О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София 19.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2458 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. С. М. срещу решение № 8596 от 19.12.13г.по в.гр.дело № 13977/13г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение от 2.04.13г.по гр.дело № 54910/12г.на СРС,74 състав в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и вместо него е постановено друго,с което исковете са отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в РБ и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Представя съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата С – р „И.”моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че заповед № РД-15-П–27 от 18.09.12г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца И. С. М. от длъжността „младши експерт”в отд.”Образование,социални дейности,култура,спорт” в СО-р „И.”,на основание чл.71 ал.1 КТ,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение,тъй като с допълнително споразумение от 9.07.12г.по чл.119 КТ към трудовия договор страните са се съгласили,че служителят от „младши експерт” в отд.”Контрол по строителството” се премества отново на длъжност „младши експерт”,но в отд.”Образование,социални дейности и спорт”,с уговорен срок за изпитване 6 месеца.Работодателят законосъобразно е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовия договор с ищеца с изявление,обективирано в атакуваната заповед.Изложени са съображения за неоснователност на твърденията на ищеца за недействителност на клаузата за срок за изпитване,доколкото е сключена с оглед забраната по чл.70 ал.5 КТ.Прието е,че трудовите му функции по длъжностната характеристика за новата длъжност напълно се различават от тези на старата му длъжност,поради което няма законова пречка за сключването на договор със срок за изпитване между същите служител и работодател.В тази връзка съдът е счел,че свидетелските показания за установяване на обстоятелството,че ищецът е продължил да изпълнява същата дейност,която е извършвал и преди преместването му в друг отдел по силата на допълнителното споразумение от 9.07.12г.,са недопустими.
В разглеждания случай е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС.За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОС на ГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 от ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 от ГПК /вж. ТР № 1/20.11.09г.по тълк.дело № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.В случая процесуалноправният въпрос :допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелството,че независимо от наличието на споразумение по чл.119 КТ,служителят фактически е продължил да изпълнява старите си трудови функции е разрешен в противоречие с решение № 259 от 2.06.11г.по гр.дело № 1725/10г.на ІV г.о.на ВКС,в което е прието,че възлагането,приемането и изпълнението на трудови функции,които са свързани с естеството на длъжността,е допустимо да бъде доказвано с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства.
На въпроса: ако въззивният съд констатира,че неправилно е разпределена доказателствената тежест в доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд,не следва ли да направи нов доклад е отговорено в ТР № 1/2013г. – т.2 на ОСГТК на ВКС,в което е посочено,че въззивният съд дължи нов доклад само ако е направено обосновано оплакване във въззивната жалба.В случая въззивната жалба е от работодателя и в нея не се съдържат оплаквания във връзка с доклада.
Въпросът : допуска ли процесуално нарушение въззивния съд, ако се произнася по ненаведени в жалбата оплаквания и отменя първоинстанционното решение на свои собствени основания не е разрешен в противоречие със задължителната практика,тъй като настоящият състав не констатира съдът да се е произнесъл извън предмета на жалбата,в която е въведено оплакване за неправилна преценка на свидетелските показания.
Въпросът: не се ли касае за подмяна на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд,ако въззивния съд направи обратни изводи от свидетелските показания,въпреки че не ги е събрал лично и няма преки впечатления от свидетелите не е от значение за изхода на делото,тъй като въззивният съд е приел,че свидетелските показания са недопустими,а не е изложил съображения,че не ги кредитира.
Материалноправният въпрос: при съществуващо трудово правоотношение може ли да се сключва трудов договор за изпитване,ако трудовата функция на служителя не е съществено променена,не е обусловил правните изводи на въззивния съд,тъй като той е приел обратното – че новата длъжност,за която е уговорен срокът за изпитване, се различава от старата длъжност по трудовите си функции.
По изложените съображения настоящият състав приема,че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280ал.1 т.1 ГПК само по въпроса: допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелството,че независимо от наличието на споразумение по чл.119 КТ,служителят фактически е продължил да изпълнява старите си трудови функции.
Тъй като спорът е трудов жалбоподателят не дължи заплащане на държавна такса.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 8596 от 19.12.13г.,постановено по в. гр.дело № 13977/13г.на Софийски градски съд,ІІ”В” въззивен състав.
Делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.