Р Е Ш Е Н И Е
№ 84
гр.София, 23.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
при участието на секретаря Райна Стоименова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3361 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 202 от 28.04.2017 г., постановено по гр.д. № 728 по описа за 2016 г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № № 910 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 993 по описа за 2015 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на исковете на [фирма] срещу М. К. Т. за сумата от 21 132 лева, представляваща вреди от липси за предоставени и неотчетени стоки в периода 01.01.2009 г. – 18.11.2009 г, както и за сумата 6 474.57 лева – законна лихва върху главницата от 05.02.2012 г. до 04.02.2015 и законна лихва от 05.02.2015 г. до окончателното й изплащане.
Касаторът твърди, че решението на Русенския окръжен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответникът М. К. Т. оспорва жалбата и моли решението на Русенския окръжен съд да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на [фирма] против решението на Русенския районен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по искове с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 90 от 9.02.2018 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по два въпроса. Първият въпрос е длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при разглеждането на спор по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ да обсъди всички доказателства по делото, установяващи наличието на липси, или изводите си за този факт следва да гради единствено върху счетоводните записвания в счетоводството на работодателя и съобразно тяхната редовност. Вторият въпрос е съставлява ли извънсъдебното признание на страната за неизгодни за нея факти годно доказателство и длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на признанието с оглед всички обстоятелства по делото и да изложи конкретни мотиви защо основава или не правните си изводи на него.
За да отговори на първия въпрос, съдът съобрази съдържащата се в решения № 260 от 30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г. на Четвърто Г.О. и № 324 от 06.01.2015 г. по гр.д. № 2431/2014 г. на IV Г.О. практика на ВКС. Според тази практика при иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ несъставянето на някои счетоводни документи или формални липси на техни реквизити, пропуски в счетоводството и други подобни не са решаващи за извода, че липсите са недоказани. Необходима е съвкупна преценка, при която другите доказателствени средства/съдебно-счетоводна експертиза, признание, свидетелски показания и др./ успешно могат да отстранят недостатъците на счетоводните документи. Именно тази съвкупна преценка, при съобразяване тежестта и правното значение на всяко едно доказателство, може да доведе до извода, че липсите са безспорно доказани.
По втория въпрос в решение № 235 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 513/2010 г. на ВКС, IV Г.О. на ВКС е прието, че извънсъдебното признание на неизгодни за страната факти съставлява доказателство, което следва да бъде преценявано с оглед всички обстоятелства по делото, както се преценява и съдебното признание съгласно чл.175 от ГПК. Следва да се добави също, че макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не може да бъде безпричинно игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно признание на иска или на неизгодни за нея факти, трябва да повдигне съответните възражения за нищожност, унищожаемост на признанието или неговата неистинност/неавтентичност или невярно съдържание/. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да може съдът да приеме, че признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват такива възражения или те не са доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната.
Въз основа на тези отговори на въпросите съдът приема, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, състоящи се в немотивирано пренебрегване на извънсъдебното признание на ответника и избирателно позоваване само на част от доказателствата, вместо на анализ на тяхната съвкупност. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете за заплащане на липсите и на мораторната лихва, въззивният съд напълно е игнорирал извънсъдебното признание на ответника. Задоволил се е да посочи само, че признанието не може да има решаващо значение. Позовал се е на липсата на подписани от ответника стокови разписки, на недостатъци при воденето на счетоводството, които не позволявали да се определят конкретно получените и липсващи стоки, на обстоятелството, че инвентаризационният опис не бил подписан от ответника и на невписването на задължението на ответника в годишния счетоводен отчет на дружеството. Пренебрегнал е извода на съдебно-счетоводните експертизи, че разликата между наличната стока и отчетените от ответника суми е 21 382,76 лв., в какъвто смисъл е признанието на ответника, а свидетелските показания въобще не е обсъдил. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат въззивното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго решение по съществото на спора от настоящата инстанция.
[фирма] е изложило в исковата молба, че ответникът М. Т. е работил в дружеството като продавач разносна търговия и в това му качество е получавал стоки, които след дисциплинарното уволнение не е отчел. При извършената инвентаризация са констатирани липси за периода от 1.01.2009 г. до 18.11.2009 г. в размер на 21 132 лв., за които ответникът е признал в протокол от 5.02.2010 г. Дружеството е поискало да бъде осъден да заплати тази сума, както и мораторна лихва върху нея в размер на 6 474,75 лв. за периода от 5.02.2012 г. до 4.02.20015 г.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил протокола от 5.02.2010 г. относно датата на съставянето и съдържанието му. Заявил е, че не материално отговорно лице, не е получавал стока, не е бил канен и не е участвал при годишна инвентаризация. Повдигнал е възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно приетата по делото почеркова експертиза/стр.109 по описа на Русенския районен съд/ и показанията на свидетелката Я. протоколът от 5.2.2010 г. е подписан от ответника. От длъжностната характеристика на ответника/стр.6 по описа на Русенския районен съд/ и от показанията на свидетелите Ц., С. и Я. се установява, че ответникът е имал качеството на материално отговорно лице. Според свидетелите и приетата от въззивния съд счетоводна експертиза продавачите, извършващи разносна търговия, каквато е била длъжността на ответника, са получавали стоки срещу стокови разписки. Стоките са се вписвали в счетоводната система на дружеството като получени от съответните подотчетни лица/продавачи/. Получаването на тези стоки се е проверявало от контрольор, който се подписва под стоковата разписка. Затова и нито една от стоковите разписки не носи подписа на ответника. След това продавачите разнасяли стоката с микробуси, продавали я в различни райони и я отчитали с фактури.
От всички приети по делото съдебно-счетоводни експертизи и от протокола за извършена инвентаризация на стоката на ответника на 18.11.2009 г. се констатира разлика между стойността на получената и отчетена стока в размер на 21 132,31 лв. Счетоводството е било редовно водено според вещото лице, изготвило първоначалната счетоводна експертиза/изявление в съдебно заседание на 14.06.2016 г., стр.204 по описа на Русенския районен съд/.
В обобщение съдът приема, че по делото е установена автентичността на признанието на ответника в протокола от 5.02.2010 г. и достоверността на неговото съдържание, поради което оспорването на този протокол от страна на ответника е останало недоказано. Ето защо от признанието, в съвкупност със свидетелските показания и съдебно-счетоводните експертизи, се достига до извода, че ответникът е материално отговорно лице, което за периода 1.01.2009 г. до 18.11.2009 г. има липси в размер на 21 132 лв. За тези липси ответникът носи отговорност спрямо работодателя на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Това задължение не е погасено по давност, тъй като от признанието на ответника, което прекъсва давността, до завеждане на исковата молба не е изтекъл предвиденият в чл.207, ал.3 от КТ десетгодишен срок. Върху главницата от 21 132 лв. ответникът дължи и мораторна лихва в размер на 6 474,75 лв. за периода от 5.02.2012 г. до 4.02.2015, която не е погасена с тригодишна давност.
По тези съображения обжалваното решение трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ответното дружество 21 132 лв. на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ, мораторна лихва върху главницата в размер на 6 474,75 лв. за периода от 5.2.2012 г. до 4.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.02.2015 г. до окончателното и изплащане.
При този изход на спора ответникът дължи на дружеството 2 685, 16 лв. разноски по компенсация.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 202 от 28.04.2017 г., постановено по гр.д. № 728 по описа за 2016 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е отменено решение № № 910 от 04.07.2016 г. по гр.д. № 993 по описа за 2015 г. на Русенския районен съд и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на исковете на [фирма] срещу М. К. Т. за сумата от 21 132 лева, представляваща вреди от липси за предоставени и неотчетени стоки в периода 01.01.2009 г. – 18.11.2009 г, както и за сумата 6 474.57 лева – законна лихва върху главницата от 05.02.2012 г. до 04.02.2015 и законна лихва от 05.02.2015 г. до окончателното й изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ М. К. Т.-ЕГН: 74011202209, да заплати на [фирма]-ЕИК:117626013, сумата 21 132/двадесет и една хиляди сто тридесет и два/лв. представляваща стойността на липсите за периода от 1.1.2009 г. до 18.11.2009 г., сумата 6 474,75/шест хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/ лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 5.02.2012 г. до 4.02.2015 г., законната лихва върху главницата, считано от 5.02.2015 г. до окончателното и изплащане, както и 2 685, 16/две хиляди шестотин осемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки/ лв. разноски по компенсация.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: