Решение №844 от 13.11.2009 по гр. дело №2254/2254 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е
 
№ 844
гр.София13.11.2009г.
 
В   ИМЕТО      НА     НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:
 
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
 ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
                                                 
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 2254/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по реда на чл. 218а б. “б” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на Т. Д. Й. чрез адв. М против въззивно решение № 130/20.07.2007 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 304/2005 г.
Касаторът твърди бланкетно неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд
М. Л. В., Н. Т. Й., непълнолетната Е. Н. Й., представлявана от особен представител адв. Д подпомагане” – Слатина, гр. С. не са отговорили по реда на чл. 218г ГПК /отм./.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 38 СК от 1985 г. /отм./ .
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Софийски градски съд е отхвърлил иска на Т. Й. за оспорване припознаването, сторено от съпруга й Н. Й. на детето Е. , родено на 16.03.20023 г. от майка М. Л. В.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че със заявление от 17.03.2003 г. Н. Й. е припознал по реда на чл. 36 СК /отм./ детето Е. От показанията на разпитаните свидетели е установено, че майката и Й. поддържат интимни отношения от 2000 г. Последният е бил в известност за бременността на М. В. и очаквал раждането на детето, за което приемал, че е негово. Бил на изписването на майката с бебето от родилния дом и ги представил на собствените си родители. Според съдебномедицинската експертиза чрез ДНК анализ, Н. Й. не се изключва като биологичен баща на Е. и вероятността за бащинство е 99,9999999999978 %.
Решението е правилно.
Проверката на касационната инстанция се изчерпва в рамките на заявените оплаквания, а в случая те са бланкетни.
Съдът служебно преценява дали са допуснати нарушения, водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт, за точното приложение на материалния закон и необходимостта от ползване на специални знания за изясняване на спора от фактическа страна.
При служебно извършената проверка в горните параметри, настоящият състав не откри пороци на въззивното решение.
Материалният закон е правилно издирен, който точно е приложен при установените по делото факти. Делото е изяснено от фактическа страна, като съдилищата са ползвали и съдебномедицински експертизи за изясняване на всички релевантни за спора обстоятелства, за които това е било нужно.
Интересът на детето Е. , за което съдът е длъжен и служебно да следи по силата на материалния закон, също не налага касиране на въззивното решение. То следва да бъде оставено в сила.
 
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
 
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 130/20.07.2007 г. на Софийския апелативен съд, постановено по гр.д. № 304/2005 г.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top