РЕШЕНИЕ
N 847/2009
София, 19.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 2164/08 година /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /от 2007 г./.
С решение № 16 от 06.02.2008 г. по гр. д. № 2878/07 г. Софийският градски съд отменил решението от 30.07.2007 г. по гр д. № 9448/05 г. на Софийския районен съд и съгласно чл. 208, ал. 1 ГПК /отм./ решил делото по същество, като отхвърлил исковете, предявени от Т. Д. Н., Р. В. Й., Ц. Н. А., М. П. К. – Т. , В. Б. П., В. И. В., Н. К. , Ю. Й. П. , С. Г. Н. и “Б” А. гр. С., срещу БКС “С” А. гр. С. за собственост на две помещения, находящи се в сградата на етажната собственост в гр. С., ул. “. № 6.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ е подадена касационна жалба от ищците, които излагат оплаквания за постановяването му при касационните отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./
Ответникът по исковете счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Предмет на предявените положителни установителни искове са две помещения: канцелария с площ от 10 кв. м. /а според н. а. № 70/01 г. – 13.78 кв. м./ и портиерска стая от 10 кв. м. /или 13.60 кв. м. по акт за общинска собственост № от 23.11.1998 г./, които ищците – собственици на обекти в сградата на етажната собственост на ул. “. № 6 в гр. С., твърдят, че представляват общи по предназначението си части и те ги притежават в идеални части, съответстващи на идеалните части в притежаваните от тях обекти.
По делото е установено, че на 16.01.1936 г. е взето решение на общото събрание за прекратяване на ЖСК “С” и е извършено разпределение на 24-те отделни помещения за живеене за всеки от член-кооператорите. Отделно от разпределените помещения са една канцелария, едно портиерско помещение и една портиерска стая, които са станали съсобствени за етажните собственици като предназначени с протокола от 1936 г. за общи според предназначението си части. От събраните по делото писмени доказателства и заключения на единична и тройна съдебно-техническа експертизи и на съдебно счетоводна експертиза, въззивният съд приел, че бившите портиерна и канцелария съществуват и сега в съществуващата част от сградата, която не е била разрушена при бомбардировките през В. световна война, идентични са със спорните помещения и към приключването на устните състезания са включени в баланса на ответното дружество. Като се е позовал на акт за държавна собственост №/стар № 6098/, съдът приел, че най-късно към датата на съставянето му – 06.06.1956 г., 100% от собствеността върху съществуващата сграда е отчуждена по ЗОЕГПНС, а с това и учредената с прекратяването на жилищно-строителната кооперация етажна собственост в неразрушената част от сградата, е прекратена. Единствен собственик на всички съществуващи обекти в нея е станала държавата, която е придобила собствеността и върху общите части на сградата, в това число и върху спорните помещения. Впоследствие държавата е извършила разпоредителни сделки с апартаменти – първата е от 06.02.1969 г., така че към приключване на устните състезания отделните жилищни обекти отново принадлежат на различни собственици. В договора, сключен по реда на НПЖДЖФ /отм./ на 06.02.1969 г., спорните помещения не са описани изрично сред идеалните части от общите части на сградата, не са събрани други доказателства, че към датата на учредяване на новата етажна собственост с нарочен акт на държавата или ч. конкретни фактически действия тези помещения отново са предназначени за общо ползуване от етажните собственици. Такъв акт не е и заповедта от 16.04.2004 г. на кмета на С. община за деактуването им като имоти-частна общинска собственост. Разрешението за преустройство на помещенията, издадено от главния архитект на район “С”, също не признава качеството на ищците на собственици. Към датата на включването на спорните обекти в капитала на ответното дружество те са имали статут на частна общинска собственост, придобита на основание пар. 7, т. 6 от ПЗР на ЗМСМА като обекти на общинската инфраструктура с местно значение, ползувани съответно от Д. “М” като магазин и като приемна на кварталния полицай. По тези съображения исковете за защита на собствеността върху спорните помещения като общи по предназначението им части от сградата, са отхвърлени като неоснователни.
Обжалваното решение е правилно. Изводът, че исковете за защита на собствеността са неоснователни, е обоснован на данните по делото и закона и при правилно разпределение на доказателствената тежест относно подлежащите на доказване обстоятелства, на които всяка от страните основава своите искания или възражения /чл. 127, ал. 1, изр. 1 ГПК-отм./.
Възникването на етажна собственост става с придобиване на собственост върху отделните етажи или части от етажи от различни собственици. За настъпването на този правен резултат не е необходим никакъв акт. Етажната собственост по необходимост се съпровожда от общи части, които са съсобствени в идеални части между собствениците на отделните обекти. Правото на идеална част в общите части не е отделно право, то произтича от правото на собственост върху самостоятелните помещения в сградата, допълва собствеността на същите и прави възможно те да бъдат използувани. В разглеждания случай е налице етажна собственост в сградата, където са спорните по делото помещения, които обаче са останали в собственост на един от собствениците на самостоятелни обекти, поради което и не принадлежат на всички етажни собственици.
Видно от акта за държавна собственост от 06.06.1956 г., след придобиването й в собственост от държавата цялата сграда – преди това етажна собственост, е била предадена за стопанисване и управление на ОСП “С”. По делото не е установено собственикът да е извършил такива фактически или правни действия, с които спорните помещения да са предназначени за общо ползуване от етажните собственици в новоучредената етажна собственост. Неоснователно е позоваването на разделителния протокол от 1936 г., защото общите според този акт помещения са загубили това си предназначение с одържавяването на сградата, а впоследствие такова предназначение не им е придадено отново, тъй като държавата е запазила в своя собственост тези обекти. Затова е неоснователен и доводът, че всеки от самостоятелните обекти в сградата – отделните апартаменти, е запазил своето участие в тези обекти като общи части на сградата.
За да се приеме, че помещенията са загубили характера си на обща част на сградата, не е било необходимо, както смятат касаторите, собственикът на всички обекти в нея /държавата/ да направи нов проект за промяна на предназначението им и ново ценообразуване на цялата сграда. Съгласно чл. 40, ал. 1, изр. 1 ЗС дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост. Преразпределение на размера на общите части ч. ново ценообразуване в случая не е било необходимо, тъй като държавата не е изразила воля и не е придала на спорните помещения характер на обща част по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС. Затова е неоснователна и тезата, че щом като самите спорни помещения не притежават идеални части от общите части на сградата, то те се явяват обща част и като такава – притежавани в съсобственост от етажните собственици.
Правото на собственост на тези етажни собственици, чиито самостоятелни обекти са били одържавени по ЗОЕГПНС и съответно възстановени с влизане в сила на ЗВСОНИ, не включва в предметния си обхват собственост и върху съответни идеални части от обектите по исковата молба, макар към момента на одържавяването те да са били обща част на сградата-етажна собственост. Това е така, защото с настъпилата ч. одържавяването промяна в носителя на правото на собственост и при липсата на последващи действия, с които на тези помещения отново да е придаден предишният им статут, следва да се приеме, че собствеността по отношение на тях не е възстановена.
Ищците не са доказали да са носители на претендираното право на собственост, поради което уважаването на предявените от тях искове не е в зависимост от правилността на извода дали това право се притежава от ответника на заявените от него придобивни основания, дали въззивният съд правилно е тълкувал характера на отмяната на актовете за общинска собственост и дали нотариалният акт за собственост в полза на ответника е издаден на отпаднало основание.
Като постановено в отсъствие на въведените с жалбата касационни основания, въззивното решение следва съгласно чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм./ да се остави в сила.
На ответника по касация следва да се присъдят сторените по делото разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 2 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 16 от 06.02.2008 г. по гр. д. № 2878/07 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Т. Д. Н., Р. В. Й., Ц. Н. А., М. П. К. – Т. , В. Б. П., В. И. В., Н. К. , Ю. Й. П. , С. Г. Н. и “Б” А. гр. С. да заплатят на БКС “С” А. гр. С. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин лв./ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: