „г” и б. „д”.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
По делото е установено, че страните са съсобственици на УПИ * в кв. 29 по плана от 1990 год., изм. 1993 год. на [населено място] – дружеството на основание постановлението на ЧСИ за възлагане на 1/4 ид. ч., а ответникът на останалата 3/4 ид. ч. – по наследство. По тези факти страните и не спорят.
Обстоятелството, че по предходния регулационен план от 1949 год. площта на имота, урегулиран в парцел /п. * в кв. 26/, е била различна – по-малка от сега урегулираната площ в п. * в кв. 29, правилно е прието от въззивния съд като ирелевантно за притежаваната съсобственост между страните с оглед вероятна грешка, респ. непълнота в кадастралния план, отстраняването на които е предмет на друго производство, при различни предпоставки.
За да приеме иска за делба на дворното място против ответника за неоснователен, поради което и да го отхвърли, въззивният съд приел, че в хипотезата на налични жилищна сграда, съсобствена между страните при същите дялове, чиято делба е допусната /с влязлото в сила в тази му част решение/, и масивен гараж, важат разясненията на ППВС № 2/82 год., т. 1, б. „д”, т. е. дворното място е обща част и делбата му е недопустима. Приел, че статутът на гаража се определя от принадлежността на терена – частта от бившия имот пл. № *, отредена, но неотчуждена за общественото мероприятие, която е била собственост на дядото на ответника. Позовавайки се на представения нот. акт № */92 год., съдът приел, че ответникът е собственик на построения гараж на основание завещателното разпореждане от дядо му, поради което и дружеството, касатор няма права върху него.
Поставеният материалноправен въпрос е решен в противоречие с разясненията на цитираното постановление на ВС, доколкото то касае наличието на две или повече жилищни и други сгради, изключени от съсобствеността на парцела, в който са построени, принадлежащи на отделните съсобственици на парцела, който поради създаденото положение е общ за тях и обуславя неговата неделимост. Дори и да се приеме за правилен извода за индивидуална собственост на построения гараж в лицето на ответника /доколкото представеният нот. акт № */92 год. не установява пряко този факт и доколкото гаражът не е предмет на спора/, това обстоятелство не обуславя извод за неделимостта на урегулирания поземлен имот, тъй като другата жилищна сграда в него е съсобствена между страните и делбата й е допусната при посочените дялове, при което положение следва да се допусне до делба и терена, в който е построена. Не са налице две или повече самостоятелни сгради, или отделни обекти, които да принадлежат в самостоятелна собственост между съсобствениците, за да се приеме, че земята представлява тяхна обща част, в какъвто смисъл са разясненията на посоченото ППВС.
Затова и настоящият състав приема, че изводът в обжалваното решение противоречи на принципната позиция, изразена в т. 1, б. б. „г” и „д” ППВС № 2/82 год., за недопустимост на делба на парцел, представляващ обща част на отделните сгради в него, изключени от съсобствеността, поради което и същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В тази насока са били и указанията на ВКС при първата касация по делото. То следва да се отмени и вместо това се допусне съдебна делба на процесния УПИ при дяловете в съсобствеността им – 1/4 ид. ч. за касатора и 3/4 ид. ч. за ответника.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 322 от 30.05.2011 год. по гр. д. № 24/2011 год. на Добричкия окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на УПИ * в кв. 29 по плана на [населено място], [община], с площ от 2 490 кв. м. между [фирма], [населено място] с дял ? ид. ч. и Д. П. Г. от същия град с дял ? ид. ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.