2
гр. д. № 581/2012 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 845
София, 29.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. N 581/2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Сдружение с нестопанска цел „П.”, [населено място] касационна жалба срещу решение № 28 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 52/2012 г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 10097/2011 г. на Пернишки РС и вместо него е решен спора по същество като касаторът е осъден да заплати на [община] сумата 8 679.72. лв. обезщетение „под формата на наемоподобен доход” поради неправомерно ползване без основание на недвижим имот, представляващ конферентна зала и два офиса на първия етаж в източното крило на сградата на централна детска градина (ЦДГ) в кв. Рудничар, [населено място] за периода от 23.10.2008 г. до 08.07.2009 г. К. довод е за необоснованост на извода, че за исковия период между страните не е имало договор за ползване на имота, както и че договорът е бил за наем и е прекратен с едномесечно предизвестие. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата се поддържа довод за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск. Твърди се също, че съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос – дължи ли се обезщетение при действащ договор за учредено право на ползване върху имот, частна общинска собственост; подлежи ли този договор на едностранно прекратяване преди изтичане на уговорения срок. Подържа се довод и за разрешаване на процесуален въпрос – обвързан ли е гражданския съд от решението на административния съд, с което е потвърдена заповед на кмета за изземване на имота по принудителен ред .
Ответникът по касация [община] намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че между страните на 12.07.2002 г. е сключен договор за предоставяне на право на безвъзмездно ползване на описания имот за срок от 10 г. Договорът е сключен на основание чл. 39 ЗОбС от кмета на [община], който е действал в изпълнение на решение № 123 от 14.12.2000 г. на Общински съвет [населено място], с което е бил упълномощен да предостави за ползване безвъзмездно подходящи помещения на организации с нестопанска цел, регистрирани със седалище в [населено място], реализиращи съвместно с общината проекти и дейности за ефективното й развитие. За неуредените с него въпроси е направено препращане към ЗЗД.
Касаторът, ответник по иска, е сключил на 1.12.2005 г. с Изпълнителна агенция ФАР договор за наем за част от ползваната от него сграда – конферентна зала и два офиса срещу уговорен месечен наем. Ищецът [община], е отправил едномесечно предизвестие за прекратяване на сключения с касатора договор, който е определил като такъв за наем, поради нарушение на забраната, установена с нормата на чл. 11, ал. 2 ЗОбС, за преотстъпване ползването на предоставени имоти и вещи, общинска собственост. Считайки договора за прекратен на това основание, ищецът претендира да й бъде заплатено от касатора обезщетение за ползване на имота без основание за времето от 23.10.2008 г. до 07.08.2009 г., когато ищецът е установил фактическа власт върху имота по принудителен ред. С исковата молба правното основание на иска е определено по чл. 92 ЗС.
С въззивното решение е отменено първоинстанционното, с което искът е отхвърлен като неоснователен. От правна страна е прието, че между страните е бил сключен договор за учредено право на ползване. [община] е предприела едностранни действия за прекратяване на договор за наем. При постановено решение по адм. д. № 3313/2009 г. ВАС е „преклудирано обстоятелството за извършено едностранно прекратяване на договора между страните с писмо № 08/СЛУ-6698 от 16.09.2008 г. на кмета на общината, получено от касатора на 23.09.2009 г.”. След прекратяване на договора касаторът владее неправомерно имота, поради което съгласно чл. 92 ЗС дължи плодовете от вещта. Въз основа на приета икономическа експертиза съдът е приел, че претенцията е основателна до присъдения паричен размер, който представлява обезщетение под формата на „наемоподобен доход” за исковия период.
Материалноправните въпроси, формулирани в изложението, за това дължи си се обезщетение при действащ договор за учредено право на ползване върху имот, частна общинска собственост; подлежи ли този договор на едностранно прекратяване преди изтичане на уговорения срок, са обосновали правните изводи на съда за основателност на иска, поради което обуславят общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК и въззивното решение следва да бъде допуснато до касационна проверка по тях. Следва да се допусне касационна проверка и по разрешения процесуален въпрос, дали приетото в мотивите на решение постановено от административния съд относно вида сключения между страните договор е задължително за гражданския съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 52/2012 г. на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 217 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: