Р Е Ш Е Н И Е
№ 840
гр.София, 03.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова, като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1726 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а и сл.от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. С. и И. Г. К. срещу решение № 276 от 10.01.2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, В. състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г., с което е оставено в сила решение от 26.02.2007 г. по гр.д. № 3* от 2004 г. на Софийския градски съд за уважаване на предявения от М. Д. Д. срещу касаторите иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 15 000 лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена на Д. на 23.12.1999 г. средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.12.1999 г. до окончателното изплащане и 885,50 лв. разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати нарушения на съдопоризводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. В обжалваното решение липсвали мотиви кои конкретни обстоятелства са формирали убеждението на съда за определяне на такъв висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. На следващо място въззивният съд не взел предвид доводите на касаторите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който поради невнимание блъснал колата на касторите и след удара започнал да ги обижда, заплашва и налита на бой. Не били събрани исканите от касаторите гласни доказателства за установяване на съпричиняването, не бил разпитан дори присъствалия на инцидента пътен полицай. Пред първата инстанция процесът се развил изцяло в отсъствието на касаторите, а въззивната инстанция не събрала нито едно ново доказателство на ответниците. Заключенията на вещите лица били тълкувани едностранчиво, изцяло в полза на ищеца, с което се нарушавало правото на защита на касаторите. При определяне размера на обезщетението съдът смесил понятието имуществени и неимуществени вреди- било присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като на практика се обезщетили чисто имуществени вреди на ищеца: за разстройване на работата и загуби на фирмата, в която е работел, неполучаване на заплата и възнаграждения, разходи за пластични операции и продължително едногодишно стоматологично лечение. Неправилно съдът се позовал в решението си на обвинителен акт, който бил недопустимо доказателство в гражданския процес, тъй като заместил свидетелски показания, които е следвало да бъдат събрани от гражданския съд по реда на ГПК. Тъй като нямало събрани допустими доказателства за причиняване на непозволеното увреждане от касаторите на ищеца, необосновано съдът приел искът за доказан. Не на последно място, в касационната жалба се твърди, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо завишено и в противоречие с цялостната съдебна практика по аналогични случаи.
В срока по чл.218г от ГПК /отм./ не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба М. Д. Д..
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение намира следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В жалбата се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е безспорно доказано, че на 23.12.1999 г. Р. В. С. и И. Г. К. са причинили средна телесна повреда на М. Д. Д., за което срещу същите е внесен обвинителен акт от СРП. За да определи обезщетението за претърпените от Д. в резултат на това увреждане неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., съдът е изложил, че взема предвид характера и естеството на уврежданията, периода на лечение, наличието на трайни последици от тези увреждания, обстоятелството, че пострадалият е преживял стрес, неудобства и дискомфорт за продължителен период от време, възрастта на пострадалия и практиката на съдилищата по този род дела.
Това решение е валидно, допустимо и частично правилно. Не отговаря на истината касационния довод, че в обжалваното решение липсвали мотиви кои конкретни обстоятелства са формирали убеждението на съда за определяне на такъв висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви /на стр.4 от обжалваното решение/ защо счита сумата 15 000 лв. за справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от причинената му от касаторите средна телесна повреда.
Неоснователен е и касационния довод за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в невземане предвид доводите на касаторите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който поради невнимание блъснал колата на касторите и след удара започнал да ги обижда, заплашва и налита на бой и несъбиране на исканите от касаторите гласни доказателства за установяване на съпричиняването, включително и неразпитване на присъствалия на инцидента пътен полицай. В решението съдът е изложил мотиви защо приема за неоснователно направеното от касаторите възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Неразпитването на свидетели за установяване на съпричиняването не е процесуално нарушение на съда, тъй като при дейстивето на ГПК от 1951 г. /отм./, по който се е разглеждало делото от първоинстанционния и от въззивния съд, съдът няма процесуално задължение служебно да събира доказателства за доказване основателността на иска или на възраженията на ответниците по делото. Такива се събират само по искане на страната, която е направила дадено възражение. В случая, във въззивната си жалба касаторите са поискали допускането на свидетели за установяване на съпричиняването, но в съдебно заседание от 14.11.2007 г. техният процесуален представител сам се е отказал от искането за допускане и разпит на свидетели. Тоест, недоказването на основателността на направеното от касаторите възражение за съпричиняване се дължи не на допуснато от съда процесуално нарушение, а изцяло на процесуалното бездействие на касаторите, което не е основание за отмяна на въззивното решение при неговото касационно обжалване.
Няма допуснато процесуално нарушение от съда и при разглеждането на делото пред първата инстанция в отсъствието на ответниците по иска- касатори в настоящото производство. За делото пред първоинстанционния съд ответниците са били редовно призовани, тоест неучастието им в това производство се дължи на тяхното процесуално бездействие, а не на допуснато от съда процесуално нарушение, свързано с призоваването им. Обстоятелството, че въззивната инстанция не е събрала нито едно ново доказателство на ответниците, също не е процесуално нарушение, тъй като въззивният съд има задължение да събере отново събраните от първоинстанционния съд доказателства, само ако някоя от страните не е била редовно призована за делото пред първата инстанция, и да събира нови доказателества, само ако такива са посочени от страните. А в случая, както бе изложено по-горе, касаторите са били редовно призовани за делото пред първоинстанционния съд, а поисканите от тях пред въззивния съд нови доказателства са били събрани- поискали са изслушването на експертиза, която е била назначена и чието заключение е било прието, а от поисканите свидетели са се отказали.
Неоснователен е и касационния довод за допуснато от съда процесуално нарушение, изразяващо се в едностранчиво тълкуване на заключенията на приетите по делото експертизи. Правилно въззивният съд е възприел заключенията на съдебно-медицинските експертизи, които са изготвени от компетентни вещи лица и съответстват на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства за здравословното състояние на пострадалия след причинената му от касаторите средна телесна повреда.
Неоснователен е и доводът за допуснато от въззивния съд смесване на понятието имуществени и неимуществени вреди /било присъдено обезщетение за неимуществени вреди, като на практика се обезщетили чисто имуществени вреди на ищеца- за разстройване на работата и загуби на фирмата, в която е работел, неполучаване на заплата и възнаграждения, разходи за пластични операции и продължително едногодишно стоматологично лечение/. Видно от изложеното на стр.4 от от обжалваното решение, при определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид само претърпението от касатора неимуществени вреди.
Неснователен е и доводът за неправилност на решението поради основаването му на недопустимо доказателство за извършване на непозволеното увреждане- обвинителен акт. Представеният по делото обвинителен акт е писмен документ, в който е описана фактическата обстановка, при която е извършено непозволеното увреждане. Този документ не е бил оспорен по съдържание от ответниците по делото- касатори в настоящото производство. Напротив, в съдебно заседание от 14.11.2007 г. пълномощникът на ответниците адв. М на практика е потвърдила верността на изложеното в обвинителния акт, като е заявила, че вече имало влязъл в сила съдебен акт, установяващ извършеното от ответниците престъпление спрямо ищеца М. Д. Във въззивната жалба на ответниците също се съдържат признания от тяхна страна за извършване на непозволеното увреждане /причиняване на средна телесна повреда на Д. /, като са изложени възражения, че Д. е съпричинил вредоносния резултат и че не е претърпял от увреждането толкова сериозни болки и страдания, каквито е приел първоинстанционния съд. С оглед тези становища на ответниците и на изложеното в обвинителния акт, правилно въззивният съд, макар и с не нарочно определение по чл.109, ал.4 от ГПК /отм./, е приел за безспорно установен между страните факта на причиняване на средната телесна повреда на Д. от ответниците.
Решението е неправилно само в частта за определения размер на обезщетението. Необосновано и в нарушение на визирания в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост, въззивният съд е определил обезщетение за претърпените от М. Д. неимуществени вреди от причинената му от касаторите средна телесна повреда в размер на 15 000 лв. Съгласно ППВС № 4 от 1964 г., понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на уврежданията на Д. /разкъсно-контузна рана на дясна вежда, проникваща рана на горна устна, избиване на горен десен зъб, оток и кръвонасядание в областта на дясната ябълчна кост/, последиците от това увреждане /трайно затруднение в говореното и храненето на ищеца в продължение на 30-40 дни, останала парестезия /променена чувствителност/ в дясната подочна област/, продължителността на претърпените от пострадалия болки и страдания /7-10 дни болка от разкъсно-контузни рани на веждата, горната устна и избития зъб, продължаващата и към настоящия момент болка в ябълчната кост и инфраорбиталната област, претърпян дискомфорт/, продължителността на лечението /1 година стоматологично лечение/ и липсата на останал в резултат на непозволеното увреждане козметичен дефект на лицето, както и с оглед на момента на извършване на непозволеното увреждане /23.12.1999 г./, от когато на ищеца се дължи и законна лихва върху присъденото обезщетение, настоящият състав на ВКС счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 8 000 лв.
Поради гореизложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде изменено, като на ищеца се присъди обезщетение в размер само на 8 000 лв.
С оглед частичната основателност на касационната жалба, ответникът по жалбата М. Д. дължи и следва да бъде осъден да заплати на касаторите част от направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС, съответстваща на уважената част от жалбата, тоест в размер на 200 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 276 от 10.01.2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, В. състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г. В ЧАСТТА за уважаване на предявения от М. Д. Д. срещу Р. В. С. и И. Г. К. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата над 8000 лв. до присъдения размер от 15000 лв. И В ЧАСТТА за присъдените разноски над 442,75 лв. до 885,50 лв. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. Д. Д.- ЕГН ********** от гр. С., ул.”О” № 103 срещу Р. В. С.- ЕГН ********** от гр. С., ж.к.”Б”, бл.4, ет.1, ет.6, ап.26 и И. Г. К.- ЕГН ********** от гр. С., ж.к.”Б”, бл.3, вх.1, ет.5, ап.15 иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата над 8 000 лв. /осем хиляди лева/ до пълния предявен размер от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/, както и искането за присъждане на разноски за сумата над 442,75 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 885,50 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА М. Д. Д. да заплати на Р. В. С. и И. Г. К. с горепосочените адреси на основание чл.64 от ГПК /отм./ разноски по делото пред ВКС в размер на 200 лв. /двеста лева/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.