О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 84
София, 07.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.03. две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Р.Караколева
т.дело № 476/2010 година
Производството по делото е образувано по повод подадена от Н. агенция за приходите /Н./, [населено място] молба с вх.№945/30.01.2014 г. на ВКС за възстановяване на внесената по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., преведена във връзка с частна жалба с вх.№911/01.03.2010 г. Излага доводи, че таксата е внесена в изпълнение указанията на Варненския апелативен съд, дадени на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.261,т.4 ГПК за отстраняване нередовността на подадената от А. частна жалба, но счита, че на основание чл.84,т.1 ГПК държавната такса не се дължи.
По повод подадената молба настоящият състав на І Т.О. намира за установено следното: с решение №146 от 22.07.2008 г. по в.т.д.№245/2008 г. на Варненския апелативен съд, ТО е оставено в сила решение №4/10.03.2008 г. по т.д.№9/2007 г. на Разградския окръжен съд, с което е признато за установено по реда на чл.694, ал.1 ТЗ съществуването на неприетото вземане на кредитора ЕТ С.-Д. Илиева” по чл.688, ал.3 ТЗ по отношение на дружеството в несъстоятелност – [фирма] в размер общо на 63 531.83 лв. за извършени подобрения по чл.74, ал.1 ЗС и разходи по чл.73 ал.2 ЗС за опазване на имуществото на несъстоятелния длъжник. В това производство Н. е участвала като трето лице помагач на страната на ответника. Срещу въззивното решение е подала насрещна касационна жалба, която с Разпореждане №1315/23.09.209 г. по в.т.д.№245/2009 г. на Варненския апелативен съд е върната, поради не внасяне на указаната държавна такса. Срещу това разпореждане Н. е подала частна жалба, която отново е върната поради не внасяне на указаната държавна такса. Това прекратително разпореждане на Варненския апелативен съд отново е обжалвано от Н. с частна жалба вх.№911/01.03.2010 г. на Варненския апелативен съд, по която с платежно нареждане бюджетно №Е0005 от 06.04.2010 г.е внесена процесната държавна такса, но поради непредставяне в срок на доказателства за това, с разпореждане №485/07.04.2010 г. по в.т.д.№245/2008 г. на Варненския апелативен съд е върната обратно.
Подадената молба е неоснователна.
На основание чл.4б ЗДТ подлежат на връщане недължимо платените държавни такси. Внесената от Н. държавна такса по частната й жалба с вх.№911/01.03.2010 г. в размер на 15 лв. не е недължимо платена. Не е налице подържаното основание по чл.84, т.1 ГПК за освобождаване от задължението й за внасяне на държавна такса. На основание този текст държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен в случаите по искове за частни държавни вземания и права върху вещи частни държавни вземания. Съгласно т.10 на ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.№6/2012 г. на ОСГТК освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл.84, т.1 ГПК се определя от характера на правото, чиято защита се търси в исковия процес. Публичните държавни и общински вземания са изброени изчерпателно в чл.162, ал.2ДОПК, сред които не попадат вземания на ищеца ЕТ С.-Д. Илиева” по чл.688, ал.3 ТЗ по отношение на дружеството в несъстоятелност – [фирма] за извършени подобрения по чл.74, ал.1 ЗС и за разходи по чл.73 ал.2 ЗС за опазване на имуществото на несъстоятелния длъжник, което е частна, а не държавна собственост. След като предметът на този иск е извън обхвата на облекченията от такси по чл.84, ал.1,т.1 ГПК, то Н., като трето лице помагач на страната на ответното дружество, дължи внасяне на държавната такса по подадената от нея частна жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. агенция за приходите /Н./, [населено място] с вх.№945/30.01.2014 г. на ВКС за възстановяване на внесената по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., преведена с платежно нареждане бюджетно №Е0005 от 06.04.2010 г. във връзка с частна жалба с вх.№911/01.03.2010 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: