1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 843
София, 26.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 503/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № І-19 от 15.03.2012 г. по гр.д.№ 2228/ 2011 г. Бургаският окръжен съд, действащ като инстанция по същество, е признал ищците М. Л. К., Л. Г. К. и В. Г. К. за собственици на дворно място с двуетажна жилищна сграда, намиращи се в Б.,[жк], [улица], но е отхвърлил иска им за предаване владението на имота, предявен срещу ответниците В. П. К. и В. Г. К.. Със същото решение са отхвърлени исковете на ищците по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползването на имота, а в третата част – по иск, разгледан от първоинстанционния съд за обезщетение за извършени подобрения в имота на ответниците в[жк], [жилищен адрес] решението му е обезсилено като постановено по непредявен иск и производството по делото в тази част е прекратено.
За да постанови този резултат възивният съд е изложил съображения, че ищците не са ангажирали доказателства, установяващи осъществявана от ответниците фактическа власт върху имота, като е приел, че в тежест на ищците е било да установят както това обстоятелство, така и че ответниците владеят имота без основание. Като последица от недоказване на владение, осъществявано от ответниците, е отхвърлен и иска за обезщетение за ползването на имота
Ищците са обжалвали решението в частта за отхвърляне на претенциите за предаване владението на имота и за обезщетение за ползването му, както и частта за прекратяване на производството относно иска за обезщетение за извършени ремонти в имота, като го намират в тези части за необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По въпроса за допустимостта на касационното обжалване се позовават на противоречие с практиката на ВКС относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, както и относно правомощията на въззивната инстанция, която практика е намерила израз в ТР № 1/ 17.07.2001 г. и ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
В частта, с която решението на първоинстанционния съд е обезсилено се поставя процесуалноправният въпрос дали в тази хипотеза възивният съд не е следвало да върне делото за ново разглеждане, а не да го прекратява. В тази част касаторите считат, че решението на въззивния съд противоречи на р.№ 121/ 14.03.2011 г. по гр.д.№ 977/ 2010 г. на ВКС, ІV г.о., р. № 179 от 9.03.2010 г. по гр.д.№ 219/ 2009 г., І г.о. и р.№ 124/ 18.04.2011 г. по гр.д.№ 524/ 2010 г., ІІ г.о.
Ответниците не са взели становище по касационната жалба.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Ищците са съпруга и деца на починалия син на ответниците. Ищците са собственици на процесния имот в[жк], а ответниците на апартамент в[жк], [жилищен адрес] който е бил прехвърлен на наследодателя на ищците срещу задължение за гледане и издръжка, но впоследствие договорът е развален поради неизпълнение. По делото не е имало спор относно собствеността на ищците, поради което съдът е уважил ревандикацонния иск в установителната му част, но в осъдителната го отхвърлил с общия мотив, че ответниците са направили пълно оспорване на иска в тази част, а ищците не са ангажирали доказателства, установяващи, че ответниците ползват имота. Не са обсъдени представените по делото нотариални покани, които страните са си разменяли и в които са посочени адресите, които обитават, както и останалите доказателства по делото. Не са изложени съображения защо районният съд е приел за безспорно, че ответниците владеят имота, а възивният съд намира това обстоятелство за спорно и подлежащо на доказване.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че спрямо отхвърлителната част на решението по ревандикационния иск е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС, обобщена в ТР № 1/ 2001 г. и ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС относно правомощията на въззивния съд и задължението му да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните.
Касационното обжалване следва да се допусне и за тази част от решението на въззивния съд, с която се обезсилва произнасянето на районния съд по иска за подобрения в размер на 3449,50 лв. и се прекратява делото. В тази част възивният съд е приел, че е налице произнасяне по непредявен иск, тъй като ищците не са посочили отделните ремонтни дейности по вид и цена, а съдът се е произнесъл по обстоятелства и по искане, незаявени от ищците в исковата молба. С оглед доводите в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да се приеме, че правният въпрос в тази част от решението е дали се касае за произнасяне по непредявен иск, когато в исковата молба се претендира една обща сума за извършени и описани по вид отделни ремонтни работи, а конкретната стойност впоследствие е установена с помощта на вещо лице. Доколкото е видно, че ремонтните дейности са описани още в исковата молба, но без цени, въпросът има отношение към правомощията на въззивния съд при констатиране нередовност в исковата молба, който е разгледан в т.4 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. На това основание и в обсъжданата част касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие със задължителната практика на ВКС. От решенията на отделни състави на ВКС, които касаторите са представили, относимо е само р.№ 179, което разглежда недопустимост на решението поради произнасяне по нередовна искова молба, докато другите две решения третират други случаи на недопустимост- напр. р.№ 124 има предвид недопустимост на решение, постановено по отношение на починала страна, а р.№ 121- недопустимост поради нарушаване на родовата подсъдност.
Третата част от решението има за предмет облигационни отношения между страните, възникнали с оглед взаимните им твърдения, че всяка от тях ползва имот на другата страна, като претенцията на ищците по чл.59 ЗЗД е отхвърлена, тъй като те не са установили, че имотът им се ползва от ответниците.
По тази част от решението касаторът не е формулирал правните въпроси, засегнати от възивният съд, а съгласно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС те не могат да се поставят служебно от касационната инстанция. Независимо от това обаче, доколкото ищците са обжалвали изцяло решението, а искът по чл.59 ЗЗД е обусловен от уважаването на иска за предаване владението на имота, решението следва да се допусне до касационно обжалване и в тази част- извод, който се извлича по аргумент от т.13 на ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Искането за допускане на касационно обжалване с цел обезсилване на решението в първата / установителна част/ е неоснователно, тъй като съдът не се е произнесъл по непредявен иск. В тази част решението на въззивния съд е постановено в съответствие с утвърденото разбиране в практиката и правната теория, че ревандикационният иск съдържа две искания- за признаване правото за собственост и за предаване владението на имота, както и че според конкретните обстоятелства по делото по тези две части съдът може да постанови отделени диспозитиви, като уважи иска в установителната част, а отхвърли иска за предаване владението на имота.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-19 от 15.03.2012 г. по гр.д.№ 2228/ 2011 г. на Бургаски окръжен съд в частите, с които 1. се отхвърля иска по чл.108 ЗС за предаване владението на имота, 2. отхвърля се иска по чл.59 ЗЗД- за сумите 4 642, 92 лв.- обезщетение за ползване за периода от 17.09.2004 г. до 28.05.2006 г. и за 12 364, 58 лв. за периода 28.05.2006 г. до 17.09.2009 г. и 3. прекратява се производството по иска за обезщетение за подобрения за 3449, 50 лв., ведно със законната лихва върху тези суми.
Указва на касаторите М. Л. К., Л. Г. К. и В. Г. К. че следва в 7 – дневен срок от съобщението да внесат и представят във ВКС документ за внесена държавна такса в размер на 330 лв., като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след изтичане на срока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: