– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 847
гр. София, 01.08.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 15.03.2017 (петнадесети март ноември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4459 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 6534/08.08.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 131/05.07.2016 година на АС Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д.. № 235/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 206/12.02.2016 година на Окръжен съд Пловдив, ХV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 2362/2015 година, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място] срещу В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. … иск по чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК за заплащане на сумата от 55 425.08 лева, от които сумата от 44 450.00 лева, представляваща причинени имуществени вреди, при изпълнение на служебните задължения по изпълнително дело № 128/2012, изразяващи се в платени на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, които впоследствие са били намалени по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК; сумата от 10 975.08 лева, представляваща законната лихва за забава, върху главницата, за периода от 29.03.3013 година-датата на която сумата е постъпила по сметката на съдебния изпълнител до 01.09.2015 година В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора срещу В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. … искове да бъдат уважени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София по чл. 280, ал. 1, т 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. … е подал отговор на същата с вх. № 7854/10.10.2016 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Пловдив, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Третото лице помагач на страната на В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. …, а именно [фирма] [населено място] не е подало отговор на касационната жалба като не е изразило становище по допустимостта и основателността й.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 14.07.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 6534/08.08.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Апелативен съд Пловдив е приел за установено, че [фирма] [населено място] е предявила срещу В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. …. иск по чл. 74 от ЗЧСИ за заплащане на сумата от 55 425.08 лева, от които сумата от 44 450.00 лева, представляваща причинени имуществени вреди, при изпълнение на служебните задължения по изпълнително дело № 128/2012, изразяващи се в платени на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, които впоследствие са били намалени по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК; сумата от 10 975.08 лева, представляваща законната лихва за забава, върху главницата, за периода от 29.03.3013 година-датата на която сумата е постъпила по сметката на съдебния изпълнител до 01.09.2015 година. Ответникът е оспорил предявените искове. Установено е, че [фирма] [населено място] е длъжник по изпълнително дело № 128/2012 година по описа на В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. …., като кредитор по него е [фирма] [населено място]. Общият размер на задълженията по изпълнителното производство е бил 94 315.50 лева, като същите са изплатени. Прието е за безспорно обстоятелството, че приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на [фирма] [населено място] е било в размер на 66 0600.00 лева. Същото е заплатено от [фирма] [населено място] и е преведено на [фирма] [населено място] от съдебния изпълнител. Въззивният съд е приел, че с оглед твърденията на [фирма] [населено място], че с оглед на твърденията си, че заплатеното от [фирма] [населено място] адвокатско възнаграждение е намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размера от 21 610.00 лева е представено решение № 238/18.03.3015 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по в. гр. д. № 84/2015 година. В същото било записано, че се намалява размера на адвокатското дружество, като пълномощник на взискателя [фирма] [населено място]. [фирма] [населено място] обаче не било взискател, а длъжник в изпълнителното производство. Затова не можело да бъде прието, че с влязъл в сила съдебен акт платеното от [фирма] [населено място] на процесуалния му представител в изпълнителното производство възнаграждение е било намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В този смисъл не било налице незаконосъобразно принудително изпълнение по смисъла на чл. 441 от ГПК и отговорността на В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. … не могла да бъде ангажирана. Дори и да било прието, че действително е намален размера на адвокатското възнаграждение процесуалния представител на взискателя [фирма] [населено място], поради прекомерност и определен такъв в размер на 21 610.00 лева, то отново не били налице условия за ангажиране отговорността на съдебния изпълнител. [фирма] [населено място], в качеството си на длъжник по изпълнителното дело бил получил покана за доброволно изпълнение, в която била включена и сумата за адвокатското възнаграждение. Възражение за прекомерност не било направено и сумата била преведена от съдебния изпълнител на взискателя [фирма] [населено място]. Освен това не било направено и искане за спиране на изпълнителното производство. С оглед на това се налагал общият извод, че не са налице условията за ангажиране на отговорността на В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. …, по така предявеният иск и той трябвало да бъде отхвърлен, а като зависещ от него следвало да бъде отхвърлен и иска за обезщетение за забавено плащане.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] сочи, че съставът на Окръжен съд София се е произнесъл по правния въпрос за това може ли въззивният съд да изключи от доказателствата по делото, официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, а именно влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд Пловдив по друго дело, който не е оспорен от страните и е обсъждан в мотивите на първоинстанционното решение; както и освобождава ли се съдебния изпълнител от отговорността си за вреди, в случаите, когато е изплатил на взискателя пълния размер на адвокатското възнаграждение, което впоследствие е било намалено от съда по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, когато искането за намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не е направен с нарочна молба за това, а е включен като искане в жалбата срещу действията на съдебния изпълнител, както и поради това, че съдът по жалбата не е постановил спиране на изпълнителното действие за времето на разглеждане на жалбата. Първият въпрос не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не се касае до общ правен въпрос по смисъла на т. 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК, тъй като е свързан с извършената от състава на Апелативен съд Пловдив преценка на доказателствената сила на решение № 238/18.03.3015 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по в. гр. д. № 84/2015 година. Въззивният съд не е изключил решението от доказателствата по делото, а го е преценил по същество и е приел, че не установява твърдените от касатора обстоятелства. Затова допускането на касационното обжалване по този въпрос предполага преценка на правилността на обжалваното решение, което не може да бъде извършвано в производството по чл. 288 от ГПК. Останалите два въпроса обаче са съществени, включени са в предмета на спора и са обусловили правните изводи на състава на Апелативен съд Пловдив при постановяване на решението му. Затова следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по тези два въпроса, тъй като те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и се разрешават противоречиво от съдилищата.
В производството по чл. 288 от ГПК не могат да бъдат взети предвид представените с молба вх. № 10 336/25.10.2016 година от В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. … писмени доказателства, тъй като те са съставени след приключване на производството, по което е постановено обжалваното решение и могат да бъдат В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. … преценявани само при евентуалното ново разглеждане на спора по същество, ако делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или по реда на чл. 303 от ГПК.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 131/05.07.2016 година на АС Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 235/2016 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 6534/08.08.2016 година и такова трябва да се допусне.
На [фирма] [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 1110.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 131/05.07.2016 година на АС Пловдив, ІІ-ри граждански състав, постановено по гр. д. № 235/2016 година.
ДАВА на [фирма] [населено място], район „Приморски“, [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 1110.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на В. А. А.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписан под № 827 в регистъра на К. …, с адрес [населено място], [улица]/10, ет. 1, офис 1, С ЕГН [ЕГН], а именно [фирма] [населено място], [улица].
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.