Р Е Ш Е Н И Е
№ 844
С., 05.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
с участието на секретаря Е. Петрова
изслуша докладваното от съдията Д .Василева гр. дело №3702/ 2008 г. и за да се произнесе съобрази следно
С решение от 23.07.2007 г. по гр.д.№ 168/ 2007 г. на Районен съд [населено място], оставено в сила с решение от 8.02.2008 г. по гр.д.№ 338/2007 г. на Окръжен съд [населено място] е уважен иск по чл.135 ЗЗД, като е признат за недействителен по отношение на държавата договорът, с който [фирма] [населено място] е продало на М. Х. Н. един недвижим имот от 2080 кв.м., представляваща УПИ ХІV, пл.№ 65 в кв.2 по плана на [населено място], Промишлена зона.
С определение № 97 от 11.02.2009 г. касационната жалба на ответника М. Т. е допусната до разглеждане.
Основанията по чл.281 ГПК, които се поддържат в жалбата, са свързани с приложението на материалния закон и отхвърляне на възражението, че вземането на държавата, която е кредитор и ищец по иска по чл.135 ЗЗД, е погасено по давност. По тези съображения касаторът намира решението за неправилно и моли за отмяната му и отхвърляне на иска.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По делото е установено, че с акт на ТДД- М. са констатирани данъчни задължения на търговското дружество [фирма], [населено място] за сумата 66 042,38 лв. от невнесен данък добавена стойност. Едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител е Х. А. Н.. С нотариален акт от 19.04. 2001 г., действайки в това си качество, той прехвърлил на малолетния си тогава син М. Х. собствен на дружеството имот, а именно УПИ ХІV-65, кв.2 по плана на [населено място], с площ 2080 лв. Предявеният иск от ТДД- М. е по общия ред на чл.135 ЗЗД и има за предмет установяване относителната недействителност на тази продажба като увреждаща интересите на държавата относно събиране на дължимите данъци от дружеството. За да уважи иска въззивният съд е приел, че са налице и трите предпоставки, посочени в закона, а именно наличие на вземане, извършване на сделка, с която се намалява имуществото на длъжника и знание за увреждащия характер на сделката.
Доводите в касационната жалба, че разпореждането с имота е извършено преди възникване на вземането и следователно длъжникът не е действал с цел да увреди кредитора, са неоснователни. В. съд правилно и въз основа на съпоставянето на всички данни по делото е достигнал до извода, че въпреки формалното връчване на данъчния акт на 23.04.2001 г., ответникът е знаел за наличието на задължение и разпореждането с имота няколко дни по- рано- на 19.04.2001 г. очевидно прави сделката увреждаща интересите на кредитора.
Неоснователни са и доводите, че е опровергана презумпцията за знание у третото лице, с което длъжникът е договарял, тъй като не е спорно по делото, че то е от кръга на лицата, за които се предполага, че знаят за увреждащия характер на сделката и тежестта за оборване на тази презумпция е за ответника.
Третият довод е свързан с това дали ищецът има качеството на кредитор предвид направеното възражение, че вземането по данъчния акт е погасено по давност. В. съд е отказал да обсъди това възражение, като приел, че то може да бъде направено само пред публичния изпълнител по събиране на държавните вземания, а не в исковото производство по чл.135 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че необсъждането на възражението действително представлява съществено процесуално нарушение от страна на въззивния съд, тъй като той е инстанция по същество и трябва да обсъди всички доводи и възражения на ответника, в това число и възражението за давност, дори и да е направено за първи път пред въззивната инстанция. От своя страна ответникът трябва да изчерпи всичките си възражения срещу иска, тъй като в противен случай те ще се преклудират от решението.
Чрез иска по чл.135 ЗЗД се гарантира и той обслужва успешното събиране на вземането по принудителен ред чрез насочване изпълнението и върху имота, с който длъжникът се е разпоредил във вреда на кредитора, и следователно за кредитора и ищецът по чл.135 ЗЗД трябва да съществува възможност за образуване и осъществяване на производство за принудително изпълнение. Ако вземането е погасено по давност производството за принудително изпълнение би следвало да се прекрати. С погасеното по давност вземане може да се извърши прихващане, или то да се изпълни доброволно от длъжника, но не може да бъде предмет на принудително събиране.
Неоснователно е становището, че възражението за погасяване по давност би могло да се направи само пред публичния изпълнител в производството по принудително събиране на вземането, но не и в производството по предявения иск по чл.135 ЗЗД, тъй като разглеждането на това възражение в двата случая има различни последици, свързани с различния предмет и цел на тези производства.
По изложените съображения следва да се приеме, че решението на въззивния съд подлежи на отмяна като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и връщане на въззивния съд за ново разглеждане по реда на чл.293, ал.3 ГПК във връзка с новите съдопроизводствени действия, които следва да се извършват по проверка на възражението за давност.
Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението от 8.02.2008 г. по гр.д.№ 338/2007 г. на Окръжен съд [населено място] и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: