1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 846
гр. София, 27.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 2892/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. № 4823/27.04.2015 г. от П. В. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК – Р., против въззивно решение № 136 от 21.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 145/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, с което като е потвърдено решение № 26 от 12.01.2015 г., постановено по гр.д. № 5222/2014 г. по описа на Русенския районен съд, VII граждански състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 357 КТ за отмяна на наложено със заповед № 492/21.07.2014 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място] дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Жалбоподателката П. В. Д. обжалва въззивното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по подробно изложени в касационната жалба съображения.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторката поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен предявеният иск по чл. 357 КТ, съдът е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, са свързани с това, представляват ли описаните три деяния в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина във вр. с т. 4.3.2 от Правилника за устройство, дейността и вътрешния ред на отделението по Педиатрия към ответната болница; следва ли да се обсъжда от въззивния съд в тежест на нарушителя дисциплинарно наказание, заличено по см. на чл. 197 КТ, както и за приложението на чл. 189 КТ – относно критериите при определяне дисциплинарното наказание.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. В. А. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с предмет на делото – неоценяем иск по трудов спор.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните по делото са в трудово правоотношение, като считано от 13.10.1993 г. ищцата работи при ответника по безсрочен трудов договор като „медицинска сестра“, а от 17.12.2010 г. с допълнително споразумение към трудовия договор е преназначена като „старша медицинска сестра“ в Първо детско отделение, а към настоящия момент ищцата заема длъжността „старша медицинска сестра“ в обединено отделение „Педиатрия“ към ответното дружество [фирма]. Със заповед от 22.07.2014 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, описани в рапорт от 02.07.2014 г. на началник отделение „Педиатрия“ към „МБАЛ – Р.“, както следва: 1/ „на 30.06.2014 г., ищцата е наредила на дежурната санитарка в работно време да напусне района на болницата и да занесе документи на д-р Г. в частния й кабинет, които не са били свързани с дейността на МБАЛ – Р.; 2/ на 02.07.2014 г. не е изготвила требването на храна, като част от дежурния персонал за пореден път е останал без обяд; 3/ ищцата е допуснала на територията на кухненския офис външни лица – санитар Ю. И., на когото ежедневно се дава храна от предвидената за болните и персонала“. Съдът е приел, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание по чл. 193 КТ, съобразени са критериите при определяне на дисциплинарното наказание по чл. 189, ал. 1 КТ, посочените деяния представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10, вр. с чл. 126, т. 10 КТ, вр. с т. 4.3.2. от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение по Педиатрия към МБАЛ – Р., изразяващи се в неспазване на вътрешните правила и неизпълнение на задължението да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си функции. Изложени са съображения, че при определяне на наказанието са съобразени както характерът на изпълняваната длъжност, така и други нарушения на ищцата, за които са й налагани два пъти дисциплинарни наказания „забележка“. Като е съобразил изложеното, въззивният съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е законосъобразна.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 189 КТ за съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно наказание, в частност относно критериите при преценка тежестта на нарушенията, както и следва ли да се имат предвид предходни наложени наказания, за които работникът е реабилитиран, който е обусловил изхода на спора и решаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторката не дължи внасяне на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като има процесуалното качество на ищца по иск, произтичащ от трудово правоотношение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 136 от 21.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 145/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд, Гражданска колегия, по касационна жалба вх. № 4823/27.04.2015 г. на П. В. Д. от [населено място].
Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: