2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София, 30,12,2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.11.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 49/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр. Б. против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 28 от 10.06.2010 год., по т.д.№ 112/2010 год., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд № 40 от 15.03.2010 год., по т.д.№ 640 /2008 год. и по предявения от А. Н. К. срещу касатора, като ответник, конститутивен иск по чл.74 ТЗ е прието, за установено, че решението на проведеното на 28.08.2008 год. ОС на [фирма], за изключване на ищцата, като съдружник е незаконосъобразно и е постановена отмяната му.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради загубване правосубектността на ТД- ответник в хода на делото и алтернативно за неправилността му. Във връзка с касационното основание по чл.281, т.3 ГПК касаторът излага съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събрания доказателствен материал и на материалноправната разпоредба на чл. 126, ал.3 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
Твърдението на жалбоподателя е, че по разрешения от въззивния съд въпрос на материалното право, обусловил крайния правен резултат по делото, а именно – дали е допустимо предупреждението по чл.126, ал.3 ТЗ за изправяне поведението на съдружник в ТД, правно и структурно обособено в О., да бъде отправено едновременно с поканата за провеждане на ОС за неговото изключване” съществува противоречие в практиката на съдилищата.
Като израз на визираното несъответствие, попадаща в обхвата на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е цитирано решение на Пловдивския апелативен съд от 30.04.2003 год.,постановено по възз. гр.д.№176/2003 год.
Същевременно, според изложеното, обстоятелството, че с нормите на ТЗ законодателят не е дал категоричен отговор на поставения правен въпрос и липсва изрична законова разпоредба, изискваща наличие на два документа в хипотезата на чл.126, ал.3 ТЗ – предупреждение за изключване и покана за свикване на ОС, то той се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа и по отношение на процесуалноправния въпрос, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и, според т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.2010 год. е свързан с наличието на процесуална възможност висящността на производство по чл.74 ТЗ да поддържа правосубектността на заличеното в хода на делото ТД- ответник”, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на същия, според което при надлежно възникнало процесуално правоотношение, заличаването на ответника като правен субект в хода на делото е ирелевантно и не води до недопустимост на поставения, впоследствие съдебен акт, влиза в противоречие с приетото в решение № 81 от 26. 02. 2007 год., по т.д.№ 556/2006 год. на І-во т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд е приел, че взетите от проведеното на 29.08.2008 год. извънредно ОС на съдружниците на ТД- ответник решения за изключване на ищцата, като съдружник, поради неизпълнение на задълженията и за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и за действия против интересите му, като притежавания от нея дял от 2 500 лв. се поеме от съдружника Л. К. и се промени наименованието на ЮЛ- търговец, са незаконосъобразни, поради нарушение на предвидената от законодателя в чл.126 ТЗ процедура.
Изложени са съображения, че задължението за предупреждение, въведено с императивната норма на чл.126, ал.3 ТЗ не е формално и не цели единствено известяване на адресата му за намерението на съдружниците, а е свързано с необходимостта в интерес на дейността на ЮЛ- търговец, да се предостави на последния реална възможност да коригира поведението си, доколкото конкретното нарушение го позволява. Поради това едновременното му отправяне в случая с поканата за провеждане на процесното извънредно ОС, с дневен ред изключване на съдружника К., е в нарушение на закона и това, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е достатъчно, за да се отрече годността му да породи целените с него правни последици, което от своя страна обуславя уважаване на конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ.
Като неотносимо към крайния изход на делото въззивният съд е преценил въведеното от ответника възражение за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение, поради заличаване на ТД- ответник, след взето последващо решение на ОС за неговото прекратяване и проведена ликвидация.
Съображенията са, че заличаването на ЮЛ- търговец е настъпило след надлежно възникнало процесуално правоотношение между страните, поради което висящността на спора е поддържала и правосубектността на ответника, правно и структурно обособен в О. до приключването му във всички инстанции.
Следователно решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че формулираните от касатора материалноправен и процесуалноправен въпроси са значими за крайния изход на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, с което основната, главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно е позоваването на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на поставения материалноправен въпрос.
Освен, че приложеното решение на Пловдивския апелативен съд от 30.04.2003 год., по гр.д.№ 176/2003 год. е без отбелязване да е влязло в сила, поради което не следва да бъде преценявано, като съдебен акт, който обективира противоречие в съдебната практика във вр. с приложението на чл.126, ал.3 ГПК, тъй като не се включва в последната, то наличието на постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на І-во т.о. на ВКС № 3/19.02.2010 год., по т.д.№ 482/2009 год., с което по задължителен за съдилищата в страната начин е разрешен въпроса, свързан с приложението на чл.126, ал.3 ТЗ, вкл. относно вида и начина, по който предупреждението до подлежащия на изключване съдружник следва да е изготвено и с него въззивният съдебен акт е съобразен, въобще изключва процесуалната възможност за приложението на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Несъмнено е, че при съществуваща задължителна съдебна практика по конкретния поставен от касатора въпрос на материалното право, която няма основание да бъде изоставена, за да бъде осъвременена, неприложим към същия е и критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до формулирания въпрос на процесуалното право, то твърдяното противоречие е налице и като свързано в случая с евентуалната недопустимостта на постановеното решение, обуславя допускане на касационното обжалване.
Освен в цитирания съдебен акт на І-во т.о. на ВКС, по т.д.№ 556/2006 год., служебно известно на настоящия съдебен състав е, че същото становище, според което не е налице основание в процесуалния закон висящността на спора, макар и надлежно възникнала, да поддържа правосубектността на заличеното в хода на делото ТД, последователно е застъпено в практиката на ВКС, вкл. създадена при действащия ГПК.
Водим от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 28 от 10.06.2010 год., по т.д.№ 112/2010 год..
УКАЗВА на касатора [фирма], представлявано от управителя Л. К., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на сумата 30.00 лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи по делото и съответния документ, удостоверяващ извършеното плащане.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до страната, че при неизпълнение на дадените и указания, касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД ИЗТИЧАНЕ на указания срок делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение за евентуално насрочване или на съдебния състав за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: