5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 848
С., 07,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 488/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. В. Л. от [населено място], подадена от пълномощника й – адв. Г. Ч. против решение №1700 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация- З. [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Подал е и частна жалба против определение от 11.11. 2013г., постановено по делото, с което е отказано изменение на обжалваното решение в частта му за разноските.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
По касационната жалба на Ц. В. Л.:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът Л. е заявила, че били налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК, чийто текст е възпроизвела.Изброила е като „ съществени материалноправни въпроси – „ Справедливо и адекватно ли е постановеното решение на претърпените вреди предвид икономическите и социални условия в страната” и „ Нарушава ли ЗДвП собственикът / държателят ползвателят на МПС, който предоставя на неправоспособно лице за което знае че е употребило алкохол ключовете на собственост/ ползваното МПС „. Страната е изложила разбирането си за неправилност на решението, като е квалифицирала и разгледала изискванията на чл.281 ГПК. Под надслов- „ Втората предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК”, касаторът е изложила разбирането си за „ противоречиво разрешаване на подобни спорове от съдилищата”, като в подкрепа на своето разбиране е сочила, че изброява и прилага решения на ВКС и съдилищата. Направено е оплакване, че решението не било съобразено „ с практиката на съдилищата по този вид дела”. Страната е развила и разбирането си по „ Третата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК”., като е разгледала значението на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди, предвид тенденцията на нарастване броя на ПТП и е поддържала, че според нея развитието на правото и точното прилагане на закона се свързвало, с това че „понастоящем законовите разпоредби изоставали от развитието на обществените отношения”.
Касаторът Л. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. За да е релевантен материалноправния, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, той следва да е правен , включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.С оглед така установената със задължителна практика дефинитивност, въпросите поставени от страната имат фактически и общ характер, а въпроса по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва винаги да бъде конкретен, пряко изведен от решаващите изводи на въззивния съд, а не общ и очертаващ предмета на спор. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД са изяснени, чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Страната изобщо не е отчела наличието на задължителна практика по критериите по чл.52 ЗЗД и не е развила доводи за отклонение от тази задължителна практика,а постановеното решение е съобразено с нея, доколкото критериите за определяне на стойностния адекват на вредата са разгледани, с оглед фактите по спора. Оплакванията за неправилност, както и квалификацията им от касатора по чл.281 ГПК -като неправилност и необоснованост на изводите на състава по приложението на материалния закон, са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК и не обуславят валиден довод за наличие на лимитивно изброените основания за допускане на касационно обжалване. Не се установява и соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата са определяли различен размер обезщетения не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като, както вече бе посочено преценката за стойностния адекват на вредата винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Освен това, както вече беше мотивирано, критериите за приложението на тази норма са изяснени чрез цитираната нормативна на Върховния съд. Следователно, общо посоченото относно противоречие на казуалната практика е ирелевантно, а и наличието на задължителна практика изключва приложението на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК.
Съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски градски съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По частната жалба на З. [фирма] – [населено място] :
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма]- [населено място] против определение № 2425 от 11.11.2013 г. по гр. дело № 1273/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – Ц. Л. не е заявила становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател, подадена по реда на чл. 248, ал.1 ГПК- за изменение на постановеното на 25.07.2013г. решение, в частта му за разноските. За да постанови обжалваният резултат, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че с обжалваното решение не се променя съотношението между уважена / отхвърлена част на главно предявените искове и вече било присъдено юристконсултско възнаграждение от първата инстанция, като представляваната от юрисконсулт страна имала право за цялото производството само на минималното адвокатско възнаграждение.
Неправилно въззивният съд е приел, че на въззиваемия в производство не се дължат разноски, въпреки постановения резултат, с който е отхвърлена жалбата на противната страна. Този извод се налага от изричната разпоредба на чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска. Тази разпоредба се прилага за всяка съдебна инстанция, а според разпоредбата на чл. 81 ГПК процесуално задължение на съда е да определи тежестта на разноските с акта, с който приключва спора пред него. Ето защо правно необосновано е приетото от състава на САС за това, че след като са определени разноски в първоинстанционното производство, такива повече не се дължат. Поради това определението е неправилно и следва да бъде отменено, като съобразно изхода на спора пред САС и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 78, ал.3ГПК, следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение на жалбоподателя за защита във въззивното производство в размер на 2330лв.,
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на търговска, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1700 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г. на Софийски апелативен съд .
ОТМЕНЯ определение № 2425 от 11.11.2013 г. по гр. дело № 1273/2013 г. на Софийски апелативен съд. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение №1700 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Ц. В. Л. от [населено място],да заплати на З. [фирма] – [населено място] направените във въззивното производство разноски в размер на сумата 2330лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: