Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
София, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
при секретаря Анжела Богданова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2359/2018 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, град София, подадена от пълномощника и юрисконсулт В. П., срещу решение № 540 от 06.03.2018 г. по в. гр. дело № 3340/2017 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 500 от 24 януари 2017г. по гр. д. № 9613/2013г. на Софийския градски съд и е отхвърлено искането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против Н. П. К. за отнемане на придобито имущество от престъпна дейност, за която е призната за виновна с влязла в сила присъда от 21.03.2012г., издадена от Окръжен съд за наказателни дела в [населено място], Република Австрия, по наказателно дело № 142 Hv8/12 f за извършване на престъпление по § 217, ал. 1, сл. 1 НК, по § 216, ал. 2 и ал. 3 НК и по § 107, ал. 1 и 3, т. 2 НК, съотв. чл. 159а, ал. 1, пр. 1 и чл. 159в НК на РБ.
Въззивният съд е приел, че при прилагането на нормата на чл. 3, ал. 3 ЗОПДИППД (отм.) е необходимо прилагане и на установени наказателноправни процесуални процедури за признаване на чуждестранна присъда в Република България, които изключват пряко прилагане на постановена от чуждестранен съд присъда в настоящото производство по отнемане на имущество, в което, с оглед характера му и специалната уредба на закона, е неприложима нормата на чл. 4, ал. 3 НПК и чл. 8, ал. 2 НК, касаещи наказателното производство. При това положение е без значение по чия инициатива се привежда в изпълнение по реда на ЕКМПП наказанието, наложено в друга договаряща държава. По делото не е установено, че обсъдената присъда на австрийския съд, с която е отложено изпълнението на част от наказанието на ответницата, е призната и изпълнена по реда на НПК, поради което е безпредметно изследването на останалите предпоставки от правото на държавата за отнемане на имущество в нейна полза, в т. ч. придобито имущество на значителна стойност и липса на достатъчни по размер законни източници на средства за придобиване на това имущество. Поради основателността на основния довод от защитата, който има за последица отхвърляне на искането, с което съдът е сезиран, е безпредметно и обсъждането на останалите доводи във въззивната жалба, с които се отрича предявеното преобразуващо право.
Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е изключено прякото прилагане на постановена от австрийски съд присъда в настоящото производство по ЗОПДИППД /отм./.
Ответницата по касационната жалба Н. П. К., [населено място], не е заявила становище.
Прокуратура на Република България счита жалбата за основателна.
С определение №54 от 22.01.2019 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 540 от 06.03.2018 г. по в. гр. дело № 3340/2017 г. на Софийския апелативен съд по въпроса – За да бъде уважено искането за отнемане на незаконно придобито имущество, необходимо ли е съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./ признаване по реда на чл. 463 и сл. НПК на постановена в страна-членка на ЕС присъда срещу проверявано лице – български гражданин, ответник по гражданското съдопроизводство по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ за извършено от него престъпление в чужбина, когато наложеното наказание е изтърпяно в чужбина или осъждането е условно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното:
С решение №146 от 04.10.2018 г. по гр. дело №4087/2017 г. на ВКС, III г.о. по идентичен случай е прието, че в чл.3, ал.3 на ЗОПДИППД/отм./ е предвидена възможност да се образува производство по този закон при установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина и в тези случаи възниква спор дали е необходимо присъдата, постановена от съд в държава-членка на Европейския съюз да бъде призната по реда на чл.463 и следващите от НПК. Правната материя относно признаването и изпълнението на чуждестранните присъди е регулирана от Европейската конвенция за международно признаване на присъди, която е ратифицирана от Република България със закон от 28.01.2004 г./обн., ДВ, бр.11 от 2004 г., в сила от 1.07.2004 г./. Задачите на конвенцията са да бъдат разработени унифицирани разпоредби по три въпроса: за прилагане на правилото non bis in idem/1./, за признаване и изпълнение/2./ и за вземане под внимание на съдебни решения по наказателни дела, издадени в държавите-членки на Съвета на Европа/3./. Съгласно чл.56 от ЕКМПП всяка договаряща държава предприема необходимите законодателни мерки, за да даде възможност на нейните съдилища при постановяването на своите решения да вземат под внимание всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено за друго деяние в състезателен съдебен процес, с оглед прибавяне към тази присъда на всички или на някои от последиците, произтичащи съгласно нейното законодателство от съдебните решения, постановени на нейна територия. Тя определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание. Българският законодател е посочил тези условия в разпоредбата на чл.8, ал.1 от НК, която гласи, че присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участва Република България. По този начин се въвежда принципът на равностойност на присъдите, постановени в държави-членки на Съвета на Европа. Правилното прилагане на принципа за равностойност и необходимостта да се гарантира, че правните последици на чуждестранните присъди са системно равностойни на правните последици на местните присъди е от съществено значение за Европейския съюз, затова е прието и Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид на присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства/обн. L ОВ, стр.220 от 15.08.2008 г./. Това Рамково решение има за цел да гарантира, че националните присъди и присъдите, постановени в други държави-членки, се ползват с едни и същи правни последици. Чрез него се утвърждава взаимното доверие в наказателните закони и съдебните решения в европейското пространство на правосъдие и се насърчава съдебна култура, че предишни присъди, постановени в друга държава-членка, трябва да се вземат предвид при новообразувани наказателни производства. Рамковото решение е транспонирано от българската държава чрез правилото на чл.8, ал.2 от НК/в сила от 27.05.2011 г./, според което влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Това означава, че присъда, постановена от друга държава членка, поражда същите правни последици като присъда, постановена от националния съд, независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право. Така се въвежда водещият принцип за равностойност на чуждестранните и националните присъди. Относно приложението на чл.8, ал.2 от НК съществува противоречива практика на българските наказателни съдилища. Според едното становище е недопустимо присъдата на държава-членка на ЕС да бъде взета предвид, ако тя не е призната по реда и правилата на чл.463 от НПК. Другото становище е, че процедурата по чл.463 и сл. от НПК не е необходима за вземане предвид на присъдата. Второто становище е правилно и съобразено с горецитираните правни норми. В международните актове се прави разлика между признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и вземане предвид на последиците от такава присъда. Регулацията за признаването и изпълнението на европейски съдебни решения по наказателни дела се съдържа в част втора на ЕКМПП, а за държавите членки на ЕС се прилага Рамковото решение 2008/909/ПВР, като и в двата акта е предвидена дълга и сложна процедура. Зачитането на международните последици на предишни присъди е уредно в друга част от Конвенцията, а за държавите членки на ЕС се прилага друго Рамково решение 2008/675/ПВР, без специална процедура. Различните режими се базират на принципа, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата, а предишното осъждане е вторична нейна правна последица, която се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство. В този смисъл е съдържанието на разпоредбите на чл.4, ал.2 от НК и чл.463 от НК. От това съдържание става ясно, че целта на признаването на чуждестранната присъда в процедурата по чл.463 и сл. от НПК е нейното изпълнение, а не вземането и предвид, което е вторична нейна правна последица. Тази процедура е необходима само когато трябва да се изпълни чуждестранна присъда, но не и когато следва да се вземат предвид другите нейни правни последици, предвидени в националното законодателство. Противоречието в българската съдебна практика следва да се счита за окончателно преодоляно в полза на второто становище с постановяване на решението на Съда на ЕС от 21 септември 2017 г. по дело С-171/16. Според т.2 на това решение Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата, предвидена в чл.463-466 от Наказателно-процесуалния кодекс. С приемането на законодателство, предвиждащо отнемане на придобитото от престъпна дейност имущество, в българската правна система се въвеждат гражданскоправни последици от присъдите на наказателните съдилища за изрично посочените в това законодателство престъпления. Тези последици не са елемент от присъдата, а са вторични, затова по изложените по-горе съображения трябва да се зачетат директно от гражданските съдилища в производството по съответните закони. Когато престъпната дейност, от която е придобито незаконно имущество, е извършена в чужбина и за тази престъпна дейност е постановена присъда в държава-членка на ЕС, българските граждански съдилища са длъжни да вземат предвид чуждестранната присъда. Изводът произтича от принципа за равностойност на чуждестранните и националните присъди в общото европейско пространство на правосъдие и от разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК. В производството по отнемане на незаконно придобито имущество от престъпна дейност не е необходимо за зачитането на чуждестранната присъда на страна-членка на ЕС да е била проведена процедура по чл.463 и сл. от НПК. Това производство касае изпълнението на присъдата, а не вземането и предвид по смисъла на чл.8, ал.2 от НК, за което не се изисква специална процедура.
По основателността на касационната жалба. Изводът на въззивния съд, че в случая е изключено прякото прилагане на постановена от австрийския съд присъда в настоящото производство по ЗОПДИППД /отм./, е неправилен. Той е направен в противоречие на цитираната практика на ВКС. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщането му на въззивния съд за ново разглеждане. При разглеждането на спора по същество трябва да бъде съобразена трайната практика на ВКС, според която във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество и само така ще е ясен и периодът от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество. Предвид това, съдът следва да изгражда изводите си за това, налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на особеностите на случая, при анализ на фактите, свързани не само с вида на престъплението, но и с цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Фактическите и правни заключения трябва да се направят не само на базата на принципни постановки, но и след извършена самостоятелна оценка на конкретните данни по делото за начина, по който е придобито всяко отделно имущество и възможностите към същия момент на приобретателя, респ. съществува ли пряка или косвена връзка с престъпната дейност, а също дали такава може да се установи по пътя на обосновано предположение.
Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по същество на спора при съобразяване на горните указания.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 540 от 06.03.2018 г. по в. гр. дело № 3340/2017 г. на Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.