О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 842
София 21.07.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 60 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. В. М. чрез адв. В срещу решение № 190 от 7.10.08г.по гр.дело № 323/08г.на Ямболския окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 473/5.06.08г.по гр.дело № 691/05г.на Ямболския районен съд. С него е уважен предявения от Г. и М. И. против Г. М. иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и е прогласена нищожността на извършената с нот.акт № 39/2001г.сделка за покупко-продажба на недвижим имот,по силата на който ищците са продали на ответника дворно място в гр. Я.,на ул.”К”№ 1 с площ от 262кв.м.,заедно с построените в мястото паянтова жилищна сграда от 53.75 кв.м.,паянтова жилищна сграда с площ от 33 кв.м.,мазе с площ от 27.50 кв.м.и второстепенна сграда-навес от 33.40 кв.м.
В приложеното изложение към касационната жалба се сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК като основания за допустимост на касационното обжалване. Приложени са решения на състави на ВКС.
В писмен отговор по чл.287 от ГПК ответниците по касационната жалба Г. и М. И. моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т .1 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че процесният договор за покупко-продажба от 3.07.01г. е нищожен,тъй като в нарушение на чл.152 от ЗЗД прикрива съглашение за удовлетворяване на ответника Г в качеството му на кредитор за вземане,произтичащо от устен договор за заем на сумата 10 000 лв от същата дата – 3.07.01г. по начин,различен от предвидения в закона – чрез учредяване на залог или ипотека.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. В случая повдигнатият процесуалноправен въпрос относно допустимостта на свидетелските показания не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС ,в т.ч. и с приложените съдебни решения. Направено е признание от ответника Г пред надлежен орган- наказателния съд по приложеното нохд № 122/05г.,което е дало основание на съда да счете,че са налице процесуалните предпоставки на на чл.134 ал.2 от ГПК/отм./за допустимост на свидетелските показания в съответствие с практиката на ВКС.
Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Не са изложени конкретни аргументи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 190 от 7.10.08г.,постановено по гр.дело № 323/08г.на Ямболския окръжен съд по жалба на Г. В. М..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.