Решение №842 от по гр. дело №699/699 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е
 
                                          № 842
 
                                       София, 04.08. 2009 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в закрито съдебно заседание в състав   
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                                                 ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                                  ЛИДИЯ РИКЕВСКА
                                                                       
 изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр.дело № 699/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 288 във вр. с чл.280 ГПК
С решение № 634 от 11.02.2008 г. по гр.д . № 778/ 2007 г. на районен съд- Б. , оставено в сила с решение № 520 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 318/ 2008 г. на Б. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Г. П. Г. за признаване правото за възстановяване на нива от 12 дка в местността “Д”, землището на с. А., бивша собственост на С. Н. Т. и П. Г. К.
Ищецът е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. За допустимостта на жалбата се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК, но излага доводи за неправилност на решението по чл.281 ГПК. Не формулира изрично материалноправният или процесуалноправен въпрос, определящ изхода на делото, но от съдържанието на касационната жалба и на мотивите към съдебното решение може да се направи извод, че те са свързани с доказателствената стойност на представените от ищеца писмени документи- извлечение от емлячния регистър по партидата на свещеник С. Н. Т. , както и опис – декларация от 1949 г. за притежаваните от П. К. непокрити земеделски имоти. Въззивният съд не е дал вяра на представените документи, тъй като те не били заверени от съответното длъжностно лице и затова представляват само едностранно изявление/ декларации/ на посочените в тях лица, с които съгласно изменението на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ- ДВ, бр.13/ 2007 г. не може да бъде установявано право на собственост. По същите съображения не е ценил и свидетелските показания, дадени по делото за притежаваните от наследодателите на ищеца имоти и основанието за тяхното придобиване.
Съгласно чл.218а, ал.1, б.”а” от отменения ГПК решенията по искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ не подлежаха на касационно обжалване, поради което ВКС няма формирана единна практика по приложението на чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ относно допустимите в тези производства писмени доказателства, което е основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане.
По тези съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 520 от 11.07.2008 г., постановено по гр.д. № 318/2008 г. по описа на Б. окръжен съд.
Насрочва делото за 28 януари 2010 г., 9.00 ч., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top