Р Е Ш Е Н И Е
№ 848 / 09
София, 05.07. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 5048/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по 303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК.
Образувано е по молба на И. Е. Д. от с. Д., община С., Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския районен съд от 12.VІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 1947/2005 г. Като основания за отмяна се сочат невъзможността му да защити правата си и да участва в делото, както и да бъде надлежно представляван в заседанията на 21.V.2007 г. и 21.VІ.2007 г. – чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК. Позовава се и на нови обстоятелства и нови писмени доказателства относно влошеното си здравословно състояние – чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът по молбата М. “Ч” Б. ЕАД счита искането за отмяна на влязлото в сила решение за недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните основания за отмяна.
Молбата относно основанието за отмяна по т.5 на чл. 303 ал.1 от ГПК е подадена след изтичане на срока по чл. 305 ал.1 т.5 от ГПК и поради това в тази част е процесуално недопустима.
Ищецът И. Е. Д. е предявил иск на 26.VІІ.2005 г. срещу “М” за сумата 30 000 лв представляваща обезщетение за неимуществените вреди, причинени вследствие трудова злополука на 10.І.1991 г., за периода от 10.ІІІ.2000 г. до 21.VІІ.2005 г. с правно основание чл. 200 ал.1 от КТ. С решението на Бургаския районен съд от 12.VІІ.2007 г. по гр.д. № 1947/2005 г. искът е уважен частично, като на ищеца са присъдени 2500 лв обезщетение за неимуществени вреди за периода от 26.VІІ.2000 г. до 26.VІІ.2005 г., вследствие ексцес от трудовата злополука на 10.І.1991 г. ведно със законната лихва, като е отхвърлена претенцията в останалата част до предявения размер 30 000 лв като неоснователна. Това решение е съобщено лично на ищеца – сега молител по отмяната на 27.VІІ.2007 г. и в законния 14 дневен срок не е обжалвано от него. На 14.VІІІ.2007 г. той е поискал да бъде снабден с изпълнителен лист по влязлото в сила решение, какъвто му е издаден на 28. ХІІ.2007 г. и получил лично от него на посочената дата. Молбата за отмяна е подадена на 4. ХІ.2008 г. и тя подлежи на разглеждане по реда на новия ГПК. Тримесечният срок за отмяна по чл. 305 ал.1 т.5 от ГПК тече считано от узнаване на решението при случаите на чл. 303 ал.1 т.5 и 6 от ГПК, т.е. той е изтекъл на 27. Х.2007 г., – с над една година по-късно е подадена молбата за отмяна. Поради това в тази част тя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
На второ място, молителят И. Д. се позовава на нови обстоятелства и нови писмени доказателства относно настъпили усложнения в здравословното му състояние, за което представя медицинска документация – направление, издадено от 4.ІХ.2007 г. за рана на лявото стъпало, нуждаеща се от постоянни превръзки, епикриза от М. болница за активно лечение С. ЕООД – неврологично отделение, за болничен престой за периода от 23.V.2008 г. до 30.V.2008 г. с диагноза исхемичен мозъчен инсулт и епикриза от хирургично отделение на същата болница за периода от 2.ІХ.2008 г. до 10.ІХ.2008 г., при който е претърпял оперативно лечение. От посочените дати на тези документи се установява, че се касае до заболявания след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска – т.е. касае се до новосъздадени писмени доказателства и новосъздадени факти, възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Такива факти и такива писмени доказателства не могат да обосноват извод за наличие на основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. В тази част молбата за отмяна е неоснователна и следва се остави без уважение. Съдът е присъдил обезщетение за претърпените вреди до датата на предявяване на претенцията – 26.VІІ.2005 г., а за новите заболявания, ако те имат връзка с трудовата злополука, няма пречка да се води ново дело за обезщетение за ексцес. Те не са преклудирани от силата на присъдено нещо по решението на Бургаския районен съд по гр.д. № 1947/2005 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. Е. Д. от с. Д., община С., Б. , ж.к. Металург бл. 3 вх.1 за отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския районен съд от 12.VІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 1947/2005 г. вх. № 20203/4. ХІ.2008 г. поради нови обстоятелства и нови писмени доказателства на основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ същата молба за отмяна на посоченото по-горе решение поради лишаването на молителя от възможността да участва в делото и да бъде надлежно представляван на основание чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК като процесуално недопустима поради просрочие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: