РЕШЕНИЕ
№ 845
гр. София, 15.12.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, I. гражданско отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №867 по описа на I г.о. за 2008 год.
Производството е по §2, ал.2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК/отм./.
С решение №116 от 16.04.2009г. по гр.д.№867/2008г. на Върховния касационен съд, III гр.отд. е отменено решението от 14.11.2007г. по гр.д.№687/2006г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с което след като е отменено решението от 29.08.2003г. по гр.д.№32/2003г. на Несебърски районен съд, е постановено ново за отхвърляне претенциите на М. И. А., М. А. Заякова и П. А. Х. срещу [община] за приемане за установено по отношение на [община], че наследниците на А. А. А. са собственици на частите от дворно място от 1200кв.м., образуващо имот пл.№205 по плана на [населено място] от 1965г., понастоящем попадащи в УПИ X. /със 102кв.м./ и в УПИ X. /със 187кв.м./ в кв.55 по плана на [населено място] и е даден ход на делото по същество пред касационната инстанция. Ищците поддържат иска и молят да бъде уважен.
Ответникът [община] оспорва иска и моли да бъде отхвърлен по съображения в писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Съдът е сезиран от М. И. А., М. А. Заякова и П. А. Х. със субективно съединени искове срещу [община], за признаване за установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./, че те като наследници на А. А. А. са собственици на частите от дворно място от 1200кв.м., образуващо имот пл.№205 по плана на [населено място] от 1965г., понастоящем попадащи в УПИ X. /със 102кв.м./ и в УПИ X. /със 187кв.м./ в кв.55 по плана на [населено място].
Ищците претендират, че са собственици на процесиите реални части от урегулирани поземлени имоти по наследствено правоприемство и реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ. Претендират, че наследодателят е придобил собствеността върху имота по давност. Общината-ответник оспорва активната легитимация на ищеца /поддържа доводи, че имотът не е принадлежал на наследодателя им/ и претендира, че самата община е собственик на имота.
Ищците са законни наследници на А. А. А., починал на 14.05.1959г. Установява се от данните в разписния лист към плановете от 1930г. и от 1965г., свидетелски показания и експертните заключения, че наследодателят е придобил по давност имота с площ от 1148кв.м./графично измерена/, заснет с пл.№205 в кадастралната основа на регулационния план на [населено място]-нова част от 1965г. Съобразно регулационните предвиждания териториално имотът е попадал почти изцяло в границите на новооформен квартал 67. Цялата територия на същия квартал е отредена за изграждането на: „Почивен ден на Министерство на земеделието и горите. 3 ет.“ с прилежаща паркова зона. С плана от 1965г. имотът попада в квартал с нов номер 55, като сградата на почивния дом е отразена като вече изградена, както и попадащата в централната част на имота едноетажна постройка, за която е издаден А. №1302/1982г. През 1985г. е изградено североизточното крило на почивната сграда, за което е издаден А. № 1607/1987г. Експертизата не е могла да издири строителна документация от периода на първоначалното изграждане както на самия почивен дом, така и на едноетажната постройка, а също и на пристроения североизточен корпус. Част от бившия имот пл.№205 попада в мероприятия за обществено обслужване и комуникации – реализираната [улица].
Липсват данни за отчуждаване на имота. Видно от основното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, с частично изменение на ЗРП на кв.55, одобрено със заповед № 134/14.06.2001г. на кмета на [община], са обособени нови общински парцели, включително X., в който от стария имот пл.205 се включват около 102кв.м. и X. – с около 187кв.м. включващи частта от 90кв.м. под съществуващата масивна едноетажна сграда. Незастроената част от този поземлен имот е 97кв.м. по графични данни. Според допълнителното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза У ПИ X. и X. в кв.55 са изцяло застроени, като частите от бившия имот пл.205, които попадат в тях, изцяло попадат в прилежащите площи на изградените масивни сгради. Според заключението сумарната незастроена площ от 199 кв.м. не позволява обособяване на нов урегулиран поземлен имот.
При така установените фактически данни следва да се приеме за установено, че наследодателят на ищците чрез осъществяване на непрекъснато, спокойно и явно владение в продължение на изискуемия по чл.34 от Закона за давността 20 годишен срок, е придобил собствеността върху имота и към 1965г. е собственик на имота, когато с плана имотът е отреден за мероприятия по улично-регулационния план от 1965г. Следвало е имотът да бъде отчужден по реда на ЗПИНМ, който в чл.39, ал.1 от ЗПИНМ в редакцията му към този момент, е предвиждал, че недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се смятат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон Не е установено плащане на обезщетение. С оглед на това обстоятелство следва да се приеме за установена първата хипотеза на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ-имотът е незаконно отнет от държавата.
Претенцията за собственост на реална част от посочените в исковата молба два урегулирани поземлени имота се основава на реституцията им на основание чл.2, ал.6 от ЗОСОИ.
За да настъпи реституционният ефект в хипотезата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ е необходимо при влизане в сила на ЗОСОИ да са налице общите предпоставки за възстановяване на собствеността, предвидени в ЗВСОНИ. Не могат да бъдат върнати реално имоти на собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане /аргумент чл. 2, ал.1 от ЗОСОИ/. В разглеждания случай сградата на почивната станция и едноетажната постройка са построени преди 1965г., сероизточното крило на почивната станция – през 1985г., т.е. строежите на
процедури по държавното приемане на съответните обекти. В тази насока е и експертното заключение на вещото лице по делото, дадено в хода по същество в касационната инстанция, което като компетентно и безпристрастно дадено, се възприема от настоящия съдебен състав. Извършеното строителство е пречка за реалното връщане на имота. От незаетата от строителството част не може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот, което е пречка и за реално връщане на незаетата част от него. С оглед на тези изводи следва да се приеме за неоснователен предявения положителен установителен иск за собственост на реални части от УПИ X. и УПИ X..
Имотът на наследодателя на ищците е отнет от държавата без законово основание, но не са налице предпоставките на чл.2, ал.5 от ЗОСОИ за реално връщане на имота, тъй като в резултат на реализираното строителство и прокарване на улица, от свободната за застрояване площ не може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот.
С оглед изложеното ищците неоснователно претендират да се признае за установено по отношение на общината, че те са собственици на процесиите реални части от урегулирани поземлени имоти, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. А., М. А. Заякова и П. А. Х. срещу [община] искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ за приемане за установено по отношение на [община], че ищците са собственици на основание чл.2, ал.2 от ЗОСОИ на частите от дворно място от 1200кв.м., образуващо имот пл.№205 по плана на [населено място] от 1965г., понастоящем попадащи в УПИ X. /със 102кв.м./ и в УПИ X. /със 187кв.м./ в кв.55 по плана на [населено място], като неоснователни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: