ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 847
София, 20. юни 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1201 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1756/01.10.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2656/2013, с което е потвърдено решение № 2857/01.07.2013 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 2484/2013, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], представляван от адв. Б. Д. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправния въпрос за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. К. М., представляван от адв. Т. Ф. от ПАК я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че посочването на общи констатации и оценки за работника, без да се сочат факти, на които те се основават, както и обосноваването на липса на качества с дисциплинарни нарушения правят заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ немотивирана.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при по безсрочен трудов договор като „машинист офсетов печат”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 34/14.12.2012 на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 поради системно проявяване на небрежност при експлоатация на поверената му техника, водещо до аварии и причиняване на големи материални щети на фирмата. Уволнението е незаконно, тъй като в мотивите на заповедта не е посочено какви точно качества на работника му липсват и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на качества. Липсата на мотивираност не може да се преодолее нито от посочването на мотиви във връченото предизвестие (в случа и то не е надлежно мотивирано), нито може да бъдат изложени допълнително в съдебното производство.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1756/01.10.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2656/2013.
Указва на касатора [фирма] и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса са разглеждане на касационната жалба в размер на 90,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.