Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
С., 12.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 674 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу въззивно решение от 09.03.2012 г. по възз. гр.д. № 508 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е обезсилено изцяло решение от 06.06.2011 г. по гр.д. № 1926 /2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на основание чл.19,ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен сключеният между страните по делото : [фирма], А. Н. И., Н. Н. И. и М. П. П. и А. П. П., като правоприемници на починалата си майка С. Д. П., договор за доброволна делба от 01.11.2004 г. и анекс към него от същата дата, като с решението са разпределени отделните самостоятелни обекти в жилищна сграда в [населено място], индивидуализирани в решението и са отхвърлени исковете на жалбоподателя срещу ответниците за заплащане съответно на сумите 3,802.50 евро (от А. Н. И.), 1,238 евро (Н.Н.И.) и 4,498 евро (М.П.П. и А.П.П.) срещу ответниците за уравнение на дяловете във връзка с обявяването за окончателен на предварителния договор от 01.11.2004 г. и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна А. Н. И. в отговор на касационната жалба твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите насрещни страни не изразяват становище по касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е оценяем и цената му не е под 5,000 лева.
Първоинстанционното и въззивното производствоса проведени по реда на ГПК от 1952 г. (отм.)
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: сключеният на 01.11.2004 г. договор и анекс от същата дата и двата с нотариална заверка на подписите е по съществото си договор за групов строеж, а не предварителен договор за доброволна делба, поради което не подлежи на обявяване за окончателен по реда на глава тридесета от ГПК (отм.); той е сключен на основание чл.183 ЗУТ, но нито в заглавието си, нито в съдържанието си е предварителен договор за доброволна делба, така той е наречен едва в исковата молба, а по същество цели да уреди съсобствеността между страните, произлязла от извършения групов строеж; този договор се предшества от предварителен договор за учредяване право на строеж от 13.07.2004 г., който обаче не е изпълняван от страните и въз основа на който те не са си учредили взаимно право на строеж, поради който са сключили договора от 01.11.2004 г., с който също не са си учредили взаимно право на строеж, а са възложили на дружеството да извърши строителството, посочили са как се разпределят имотите според договорения процент и са конкретизирали кой от обектите ще стане собственост на всеки от участниците в груповия строеж; но за да се приеме, че договорът за групов строеж има задължителните характеристики на предварителен договор за доброволна делба и той да подлежи на обявяване за окончателен по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД, е необходимо страните да са уредили всички спорни въпроси помежду си във връзка с разпределение на съсобствеността на сградата, придобита от тях по приращение, т.к. не са си отстъпвали право на строеж, включително да преразпределят в приемливо за тях съотношение построеното в повече /в по-малко спрямо одобрения проект, да индивидуализират с всички задължителни елементи всеки от самостоятелните обекти; както
и да съобразят припадащите се идеални части от общ.ч. на сградата за всеки от самостоятелните обекти; При липсата на такова съгласие спорът за разпределение на съсобствената вещ (вещи) подлежи на решаване по друг процесуален ред, а не чрез обявяване на договора за окончателен; в липсващите елементи от индивидуализацията на отделните обекти не може да се внася промяна от съда – така напр. в така нар. Предварителен договор не са посочени границите на обектите, а те са посочени чрез идеално число , а в решението на съда това число става друго, т.к. строителят е изпълнил строежа в отклонение индивидуален обект;
от констативния акт за установяване на годността на строежа се установява, че към деня на исковата молба има още шест физически лица собственици на дворното място, а вероятно са придобили и отделни апартаменти; Изводът на въззивния Варненски апелативен съд е, че като е приел иска като такъв по чл.19,ал.3 ЗЗД за допустим, първоинстанционният В. е смесил процедурата по обявяване на предварителен договор за окончателен с процедурата по провеждане на съдебна делба и е заместил липсващата воля на страните със своя акт, позовавайки се на СТЕ, поради което обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати.
По предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК:
От изложеното е видно, че изведените от жалбоподателя и уточнени от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправни въпроси : Дали естеството на един договор зависи от заглавието, което са му дали страните по него, или от насрещните права и задължения, които са уговорени в него; Дали може да бъде окончателен договор, чийто предмет са вещни права върху недвижими имоти, чиито граници не са индивидуализирани или договор, в който е отразена уговорка на страните по него за сключването на друг договор, който определят като „окончателен договор” и дали е допустим иск по чл.19,ал.3 ЗЗД по отношение на такива договори; Дали във визираните договори обектите са индивидуализирани, когато са посочени чрез препратка към строителни книжа с посочване на номера на обекти и какви са правните последици при отклонение от проектите, или изменение на проектите, включително и на номерацията на обектите;
Както и изведеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос : Недопустим или неоснователен е искът по чл.19,ал.3 ЗЗД в случаите, когато съдът приеме, че предварителният договор не съдържа всички съществени елементи на окончателния договор, включително достатъчна индивидуализация на недвижимите имоти (обектите), са обусловили изхода от спора и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателят следва да заплати на ВКС държавна такса в размер на 1,855.15 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 09.03.2012 г. по възз. гр.д. № 508 /2011 г. на Варненския апелативен съд, г.о..
Указва и дава възможност на [фирма] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 1,855.15 лева лева, в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.