О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 26.11. 2009 година
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Цачева гр.д. № 3792 по описа за 2008 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.2 ГПК.
С определение № 110 от 08.05.2007 година по гр.д. № 156/2007 година на Тутракански районен съд, постановено при условията на чл. 300, ал. 6 ГПК (отм.), Д. Ц. А. от с. З., област Силистра е осъден да заплати на О. , гр. Г., област Силистра сумата 18066,20 лева, съставляващи констатирана щета по акт за начет № А* от 27.12.2004 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2004 година до окончателното и заплащане, както и сумата 361,32 лева държавна такса.
С молба вх. № 4* от 10.07.2008 година, подадена от Е. В. А. от с. З., област Силистра се иска отмяна на определението на Тутракански районен съд по гр.д. № 156/2007 г. на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Поддържа се, че молителката е съпруга на Д. Ц. А., което обуславя правния и интерес от отмяната на акта, за постановяване на който е узнала при описа на имущество, съставляващо съпружеска имуществена общност, извършен в семейното жилище на 27.06.2008 година от държавен съдебен изпълнител при районен съд гр. Т.. Поддържа се, че вследствие на нарушаване на съдопроизводствените правила, осъденото лице, съпруг на молителката е бил лишен от право на участие в производството по делото; че не му е била дадена възможност да направи възражения по акта за начет и да поиска доказателства с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК (отм.); че определение № 110 от 08.05.2007 година по гр.д. № 156/2007 г. е било постановено в закрито заседание, без да е съобщено на съпруга и, при които условия е била допусната и поправка на определението в частта му за законните лихви.
Ответникът по молбата за отмяна О. гр. Г. не взема становище.
Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, т.5 ГПК ( изм. ред. ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г. в сила съгласно § 48 ПЗР ГПК от 01.03.2008 г.) и е подадена от лице, разполагащо с правата по чл. 503, ал. 3 ГПК (чл. 389б, ал.1 ГПК отм.) – съпругата на длъжника, която може да оспори вземането на същите основания и по същият ред като съпруга длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира молбата за отмяна за недопустима предвид следните съображения:
Съгласно т.2 от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д. № 1/1977 година на Пленум на Върховния съд, на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, което следва от естеството на института. Поради това не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и актовете, за които законът предвижда защита по друг ред, какъвто е случаят с решенията за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. “в”, “г.”, “д”, “е” и “ж” ГПК (отм.).
Определение № 110 от 08.05.2007 година по гр.д. № 156/2007 година на Тутракански районен съд, постановено при условията на чл. 300, ал. 6 ГПК (отм.) е акт от кръга на посочените в чл. 237, б. “ж” ГПК (отм.) в редакция на текста до изменение ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., съответстваща на б. „з“ – ДВ, бр. 105 от 2002 г., б. „и“ – ДВ, бр. 84 от 2003 г. и б. “к”, ДВ, бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г.), тъй като е издаден въз основа на акт за начет – документ, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист. В този случай законът предвижда защита по друг ред (съгласно чл. 300, ал. 6 ГПК (отм.) длъжникът може да оспорва изпълнението по реда на чл. 250 и 254 ГПК отм.), поради което производството по отмяна по чл. 303 ГПК е недопустимо.
Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като недопустима. Молителката разполага с възможността в качеството си на съпруга на длъжника (чл. 503, ал. 3 ГПК (чл. 389б, ал.1 ГПК отм.) да предяви възраженията си по исков ред (чл. 254 ГПК отм.), съответно да поиска спиране на изпълнението като обезпечение на иска в същото производство, който иск е допустим по арг. от § 2, т. 9 ПЗР ГПК, тъй като изпълнителният лист срещу длъжника е издаден по молба, подадена до 01.03.2008 година.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 4* от 10.07.2008 година, подадена от Е. В. А. от с. З., област Силистра за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 110 от 08.05.2007 година по гр.д. № 156/2007 година на Тутракански районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на молителката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: