1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 847
[населено място], 09.11.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №441/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на С. Р. Д. и С. Р. Д. срещу решение №154 от 30.09.2015 г., постановено по гр.дело №352/2015г. на Пловдивския апелативен съд, втори гр. състав, с което е потвърдено решение № 395 от 5.03.2015г., постановено по гр.дело № 777/2014г. на Пловдивския окръжен съд. С последното са отхвърлени като неоснователни исковете на двете касаторки срещу [фирма] за заплащане на сумата от по 30 000 лв., за всяка една от тях, представляваща обезщетение за търпени болки и страдания от смъртта на наследодателя им Р. Т. Д.. Жалбоподателките се позовават на основанията за касиране на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.2 и т.3.
Ответникът по касация [фирма] и третото лице помагач [фирма] не представят писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За въззивния съд са били безспорни установените от първоинстанционния съд факти – ищците са наследници на Р. Т. Д., починал при ПТП на 31.07.2009г. в [населено място], по вина на Н. Д. Н., като водач на лек автомобил „К.”, модел „В.” с рег. № РВ №0022СС и на С. И. Г. , водач на лек автомобил „Опел А.”, с рег. [рег.номер на МПС] , /при условията на независимо съпричинителство /. Безспорен е фактът, че към датата на ПТП двамата водачи имат сключени договори по застраховка „Гражданска отговорност”, първият – при [фирма], а вторият – при [фирма]. Безспорен е също фактът, че всеки един от ищците е сключил на 30.06.2011г. споразумение с [фирма] за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по за 16 166.67 лв., при изразено съгласие посочените обезщетения да са достатъчни по вид и размер и да компенсират напълно и окончателно претенциите на пострадалите.
Пред въззивната инстанция спорът е концентриран около характера на отговорността на застрахователите на двамата делинквенти, съответно ангажиране на отговорността на [фирма], при извършено от втория застраховател [фирма] плащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищците за смъртта на баща им. За да отхвърли предявените срещу ответника [фирма] искове за неимуществени вреди, П. е приел, че противно на отговорността при делинквентите при съпричиняване / чл.121 ЗЗД/, отговорността на застрахователите не е разделна. При условията на съпричиняване на вредите, делинквентът отговаря за вредите в пълния им размер, предвид солидарната отговорност спрямо увредения. Отговорността на застрахователя спрямо увредения е функционално обусловена от отговорността на застрахования при него делинквент, но в рамките на застрахователната сума по договора за застраховката „Гражданска отговорност”. Увреденият има право да претендира за пълно обезщетяване на вредите спрямо всеки един от причинилите ги, както и спрямо кой да е от застрахователите. С удовлетворяване на пострадалите от едно от задължените спрямо тях лица – всл. застрахователя [фирма], правата им спрямо останалите се погасяват от този момент. Въпросът за приноса на увреждането е от значение при регресните претенции на платилия обезщетението, съответно във вътрешните отношения между делинквентите и със съответния застраховател. Съдът се е позовал на споразумението, както и на обстоятелството, че в исковата молба няма изложени факти, че така получените обезщетения не са достатъчни за пълното обезщетяване на действително претърпените от тях вреди, нито че е налице непогасена разликата или да са се позовали на възникнали нови обстоятелства, в сле,дствие на което тези вреди да са се увеличили.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество, досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Въпросът: При независимо причиняване на вредата от двама делинквенти, всеки от тях застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при различен застраховател, сключеното споразумение на пострадалите за обезщетяване на вредите от деликта със застрахователя на единия делинквент, погасява ли правото им да търсят обезщетение за понесените вреди от застрахователя на втория делинквент? осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК защото е обусловил изводите на Пловдивския апелативен съд за отхвърляне на предявените от ищците искове по чл. 226, ал.1 КЗ отм.
Касаторите обосновават допълнителния селективен критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК с представените решение на СГС, постановено по гр.дело № 106113/2012г. и решение по гр.дело №4282/2014г. на САС, влязло в сила на 25.04.2015г., с което исковете по чл.226, ал.1 КЗ отм. на други наследници на починалия при ПТП на 31.07.2009г. Р. Д. са уважени частично срещу [фирма].
При условията на евентуалност се сочи критерия по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото е налице противоречива решаване на поставения въпрос от съдилищата. С оглед на констатираното противоречие в двата съдебни акта на апелативните съдилища касационното обжалване не следва да се допуска на поддържаният при условията на евентуалност допълнителен селективен критерий.
На осн.чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищците – касатори са освободени от заплащате на ДТ.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито заседание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №154/30.09.2015г., постановено по в.гр.дело № 352/2015г.Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: