4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
гр. София, 16.11.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1158 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Б. Б. в качеството му на едноличен търговец с наименование [фирма], [населено място], подадена от процесуален представител адв. П. С., срещу решение № 1251 от 04.07.2011г. по гр. дело № 384/2010г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 14.03.2009г. по гр. дело № 20061200100126/2006г. на Окръжен съд Благоевград са отхвърлени предявените от И. Б. Б. като [фирма], [населено място] срещу [община] искове по чл. 79 във връзка с чл. 258, чл. 266 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на суми в размер съответно 26 738 лв. – стойност на осъществени строителни ремонтни работи, 18 257,49 лв. – обезщетение за забавено парично плащане за периода 01.12.2001г. – 06.07.2006г. и законната лихва върху главницата от 06.07.2006г. до окончателното й плащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 64 ГПК /отм./ юрисконсултско възнаграждение в размер 200 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Налице ли е „трайност” по смисъла на чл. 292 ТЗ между възложител и изпълнител при осъществяване на СМР над обема на предварително договорените такива или се касае за хипотезата на чл. 55 или чл. 59 ЗЗД за допълнително извършените СМР; 2/ Следва ли да има изрично одобрение /приемане/ на извършените СМР от възложител – община, при условие че същата е одобрила проектите на извършените СМР и няма данни за възражения при ползването на обекта, върху който са осъществените СМР; 3/ При липса на възражение от ответника относно количеството и обема на СМР, описани в исковата молба, следва ли да се събират наново доказателства относно тези обстоятелства или тези обстоятелства /обем, вид и количество СМР/ могат да бъдат установени чрез СТЕ.
Ответникът [община] не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът Областна дирекция на МВР Б. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че поставените въпроси не се решават противоречиво от съдилищата, а по въпроса за трайност на търговските правоотношения по смисъла на чл. 292 ТЗ съществува практика на ВКС, обективирана в решение № 523/20.10.2008г. по т. дело № 274/2008г. на ВКС, ТК, І т. о. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че между [община] като инвеститор и [фирма] като изпълнител е сключен договор за строителство на 12.07.2001г., с който е постигнато съгласие за осъществяване на ремонтни работи на етаж първи от Полицейско управление – С. с цена 10 000 лв., като количеството СМР е следвало да се установи с двустранни протоколи обр. 19, а цените да се формират според фактурираните материали. Съконтрахентите постигнали и съгласие при възникване на допълнителни СМР същите да се установяват с двустранен протокол и да се заплащат допълнително по банков път.
Решаващият съдебен състав е констатирал наличието на извършени към 13.09.2001г. от ищеца видове СМР на обща стойност 10 004,30 лв., за които е подписан двустранен протокол и които са приети и заплатени от ответника.
След като е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и писмо от 09.09.2003г. от Р. Б., въззивната инстанция е заключила, че след осъществяване на първоначалния ремонт, който бил заплатен от [община], ищецът извършил преустройство на едно общо голямо поещение /зала за хранене/ в място за работа с 12 работни стаи със санитарни възли и специализирана полицейска лаборатория, като осъществил определени допълнителни СМР. Строителният надзор над обекта се осъществявал от завеждащият Капитално строителство на Полицията, представител на [община] контролирал извършването на СМР и след преустройството обектът бил приет без рекламации. Решаващият съдебен състав е приел, че извършените от ищеца допълнителни СМР са на стойност общо 22 096,70 лв., заявените варови и циментови вътрешни мазилки на стойност 1 831 лв. са заплатени според позиция 15 от констативен протокол от 13.09.2001г. /включени в платената сума 10 004,30 лв./, а останалите заявени СМР не могат да бъдат установени, предвид липсата на ангажирани свидетелски показания за количеството и естеството на съответните СМР и поради невъзможност на вещото лице да извърши оглед и направи изводи за тях. Протокол за допълнителните СМР не е подписан.
За да отхвърли предявеният иск, въззивният съд се е аргументирал с обстоятелството, че никой от разпитаните свидетели не е установил какви по вид и обем работи са били възложени на ищеца, от кого са били възложени, предвид противоречивите твърдения за ролята на втория ответник като фактически възложител на работата, и срещу каква сума. Изложени са съображения, че евентуално извършените СМР биха могли да бъдат зачетени като доказани на извъндоговорно основание /водене на чужда работа без пълномощие или неоснователно обогатяване/, но с такива претенции съдът не е сезиран, а доводите на ищеца за договорни отношения между страните изключват наличието на извъндоговорни основания за плащане.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
По въпроса „налице ли е трайност по смисъла на чл. 292 ТЗ между възложител и изпълнител при осъществяване на СМР над обема на предварително договорените такива или се касае за хипотезата на чл. 55 или чл. 59 ЗЗД за допълнително извършените СМР“ не е налице твърдяното от касатора основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По смисъла на тази норма, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият случай не е такъв. Един от принципите на търговското право, намерил израз в чл. 292 ТЗ, е за приравняване мълчанието на съгласие в хипотеза, при която страните са в трайни търговски отношения. Установяването на последното законово изискване /наличието на трайни търговски отношения/ е въпрос на доказване и зависи от представените във всеки конкретен случай доказателства, например сключване на повтарящи се договори, за определен период от време и други.
Вторият, посочен от касатора материалноправен въпрос, е релевантен за настоящия спор и съгласно правомощията на касационната инстанция съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК може да бъде конкретизиран по следния начин: дължи ли се възнаграждение на изпълнителя за извършените допълнителни строително-монтажни работи при липса на възражения относно тяхното изпълнение, когато реконструираният обект се ползва по предназначение и актът за установяване на извършване на СМР не е подписан от възложителя. По посочения материалноправен въпрос има формирана постоянна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 250/11.01.2011г. по т. дело № 535/2010г. на ВКС, ТК, II т. о. и която не е съобразена от решаващия съдебен състав, което обстоятелство налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не по т. 3 на посочената правна норма.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос „при липса на възражение от ответника относно количеството и обема на СМР, описани в исковата молба, следва ли да се събират наново доказателства относно тези обстоятелства или тези обстоятелства /обем, вид и количество СМР/ могат да бъдат установени чрез СТЕ” не е релевантен по делото, тъй като от него не зависи изходът на спора и предвид обстоятелството, че в последното съдебно заседание във въззивното производство касаторът /въззиваем/ се е отказал от доказателствените искания, заявени в поправената искова молба пред въззивния съд.
Предвид изложените съображения и с оглед акцесорния характер на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изцяло.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 1251 от 04.07.2011г. по гр. дело № 384/2010г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 899,91 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.