Решение №843 от 24.9.2010 по гр. дело №1685/1685 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 843

София 24.09.2010

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 юли 2010 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. С.
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Б. ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1685/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 204 от 26.06.2009 г. по в.гр.д. № 170/09 г. на Старозагорския окръжен съд е оставено в сила решение № 47 от 03.12.2008 г. по гр.д. № 62/08 г. на Районен съд Р., с което е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите С. Й. И., Г. В. Б. и Г. Е. Г. на дворно място от 1270 кв.м., съставляващо УПИ І – 398 в кв. 32 по плана на с. С., общ. Р., при права 457/1270 ид. части за С. И., 457/1270 ид. части за Г. Б. и 356/1270 ид. части за Г. Г., отхвърлено е като погасено по давност искането на З. Й. Р. по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания по тайно завещание от Й. Г. Е. до размера на запазената й част и същата не е допусната до участие в делбата на процесния недвижим имот.
В срока по чл. 285 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от С. Й. И.. В жалбата са наведени доводи за неправилност поради съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди, че в нарушение на чл. 298 ГПК съдът е направил извод, че ищецът Г. Е. Г. е съсобственик на процесния недвижим имот, като се е позовал на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 862/04 г. на Старозагорския окръжен съд, без да вземе предвид, че основанието, от което същият извежда правото си на собственост по двете дела е различно. Твърди също, че нейният наследодател Й. Г. Й. е владял имота непрекъснато в продължение на повече от 50 години до смъртта си през 1999 г., през което време площта на имота не е променяна. Счита, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за действието на придобивната давност в противоречие с практиката на ВКС, както и че този въпрос бил разрешаван противоречививо от съдилищата.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от З. Й. Р.. Изложените са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, неправилно е определил обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 862/04 г. и неправилно е отхвърлил искането й за намаляване на завещанието от Й. Й. до размера на запазената й част като погасено по давност. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба като относим към предмета на делото е формулиран въпросът от кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл. 30 ЗН и може ли съдът да прилага давността служебно, като твърдението е, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановление № 7/ 73 г. на Пленима на ВС и представените решения.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на заявените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение във връзка с данните по делото, установи следното:
Жалбоподателите в настоящото производство са наследници по закон на Й. Г. Е. поч. през 1999 г. Съдът е приел, че наследодателят им е бил собственик на 914/1270 ид. части от процесния недвижим имот. Останалите 356/1270 ид. части са били собственост на Г. Е. Г.. Изводът е направен въз основава на влязлото в сила решение № 47 от 25.02.2005 г. по гр.д. № 862/04 г. на Старозагорския окръжен съд, с което Г. Е. Г. е признат за собственик на 356/ 1270 ид. части от парцел ІХ -169 в кв.32 по плана на селото, и е отменен констативен нотариален акт № 100, т.ІІ, дело № 609/1997 г. в частта, с която Й. Е. е признат за собственик за разликата над 914/ 1270 ид. части от имота.
По делото е установено, че със саморъчно завещание от 06.06.1998 г. Й. Е. е завещал на дъщеря си С. и на своя внук Г. Б., син на З. Р., две дворни места в с. С., съставляващи парцели ІІ- 444 и ІХ-169 в кв. 43 по плана на селото. С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че в завещанието имотите са индивидуализирани съобразно регулационния план от 1971 г., като по новия регулационен план от 1999 г. парцел ІІ – 444 е идентичен с УПИ ІІ- 531в кв. 43, а парцел ІХ- 169- с УПИ І-398 в кв. 32. С нотариален акт № 188/ 2007 г. З. Й. Р. и С. Й. И. продали на трето лице УПИ ІІ- 531.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението от З. Й. за намляване на завещанието до размера, необходим за допълване на нейната запазена част по съображения, че същото е заявено след изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Прието е, че давностният срок е започнал да тече на 11.05.2000 г., когато по молба от З. Й. саморъчното завещание е било обявено от нотариуса.
Поставеният в изложението към касационната жалба на З. Й. материалноправен въпрос от кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иска по чл. 30 ЗН за намаляване на завещание, е от значение за това дали същата следва да участвува в делбата като наследник по закон на Й. Е. и за определяне на правата на съделителите, който черпят права по наследяване / по закон и по завещание/ от този праводател, т.е. въпросът е относим към частта от въззивното решение, с която са допуснати до участие в делбата С. Й. и Г. Б. и са определи техни права, както и в частта, с която искът за делба е отхвърлен по отношение на жалбоподателката З. Й.. В случая този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановките на т.3, б.”г” от ППВС № 7/ 73 г., където е прието, че искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Поради това настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК в тези части.
Посоченото основание не е налице за частта от въззивното решение по отношение на съделителя Г. Е. Г., тъй като неговите права не са обусловени от уважаването или отхвърлянето на искането по чл. 30 ЗН, доколкото същият не е правоприемник на Й. Е.. Правата на този съделител в съсобствеността произтичат от влязлото в сила решение по гр.д. № 862/04 г. на Старозагорския окръжен съд, с което същият е признат по отношение на З. Й. Р. и С. Й. И. за собственик на 356/1270 ид. части от дворно място- парцел ІХ- 169 в кв. 32 по плана на с. Сърнево. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните по него и техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл. 297 , чл. 298 и чл. 299 ГПК. С оглед на това и при съобразяване на постоянната съдебна практика въззивният съд не е обсъждал доводите на жалбоподателите за изтекла към момента на смъртта на техния праводател придобивна давност, тъй като тези доводи са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр.д. № 862/04 г. на Старозагорския окръжен съд. Поради това и формулираният в изложенията по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК въпрос, касаещи приложението на института на придобивната давност, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като са неотносими към изхода на спора.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 26.06.2009 г. по в.гр.д. № 170/09 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 47 от 03.12.2008 г. по гр.д. № 62/08 г. на Районен съд Р., в частта, с която са определени квотите в съсобствеността на съделителите С. Й. И. и Г. В. Б., отхвърлено е като погасено по давност искането на З. Й. Р. по чл. 30 ЗН за намаляване на завещателните разпореждания по тайно завещание от Й. Г. Е. до размера на запазената й част и същата не е допусната до участие в делбата на процесния недвижим имот.
Указва на З. Й. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателства за това.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top